Специално за Thorn - надявам се да ти е интересно четиво
1. Въведение
Понятието „оногундури“ (гр. Ούννογούνδοροι), което в гръцките извори, а чрез тях и в зависимата от тях латинска традиция, се свързва пряко с (пра)българите и по-специално с владетеля Кубрат, в продължение на десетилетия затруднява изследователите със своето значение и произход.
Названието е засвидетелствано основно при:
• Теофан Изповедник — Хронография;
• патриарх Никифор — Бревиарий;
• Константин VII Багренородни — За управлението на империята
Поради нестабилността на ръкописната традиция са налични няколко различни начина на изписване на названието на гръцки, сред които:
Ονογούνδουρων/Ὀνογουνδούρους
Ούννογούνδουρων
Ονούνογούνδουρων
Οννοβουνδοβουλγάρων
В латинската традиция то се среща във формата Onogundurensium, както е предадено от Анастасий Библиотекар в неговата Тричастна хронография.
В редица изследвания от втората половина на XX в. названието е свързвано с понятието „хуни/хунски“, най-вече поради наличието на елемента Ούννο-/Оунно- в началото на част от ръкописните варианти. Подобно тълкуване обаче обяснява преди всичко началния елемент на названието, без да предлага също толкова ясно семантично обяснение на останалата му част.
Особено интересно в това отношение е едно сведение на император Константин VII Багренородни в произведението му За темите:
Ἐγένετο δὲ ἡ τῶν βαρβάρων περαίωσις ἐπὶ τὸν Ἴστρον ποταμὸν εἰς τὰ τέλη τῆς βασιλείας Κωνσταντίνου τοῦ Πωγωνάτου, ὅτε καὶ τὸ ὄνομα αὐτῶν φανερὸν ἐγένετο· πρότερον γὰρ Ὀνογουνδούρους αὐτοὺς ἐκάλουν.
„Преминаването на варварите отвъд река Истър стана към края на царуването на Константин Погонат, когато и името им стана известно; защото по-рано ги наричаха оногундури.“
Формулировката на Константин е важна, тъй като той ясно разграничава названието Ὀνογουνδούρους от името, което според него става известно по-късно. Това позволява поне да се постави въпросът дали „оногундури“ не е било по-старо външно название или описателно определение, а не непременно собствен етноним. Към това сведение ще се върнем отново в края на изложението.
Кой от засвидетелстваните варианти може да стои най-близо до първоначалната форма и дали самото название допуска цялостно обяснение през индоевропейска езикова призма, ще разгледаме в следващите редове.
2. Сегментация на думата „оногундури“
Формата на названието позволява да бъде разгледана възможността то да представлява многосъставна конструкция, характерна за Античността и Ранното Средновековие според това каква семантична роля играе фразата.
В настоящото изложение ще бъде разгледана следната възможна сегментация:
Ονο + γούν + δουρων
Оно + гоун + доурон
2.1. Ονο (Оно)
За обяснението на първия елемент Ονο- могат да бъдат предложени две основни възможности.
A) в старогръцки е засвидетелствана думата ὦνος и нейната диалектна еолийска форма ὄννα (Liddell & Scott 1940:2034), която е със значние:
купуване/продаване, търговия, пазарене, стока, но също така и плащане на данъци/такси.
Думата е особено интересна поради фонетичната си близост с началното Ονο-/Οννο- в разглежданото название. При тази съпоставка обаче възниква проблем с една от засвидетелстваните форми на „оногундури“, съдържаща начално ονού-. Формата ὄννα е съществително от женски род и не може чрез обикновено падежно изменение да даде ονού.
Възможно решение представлява глаголната форма ὠνέομαι, също засвидетелствана в старогръцки със значение – купувам/продавам, търгувам, плащам, придобивам чрез покупка.
Думата е съставена по следната формула:
ὠνέομαι = ὦνος + έομαι
Където окончанието έομαι е ε-контрактен глагол, 1 л. ед. ч., сегашно време, среден залог на -έω и има следните форми:
-έω сег. време, деятелен залог, 1 л. ед. ч.
-έομαι сег. време, среден/страдателен залог, 1 л. ед. ч.
-οῦ повелително наклонение, сег. време, среден/страдателен залог, 2 л. ед. ч.
Както се вижда само при повелително наклонение на окончанието може да имаме ονού.
Б) гръцките и латинските форми:
- ὄνος (Liddell & Scott 1940:1233) – магаре, товар, нещо, което се носи.
Според семантично разширение по функция според Лидел и Скот – από την ιδιότητα του γαϊδάρου ως αχθοφόρου ζώου (от функцията/природата на магарето като товарно животно).
- ŏnus/hŏnus (Lewis, C. T., and C. Short. 1879:1284) – товар, багаж, нещо което се носи
Със същото семантично разширение според Люис и Шорт - umerum pallio onerare, което е латински израз означаващ:
да наметнеш наметало на раменете/да „натовариш“ раменете си с наметало
Този глагол се е използвал по същия начин и за обозначаване на предмети, поставяни върху части от тялото:
aures lapillis onerare – да „натовариш“ ушите си със скъпоценни камъни
Важно да се отбележи е че латинските и гръцки думи onos/ὄνος, може да имат етимологично-семантична връзка със славянското „нося“ – „носити“ на старобългарски – подобна връзка обаче не е демонстрирана научно в лингвистичните среди, където за момента преобладават теоретичните реконструкции: *nositi/*nesti. Думите ŏnus/ὄνος са официално засвидетелствани в класически латински (I в. пр. н.е. – 3 в.) и древно-гръцки и подобен контактен канал с прото-славянски освен недоказан за момента би бил и един забележителен факт.
2.2. γούν (гоун)
Втората част на названието, γούν-, намира близки паралели в средновековната европейска лексика, свързана с кожи и горни дрехи. Койне гръцки: γούνα (Kriaras 1975) – кожа, кожа на животно, кожена дреха.
Засвидетелствани са например:
• средногръцки/византийски γούνα (Kriaras 1975) — кожа, животинска кожа, кожена или дебела горна дреха;
• къснолатински gunna (Du Cange 1954:138) — дреха, включително дреха от кожа или козина;
• праславянски *guna / *gunja (гуна/гуня) (Trubachyov 1980:175) — плътна горна дреха, кожух.
По-късно рефлекси на думата се срещат и в други средновековни европейски езици, например:
• старофренски goune;
• средноанглийски gowne;
• средноирландски gúna.
• нормански: gune
Наличието на тези форми показва широко разпространение на лексикален тип gun-/goun-, свързан с облекло, кожа или кожена дреха.
И тук е важно да се отбележи и е интересен факт, че думата “gunna” присъства в късния/средновековен латински, но произходът ѝ не се смята за собствен. Съществуват предположения, че думата е навлязла от прото-славянски в латински, но това не е доказано научно.
2.3. δουρων (доурон)
Третият елемент δουρων е най-труден за обяснение, понеже той може да бъде разгледан във връзка с широко засвидетелствана индоевропейска семантична традиция.
Понеже първата дума „онно“ е със семантични възможни значения на „нося“ или „търгувам“, а втората „гуна“ е специфичен тип дреха и/или кожа, то δουρων/доурон може да изпълнява роля на множество пояснителни прилагателни, като:
- кожен, одрана кожа
- груб
- скъп
- животински
В гръцкия език са засвидетелствани:
• δέρω (Liddell & Scott 1940:445) — „дера, одирам“;
• δορά — „кожа, одрана кожа“.
Същото лексикално и семантично поле има паралели и в други индоевропейски езици:
• старобългарски дьрати — „дера, одирам“;
• индоевропейски корен *der- (Pokorny 1959:206), представен и в германските езици — „дера, разцепвам, разкъсвам“.
На пръв поглед особен интерес представлява гръцкото δορά, чийто родителен падеж множествено число е δορῶν — „на/от кожи“. Семантично тази форма се доближава до разглежданото -δουρων, но между двете съществува съществена формална разлика: δορῶν и δουρων не са една и съща форма. Нито глаголът δέρω, нито съществителното δορά притежават засвидетелствана граматична форма на склонение, която непосредствено да дава δουρων.
Особено важни в това отношение са двете ръкописни форми:
Ονογούνδουρων
Ὀνογουνδούρους
Съпоставката между тях показва, че -ων и -ους са гръцки падежни окончания, прибавени към една и съща основа:
Ὀνογουνδούρ- + -ων — родителен падеж множествено число;
Ὀνογουνδούρ- + -ους — винителен падеж множествено число.
Следователно формата -δουρων не следва да бъде анализирана като самостоятелно гръцко δορῶν, нито -ων като окончание, принадлежащо единствено на предполагаем елемент δουρ-. Падежното окончание се отнася до цялото название Ὀνογουνδούρ-, което е по-скоро приспособено към гръцката морфологична система.
Оттук следва, че при вътрешна сегментация на названието трябва да се изследва именно неизменната част δουρ- / dour- / dur-, а не формата δουρων като самостоятелна лексема. Това същевременно отслабва прякото отъждествяване с δορά / δορῶν, тъй като последното има основа δορ-, а не δουρ-.
Възможен работещ модел би било използването на:
1. латински : dūrus — „твърд, груб, здрав
Латинското dūrus предлага най-точното формално съответствие на гръцкото δουρ- /dur-/. При гръцка адаптация латинското окончание -us не би било запазено като такова; значима остава основата dūr-, към която впоследствие могат да бъдат прибавяни гръцките падежни окончания. При такъв прочит съчетанието goun + dur- би обозначавало „груба/здрава/твърда гуна“, а цялото название — приблизително „носещи груби или здрави кожени дрехи“. Това е най-чистият модел от гледна точка на фонетичното съответствие dūr- → δουρ- и допуска практически изцяло латинска лексикална основа.
2. германски: diuri/diere – скъп, ценен
В германските езици е засвидетелствана отделна дума със значение „скъп, ценен, драгоценен“: старосаксонски diuri, старонорвежки dýrr, по-късно нидерландски duur „скъп“. Ако -δουρ- отразява именно тази германска лексема, тогава goun + dur би означавало „ценна/скъпа гуна“, т.е. скъпа кожена или кожухарска дреха. Семантично този модел е особено подходящ предвид историческите сведения за ценни животински кожи и търговията с тях.
3. германски: diur/dior - животно
Третата възможност е -δουρ- да принадлежи към германската дума за „животно, звяр“, представена от готски dius, старосаксонски dior, староанглийски dēor, старонорвежки dýr и старошведски diūr. Особено интересно е старошведското diūr, което формално се доближава до δουρ- и означава буквално „животно“. При този модел goun + diur би означавало приблизително „животинска гуна“, тоест дреха от животинска кожа, а цялото название може да се разбира като „носещи дрехи от животински кожи“.
2.4. Οννοβουνδοβουλγάρων/Оннобоундобоулгарон
Фразата „оннобундобулгарон“ е един от вариантите налични в ръкописите на Теофан и Никифор. За нея също са се водили множество дебати и са били предлагани различни по вид обяснения.
2.4а – едно от предлаганите обяснения е че тя се свързва със словосъчетанието, което присъства в древно-арменските извори, като История на Армения на Мовсес Хоренаци - Վղընդուր Բուլղարայ Վնդայ (Вгхундоур Боулгхарай Вндай), макар и самият арменски израз досега да не е изцяло обяснен.
2.4б – друга възможност е фразата да е просто грешка при изписването/преписването на оригиналната дума. Основания за подобно твърдение тук очевидно присъстват понеже няма как четири различни версии на „оногундури“ да са всичките граматически или семантично вярни, особено като се има предвид че става дума за ръкописна традиция на едни и същи произведения. Логично е да се заключи, че една от версиите би била основна, а останалите по-скоро не.
2.4в – третата възможност е думата „оннобундобулгарон“ да следва същата семантична линия като „оногундури“ но използвайки синонимите bunt / bund / bunda
Особен интерес представлява средновисоконемското bunt, засвидетелствано като съществително със значение „ценна кожа, кожухарска стока“ (kostbares Pelzwerk), включително кожи от малки бозайници. Това е и най-ранно засвидетелстваният пласт от разглежданата група думи — употреби на германското bunt в кожухарско значение се срещат още в средновековни немски текстове от XII–XIII в. По-късно са засвидетелствани и варианти bund/bunde.
Същата лексикална група е свързвана с унгарското bunda „кожух, кожено палто“. Бела Золнаи (Zolnai 1957) разглежда произхода на думата и допуска развитие от германското bunt/bunte, или заемане от озвучен вариант bund/bunde. В последвалата дискусия Ищван Книежа обръща внимание и на разпространените славянски форми — бълг. бунда, сръб.-хърв. bunda, словен. bunda, чеш. и словаш. bunda, пол. bunda и др. — но ги разглежда като сравнително късни заемки от унгарски, а не като доказателство за стар славянски произход.
В старобългарския/старославянския средновековен лексикален корпус засега не се открива дума бунда със значение на „кожух“.
2.5. Ὀνογούρων/Оногури
Както споменахме в палеографската писмена традиция формите на фразата се срещат под различна форма, основно в запазените ръкописи на Теофан и патриарх Никифор.
3.1. Ὀνόγουροι/ Ὀνογούρων - оногури
За по-кратката по изписване форма „оногури“ възможностите за обяснение варират, понеже:
- това не е същата дума като оногундури и очевидно се изписва по различен начин
- думата не присъства при Теофан, Никифор или Константин в този си вид
Еднакво са възможни варианти в които думата „оногури“ да има връзка с „оногундури“ или такива в които няма нищо общо. С фразата може да се обозначава напълно отделен народ или тя да се доближава до общия епитет за групата от народи от Скития свързани с търговията/носенето на кожи.
2.6. Окончално значение
Ако предложената по-горе сегментация бъде разглеждана като работна хипотеза, съчетаването на трите елемента позволява две основни семантични интерпретации, в зависимост от това кое значение на началното Ονο-/Οννο- се приеме за по-вероятно:
1. носещи кожени дрехи (гуни/кожуси) от... тук вече е в зависимост от кой индо-европейски език идва последната дума и с какво значение:
• груби/от груба материя
• скъпи
• животински/животинска кожа
2. търгуващи/разплащащи се с животински кожи;
Следователно ще имате резултат, който изумително много наподобява записаната в ръкописите гръцка форма:
ΟΝΟ + ΓΟΥΝ + ΔΟΥΡ+ΩΝ
ONO + GOUN + DOUR+ON
ОНО + ГОУН + ДОУР+ОН
За съжаление възможните езикови комбинации са твърде много, за да можем да посочим точна езиково-етническа връзка. Очевидно е че става дума за индо-европейски език от по всяка вероятност континентален (евопейски) език – поради древните свидетелства за думите – но кой точно е езикът донор на този етап е много трудно да се установи.
Главните възможни езикови комбинации са:
латински + латински + латински
гръцки + гръцки (чуждица) + латински
латински + латински + германски
латински + германски + германски
латински + славянски + латински
латински + славянски + германски
Ако добавим и някои келтски форми, то тогава възможните комбинации стават още повече. Разбира се варианти поддържащи само едно- или дву- езиково обяснение имат предимство пред тези с три-, но в дадения случай изцяло латински произход би бил крайно необичаен за територията северно от Черно море. Значително по-голяма е вероятността да става дума за контакт между два основни езика, като например германо-латински или славяно-латински.
3. Контекст
Според представения прочит названието би могло да представлява не собствен етноним в тесния смисъл на думата, а външно описателно название, отразяващо определена културно-битова особеност на обозначаваната група.
Както вече беше отбелязано във въведението, Константин VII Багренородни прави разграничение между названието Ὀνογουνδούρους, с което според него тази група е била наричана по-рано, и името българи, което по-късно станало известно.
Названия от подобен тип не са необичайни за гръцката литературнo-географска писмена традиция. Още от Античността са засвидетелствани множество епитети на чужди народи и групи, образувани въз основа на реални или приписвани на тях характерни особености:
Гръцки/Латински Български
Ὀρθοκορυβάντιοι / Orthocorybantii островърхи / носещи островърхи шапки
Ἀνδροφάγοι / Androphagi човекоядци
Ἱπποφάγοι / Hippophagi конеядци
Γαλακτοφάγοι / Galactophagi млекоядци / пиещи мляко
Ἰχθυοφάγοι / Ichthyophagi рибоядци
Χελωνοφάγοι / Chelonophagi костенуркоядци
Ἱππημολγοί / Hippemolgi доячи на кобили
Κυνοκέφαλοι / Cynocephali кучеглави
Самият принцип чужда група да бъде обозначена чрез характерна за нея храна, облекло, външен вид или начин на живот е добре познат в гръцката традиция.
Допълнителен контекст към първата предложена интерпретация свързана с носенето на кожени дрехи от (пра)българите предоставя Лъв Дякон в своята История:
Ἄπιτε, ἔφη, καὶ τῷ σκυτοτρώκτῃ καὶ διφθερίᾳ ὑμῶν ἄρχοντι ἀπαγγείλατε, ὡς ὁ τῶν Ῥωμαίων κράτιστος καὶ μέγιστος βασιλεὺς ἐξαυτῆς τὴν σὴν μετελεύσεται χώραν, ἐντελεῖ σοι τοὺς φόρους ἀποδιδούς...
„Вървете и съобщете на вашия кожоядец и облечен в кожа владетел, че най-могъщият и велик император на ромеите незабавно ще дойде в твоята страна, за да ти изплати изцяло данъците...“
Втората възможна интерпретация — свързана с търговията, разплащането и използването на кожи като ценна стока — също намира множество исторически паралели.
През Средновековието животинските кожи, особено тези на дребни ценни бозайници от семейство Порови като куници (златки), белки и самури, представляват значим търговски ресурс в обширен европейски и евразийски ареал. Те могат да бъдат използвани като:
• разменна стока/валута;
• средство за плащане на данъци и повинности;
• ценен търговски продукт;
• материал за изработване на облекло.
I. Йорданес, Getica
Йорданес отбелязва за хунугурите:
Hunuguri autem hinc sunt noti, quia ab ipsis pellium murinarum venit commercium…
„Хунугурите пък са известни с това, че от тях идва търговията с кожи от дребни животни...“
Този пасаж е особено интересен в настоящия контекст, тъй като свързва сходно звучащо название директно с търговията с кожи.
II. Разказът на Охтере пред крал Алфред
През IX в. Охтере описва данъка, който саамите плащали на норвежците, включително в кожи от куница:
Se byrdesta sceall gyldan fiftyne mearðes fell, & fif hranes…
„Най-високопоставеният трябва да плаща петнадесет кожи от куница...“
Тук кожите функционират пряко като част от данъчно задължение.
III. Повесть временных лет
В разказа за похода на Олег срещу древляните се казва:
Поча Олегъ воевати деревляны, и примучиво и имаша на них дань по черне куне.
„Олег започна да воюва срещу древляните, покори ги и им наложи данък по една черна куница.“
И тук ценната кожа се използва като форма на данъчно плащане.
IV. Адам Бременски, Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum
При описанието на прусите Адам Бременски отбелязва размяната на ценни кожи от куница срещу вълнени дрехи:
Itaque pro laneis indumentis, quae nos dicimus faldones, illi offerunt tam preciosos martures.
„И тъй, за вълнените одежди, които ние наричаме faldones, те дават толкова скъпи куници.“
Тук кожите вече са ясно засвидетелствани като разменна и търговска стока.
V. Domesday Book, Chester, 1086 г.
В Domesday Book е засвидетелствана и регулация върху търговията с кожи от куница:
Si habentibus martrinas pelles juberet praepositus regis ut nulli venderent donee sibi prius ostensas compararet. qui hoc non observabat xl. solidis emendabat.
„Ако някой притежавал кожи от куница, кралският управител нареждал да не ги продава на никого, докато първо не му ги покажат, за да може той да ги купи. Който не спазвал това, плащал глоба от 40 солида.“
В същия източник се среща и следното:
Haec civitas tunc reddebat de firma xlv. libras et iii. timbres pellium martrinium. Tertia pars erat comitis et iiᵃe regis.
„Тогава този град плащал като годишен приход 45 лири и три тимбра кожи от куница. Една трета принадлежала на графа, а две трети — на краля.“
VI. Парламентът на Джеймс I в Шотландия, 1424 г., акт 12
It is ordained that no man take marten skins out of the realm, and if he does the contrary, he shall pay the king sixpence of custom for each skin.
„Заповядано е никой да не изнася кожи от куница извън кралството, а ако направи обратното, ще плаща на краля шест пенса мито за всяка кожа.“
Тук ценните кожи са обект на пряко държавно регулиране и облагане.
VII. Трансилвания — дарствената грамота за Дьомьош, 1138 г.
В документа е записано:
In Ultrasilvanis partibus sunt homines, qui debent per annum dare XXti martures....
„В трансилванските земи има хора, които са длъжни ежегодно да дават двадесет куници...“
Взети заедно, тези сведения показват, че кожите в средновековна Европа и Евразия могат едновременно да бъдат облекло, търговска стока, средство за размяна и форма на данъчно плащане. Поради това и двете семантични направления, предложени при анализа на Ονο + γούν + δουρων — „носещи кожени дрехи“ и „търгуващи/разплащащи се с кожи“ — намират ясни исторически паралели.
Тези паралели не представляват сами по себе си доказателство за предложената етимология, но показват, че семантичният модел, върху който тя се основава, е напълно съвместим с реалностите на късната Античност и Средновековието.
4. Дискусия и заключение
Ако разглеждаме названието „оногундури“ през призмата на индоевропейските езици, предложената по-горе сегментация показва, че за отделните му елементи могат да бъдат намерени взаимно свързани лексикални и семантични паралели в европейския езиков ареал.
Въз основа на това могат да бъдат направени няколко предварителни извода:
На първо място, формата Ονογούνδουρων / Оногоундоурон изглежда особено подходяща за предложената сегментация:
Ονο + γούν + δουρων
Останалите нейни разновидности като Ονογούνδουρων, Ούννογούνδουρων и Ονούνογούνδουρων могат да бъдат разглеждани като резултат от нестабилната ръкописна традиция, фонетична адаптация, писарски промени или различни етапи от предаването на названието, като дори някои от тях могат да включват и допълнителни, липсващи или синонимни елементи според начина и дължината на изписване.
По-кратки форми като „оногури“ също не следва автоматично да бъдат отъждествявани с „оногундури“. Възможно е между тях да съществува историческа или етимологична връзка, но самото външно сходство, както и отсъствието на „кратката форма“ при разглежданите автори, не е достатъчно, за да бъде такава връзка приета без допълнителна филологическа аргументация. Поради това в рамките на методологията на настоящото изложение е по-добре те да бъдат разглеждани отделно.
Същото важи и за формите, започващи с Ούννο-/Оунно-, които традиционно са свързвани с названието на хуните. Предложеният тук прочит не изключва автоматично подобна връзка, но показва, че наличието на Ούννο- само по себе си не е достатъчно за обяснението на цялото название. Ако думата действително представлява многосъставна конструкция, трябва да бъде предложено последователно обяснение и за останалите ѝ елементи.
Особено интересно е, че дискутираните части на названието намират паралели в почти всички континентални индоевропейски езикови традиции. Те могат да бъдат обяснени през латински, германски, славянски, чуждици в гръцки и дори келтски.
Тази особеност обаче не позволява да заключим, че названието е образувано непосредствено от един конкретен език. Наличието на сходни корени и думи може да бъде резултат от различни процеси — общ индоевропейски произход, исторически заемки, продължителен езиков контакт или разпространение на определена лексика чрез търговски, политически и военни отношения.
Поради тази причина на настоящия етап не може надеждно да бъде определен езикът-донор на всеки от предполагаемите елементи в названието „оногундури“.
Предложеният анализ все пак показва, че съществува възможност названието да бъде разгледано извън традиционното му обяснение единствено чрез връзка с определевнието „хуни/хунски“. Сегментацията Ονο + γούν + δουρων предлага алтернативен (и от методологична гледна точка по-завършен) модел, при който отделните елементи могат да бъдат свързани със семантичните теми на търговията или носенето, кожено облекло и одрана кожа.
В съчетание с историческите сведения за употребата, търговията и данъчното значение на животинските кожи този прочит създава последователна интерпретация на названието като възможно описателно обозначение на определена група население.
Много изводи могат да бъдат направени вследствие на изложеното по-горе, но като за начало един от по-интересните такива е че по-всяка вероятност масовото облекло на (пра)българите, от гледна точка на връхна дреха е било гуна/гуня, а не скитски кафтан.
Използвана литература:
[1] Adam Bremensis. 1917. Magistri Adam Bremensis Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum. Ed. Bernhard Schmeidler. 3rd ed. Monumenta Germaniae Historica, Scriptores rerum Germanicarum in usum scholarum separatim editi 2. Hannoverae et Lipsiae: Hahn. IV.18, Schol. 118, p. 246.
[2] Bately, Janet M., ed. 1980. The Old English Orosius. Early English Text Society, Supplementary Series 6. London: Oxford University Press. [Вкл. разказа на Ohthere.]
[3] Brown, Keith M., et al., eds. 2007–. The Records of the Parliaments of Scotland to 1707. St Andrews. 1424/12.
[4] Constantinus VII Porphyrogenitus. 1952. De thematibus. Ed. A. Pertusi. Studi e Testi 160. Città del Vaticano.
[5] Du Cange, Charles du Fresne. 1954. Glossarium mediae et infimae latinitatis. Vol. 1. Unaltered reprint of the 1883–1887 edition. Graz: Akademische Druck- und Verlagsanstalt.
6] Iordanes. 1882. Iordanis Romana et Getica. Rec. Theodorus Mommsen. Monumenta Germaniae Historica, Auctores Antiquissimi 5.1. Berolini: apud Weidmannos.
[7] Jordanes. 1915. The Gothic History of Jordanes. Trans. and ed. Charles Christopher Mierow. Princeton: Princeton University Press; London: Oxford University Press.
[8] Jakó, Zsigmond, ed. 1997. Erdélyi okmánytár: Oklevelek, levelek és más írásos emlékek Erdély történetéhez. I: 1023–1300. Magyar Országos Levéltár Kiadványai II, Forráskiadványok 26. Budapest: Akadémiai Kiadó.
[9] Kriaras, E. 1975. Λεξικό της Μεσαιωνικής Ελληνικής Δημώδους Γραμματείας 1100–1669. Vol. IV. Thessaloniki.
[10] T., and C. Short. 1879. A Latin Dictionary: Founded on Andrews’ Edition of Freund’s Latin Dictionary, Revised, Enlarged, and in Great Part Rewritten. Oxford: Clarendon Press.
[11] Liddell, H. G., R. Scott, and H. S. Jones. 1940. A Greek-English Lexicon. 9th ed. Oxford: Clarendon Press.
[12] Mayhew, A. L., and Walter W. Skeat. 1888. A Concise Dictionary of Middle English from A.D. 1150 to 1580. Oxford: Clarendon Press.
[13] Mittelhochdeutsches Wörterbuch, s.v. bunt (stN.)
[14] Morgan, Philip, ed. 1978. Domesday Book: Cheshire, Including Lancashire, Cumbria and North Wales. General ed. John Morris; draft translation by Alexander R. Rumble. Domesday Book: A Survey of the Counties of England 26. Chichester: Phillimore. Great Domesday Book, The National Archives, E 31/2/1, fol. 262r, Chester.
[15] Pokorny, J. 1959. Indogermanisches etymologisches Wörterbuch. Bern–Munich: Francke.
[16] Trubachyov, Oleg N., ed. 1980. Этимологический словарь славянских языков: Праславянский лексический фонд [Etymological Dictionary of the Slavic Languages: Proto-Slavic Lexical Fund]. Vol. 13. Moscow: Institute of the Russian Language, Academy of Sciences of the USSR.
[17] Лъв Дякон. 1964. История. В: Гръцки извори за българската история. Т. V. София: Българска академия на науките.
[18] Патриарх Никифор. 1960. Бревиарий. В: Гръцки извори за българската история. Т. III. София: Българска академия на науките.
[19] Повесть временных лет. В: Полное собрание русских летописей. Т. 1: Лаврентьевская летопись. Вып. 1: Повесть временных лет. Под ред. Е. Ф. Карского. Ленинград: Издательство Академии наук СССР.
[20] Теофан Изповедник. 1960. Хронография. В: Гръцки извори за българската история. Т. III. София: Българска академия на науките.
[21] „История на Армения“ на Мовсес Хоренаци
[22] Zolnai, B. 1957. “Bunda.” Magyar Nyelvőr 81(1): 115–119
