Венеция 1849 г. - Първата въздушна бомбардировка в човешката история

[Thorn]

През 1848 г. в Париж пламва поредната революция. Кралят е прогонен, обявена е Република. Събитието катализира революции в цяла Европа. Бунтуват се във Франция, Германия, Влахия и Молдова, Чехия, Австрия, Унгария и изобщо всички хабсбургски владения, в Ирландия и къде ли още не.



Годината става известна като "пролетта на народите".

Революция има и в Италия, където тя се превръща в Национално-освободителна война срещу австрийците и за Обединение на Целокупния италиански народ.

Звучи старомодно и театрално - като от 19 век, но то и наистина е било през 19 век. И си е било изпълнено с театралност. Оратори са държали възпламеняващи речи за Свободата, многохилядни тълпи на митингите са се клели да дадат живота си на Нейния Олтар и т. н. и т. н.

Реалността разбира се е била по-, хммм реалистична. Войните през 19 век не се печелят с митинги, за армиите да се разправят с бунтовници е било рутинна задача, а жестока бомбардировка на обсаден град, последвана от улични боеве с многобройни жертви на населението - баналност, която се е е случвала почти всяка година някъде в Европа. Възмущение е възниквало само при ексцесии и то ако попаднат във фокуса на пресата - по-точно на пресата на враждебна държава. Картинка, добре позната и през 21 век.



Към 1848 в Италия положението е било следното. Страната е била разделена на десетина държавички (мързи ме точно да ги броя), от които две средно големи - Кралството на Двете Сицилии, включващо съвременна Южна Италия и Сицилия и Кралство Сардиния и Пиемонт, включващо остров Сардиния и областите около френската граница, включително бившата генуезка република и няколко малки - от относително забележимата Тоскана до микроскопичния Сан Марино. Относително "варварския" Пиемонт е бил най-силната във военно отношение от тях и е имал претенции за обединение на Италия.

Две от най развитите области - Ломбардия и Венеция са австрийски, като специално Венеция до преди 49 години е била независима република. Австрийците пряко или косвено контролират и повечето от останалите държавички, предизвиквайки ненависттта на италианските патриоти.



Вестта за Парижките събития е посрещната с неописуем ентусиазъм. Настроенията са дотолкова недвусислени, че италианските държавички подкрепят Пиемонт в опита му да използва революцията като прогони австрийците и присъедини италианските и владения.

Впрочем италианските им владения се разбунтуват и сами. След петдневни улични боеве населението на Милано прогонва австрийците от града.





Боеве в Милано





Венеция също успява да се освободи. Именно с нея е свързана първата въздушна бомбардировка, за която ще разкажа вероятно утре.



to be continued

[Thorn]

Самата Венеция обявява независимост на 22 март 1848 г. като австрийските представители са прогонени от града. За глава на Републиката на Сан Марко е обявен адвокатът Даниеле Манин, който подобно на съвременника си Карл Маркс е син на покръстен евреин.

С освобождаването на Милано и Венеция градусът на революционното въодушевление в Италия се изстрелва в Космоса. Пиемонт обявява война на Австрия, свои контингенти изпращат кралството на Двете Сицилии и Тоскана. Даже папа Пий IX благославя борбата и изпраща на фронта 7 000 швейцарски гвардейци.

Австрийците се оказват в тежко положение. Едноврeменно с италианските събития революция избухва в самата Виена, Унгария обявавя независимост, улични боеве има и в Прага. Австрийските войски в Италия се оказват по-малобройни, в тежката за империята ситуация почти не получават подкрепления и имат застрашени комуникации.

Впрочем италианците не реализират предимствата си. Всеизвестно е, че "италианската армия съществува, за да има австрийците кого да побеждават". Генералитетът, начело със самия пиемонтски крал Карл Алберт е вопиющо некадърен, в армията няма никаква дисциплина, интендантската и медицинската служби са под всякаква критика, разузнаване почти не се води и даже няма карти. В продължение на няколко месеца италианците постигат само доста дребни успехи и накрая така разпръскват армията си, че австрийският командващ Радецки създава локално числено превъзходство и на 25 юли 1848 разгромява пиемонтската армия при Кустоца в околностите на Верона.



Пиемонтците не успяват да окажат сериозна съпротива, отстъпват, на 6 август пада Милано, а на 9 август се сключва примирие, според което пиемонтската армия напуска австрийската територия.

Венеция, която точно преди Кустоца е гласувала за присъединяване към Пиемонт и е приела италиански гарнизон, отказва да признае условията на примирието и да се предаде.

Републиката остава сама.


to be continued

[Thorn]

Австрийците бързо превземат всички сухопътни територии около града, с изключение на един форт - Магера. Венецианската република се свежда до островите в лагуната и този форт, но за тогавашното време градът е труден за превземане. Подходите към лагуната са защитени от тежки батареи, а оръдията на австрийците трудно достигат до самия град. Все пак това е 1849 г. и далекобойни нарезни оръдия още няма. В австрийската армия няма такива даже и в следващата война през 1866 г. В града има 17000 войници от гарнизона, който отказва да напусне Венеция при примирието и да я остави на ненавистните австрийци, отделно национална гвардия и опълчение. Населението е изпълнено с решимост да не се предава и се надява небезоснователно на помощ отвън.

И ето започва втори етап от революцията в Италия. Избухват либерални въстания и в Рим, и в Неапол, и във Флоренция са обявени републики. На 12 март на вълната на народния ентусиазъм Пиемонт скъсва примирието и пиемонтската армия навлиза в австрийската територия.

И съответно още на 23 март е напълно разгромена от Радецки при Новара. Край!



Пиемонт е изваден от войната, кралят абдикира в полза на сина си Виторио Емануеле, кралят на Двете Сицилии се връща в Неапол, тосканският дук - във Флоренция. Римската република е разгромена от французите и френски корпус пази властта на папата в нея до 1870 г.



Венеция отново остава сама в Италия да се бори с Австрийската империя.



На 26 март австрийците поставят ултиматум на града да се предаде, който е отхвърлен. Населението е решително настроено, дава се неограничена власт на Манин и дори обмислят настъпателни действия.

Борбата е ожесточена. Венеция е под блокада, има недостиг от провизии, избухва епидемия от холера.



През май след героична отбрана пада последното укрепление на континента - форт Маргера



След падането му вече по-голямата част от града е в обсега на австрийските оръдия които интензивно го обстрелват.



to be continued

[Thorn]

Надеждите за външна подкрепа постепенно угасват. На 6 август Пиемонт подписва унизителен мирен договор, на 13 август унгарците капитулират при Вилагош пред руско-австрийската армия. Надеждите за покровителство от Британия ( която в тогавашния свят изпълнява ролята на сегашните САЩ) се провалят, като британците дори вземат страната на кървавия тиран срещу борците за свобода и предлагат на венецианците да капитулират.

[Thorn]

Но дори при тези условия - блокада, глад, холерна епидемия, бомбардировка от австрийската артилерия и угасването на надеждита за външна помощ, Републиката на Сан Марко отказва да се предаде.

Волята за борба е сломена едва след масовата употреба на ново оръжие от страна на австрийците.

[Thorn]

Проблемът бил, че поради ограничената далекобойност на тогавашните оръдия, централната част на Венеция е извън обсега им. Най-близките до сушата квартали са обстрелвани интензивно още от средата на юни 1849 г., за двата месеца до края на обсадата са изстреляни повече от 60 000 гюлета и бомби,



като успяват да уцелят даже и склад с боеприпаси

activity.jpg (72.8 KiB) Преглеждано 4132 пъти

to be continued

[Thorn]

Тогава един от австрийските артилерийски офицери, фрайхер, т. е. барон Франц фон Ухатиус (Franz von Uchatius)



предложил радикално ново средство за бомбардиране на централната част на Венеция.






Балони с бомби, при това безпилотни. Първите в света "дронове". Или "аеробомби", както ги нарича изобретателя. Балони монголфиери, пълнени с дим от някакъв полеви мангал, с достойния размер от 23 фута, т. е. около 7 метра. На тях закачали бомба от 33 фунта, т. е. около 15 кг. Чугунена, пълна с барут. Същинска примитивна ОФАБ. Идеята била да се пуснат по вятъра като горящият фитил е предвиден с такава дължина, че в зададено време (около 30 минути), когато предположително е над центъра на града прогаря въжето, с което се закрепва за балона и малко след това избухва във въздуха. Защо се е смятало, че е по-изгодно да избухне във въздуха, а не на земята и защо маломощни фугаски, а не нещо запалително не знам. Вероятно липса на опит.



to be continued

[Thorn]

Първият опит с два балона направили на 12 юли, но неуспешно - вятърът отнесъл балоните в морето.

От фрегатата "Вулкан" смятали да пробват и с пилотиран балон да пуснат бомби, но се отказали също поради неподходящия вятър.

3 дни по-късно от "стабилна морска платформа", което така и не ми стана ясно какво трябва да е и може и да прилича, но може и да не прилича на тази картинка:



били пуснати още два безпилотни балона, които този път успели да пуснат бомбите си именно над централната, недостъпна за артилерията част на града.

Явно опитът е бил счетен за успешен, защото приготвили вече 200 балона!, изчакали благоприятен вятър и ги пуснали след малко повече от месец - на 21 или 22 август (данните в различните източници се различават).




Според свидетелство на очевидец, от списание Тайм, изглежда, че балоните се изкачили до около 4500 фута (около 1400 метра). Някои от тях паднали във водата, други се взривили във въздуха, трети под радостните възгласи на венецианците "-Браво!" и "-Добър апетит!" били отвяти от вятъра над австрийските позиции и пуснали там товара си, но очевидно достатъчна част от тях са уцелили целите си предизвиквайки щети, пожари и най- вече угнетяващо психологическо въздействие.

Градът е гладувал, изгубил е надежди, потенциалните съюзници са били разбити и капитулирали, бил е в отчайващо положение, но не е искал да се предаде.

На следващия ден парламентьор донесъл при австрийския командващ писмо със съгласие за капитулация.

Какъвто и да е бил действителният ефект от бомбардировката, тя е сломила духа на защитниците. Оказала се е последната сламка, която е пречупила гръбнака на камилата. В този смисъл е изпълнила задачата си.



На следващия ден Венеция капитулира.

to be continued

[Thorn]

Проблемът е, че явно военно резултатът не е бил чак толкова впечатляващ. Има описания, според които само една! бомба е уцелила града. Можело е да се усъвършенства оръжието, но не е имало интерес. Само след петнайсетина години са се появили нарезните оръдия, които радикално са увеичили далекобойността. Добре, че не ги е имало през 1849, защото австрийците щяха без капчица замисляне да разрушат едно от най-прекрасните човешки творения - Венеция.

Но ако се абстрахираме от това и се съсредоточим на техническия аспект, а също ако можех да се върна във времето и да дам съвети на Ухатиус, бих го посъветвал да опита не с фугасни, а със запалителни бомби, та ако ще и просто насмолени парцали с малка тежест за да падат надолу или даже малко по тежка за да може да чупи керемиди. Опитът от ВСВ показва, че европейските градове са по-уязвими на пожари и специалистите в унищожаване на градове - англо-американците в края на войната са ползвали главно запалителни бомби. Евентуално би могло да закачи и няколко малки ракети под ъгъл към земята, така би се увеличил обсега. Още по-добре, ако използва някаква смес, която е по-лека от водата за да гори и в каналите.

При всички положения това би било по-добре, отколкото да носи безполезната тежест на чугунените тела на бомбите.

Би могло да се комбинира с взрив и разпръскване на авиационни стрели. Те при падане от километър и половина придобиват скоростта на куршум.

[Thorn]

Картинките не са особено исторически. Уж във военния музей във Виена имало две бомби и те не приличали на тях.

Освен това прочетох някъде, че една от бомбите е избухнала насред площад Сан Марко. А там, на ТОВА място дори една единствена експлозия би могла да направи несъразмерно впечатление и да съдейства за вземане решение за капитулация.

[Thorn]

Не знам дали това ви беше интересно. Аз си ровех нещо за концептуалния наследник на австрийските бомбардировъчни дронове - японските междуконтинентални балони бомби от ВСВ, които повтарят до голяма степен идеята, но разбира се на ново техническо равнище. И също толкова неефективни от формална гледна точка - загиват само една жена и няколко деца, излезли на пикник. Но покрай това ровене ми излязоха интересни детайли за Италия от преди Рисоджименто, ровнах си за малките държавици в нея, попрочетох нещо за развоя на революцията в 1848, научих, че е имало две битки при Кустоца и Новара, които дотогава нещо ми се сливаха, разбрах как е отбранявана Венеция - просто обсадната артилерия не я е достигала, осъзнах, че по онова време въобще на никой не му е пукало за художествените ценности и австрийците биха сринали с артилерията си примерно двореца на дожите без капчица съмнение в правото си. Научих, че водачът на републиката Манин и последния дож на Венеция Манин не са роднини. Осъзнах, че Генуезката република прекратява съществуването си по същото време, както и венецианската. Покрай малките държавички в Лигурия и Тоскана се зачетох за историята на Тосканския архипелаг и за много интересната битка при Мелория през 13 век, за която се сетих, че съм виждал прекрасна фреска в Сиена. Ей така - от едно излиза друго, навързвания и асоциии и в това едно от удоволствията да се интересуваш от историята.