Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

[1951]

Археолози разкриват антична сграда от първи век при разкопки в Лом
Кореспондент на БТА в Монтана Цветомир Цветков
05.10.2024 13:21
(БТА)



Археолози от БАН и от Историческия музей в Лом започнаха разкопки в квартал „Калето“ в крайдунавския град, основна цел на които е разкриване на антична сграда от първи век след Христа, която се намира на дълбочина около седем метра, съобщи за БТА ръководителят на разкопките главен асистент Владислав Живков от БАН.

Той уточни, че в квартал „Калето“ в Лом са правени разкопки от 1986 до 1990 година, след това през 2015 година и от 2018 година досега всяка година. Сегашните разкопки се правят по спечелен проект от Историческия музей в Лом пред Министерството на културата, което е отпуснало средствата за реализирането им. Въпросната сграда се проучва от 2019 година, като разкриването й е трудно заради голямата дълбочина. Предполага се, че тя е построена през втората половина на първи век, ползвана за казарма за войници на римската империя и за конюшня. През втори и трети век на това място е имало процъфтяващо римско селище, пристанище на римската империя, на което е имало митница. В края на трети век селището е било разрушено при варварските нашествия, след което отново е възстановено. На същото място на брега на река Дунав е имало селище по времето и на Първото българско царство, при византийско владичество и след това при Второто българско царство. Османската империя е обособила на същото място турската махала на Лом. Така са се натрупали няколко пласта, уточни гл. ас. Владислав Живков.

При разкопките през есента на миналата година бяха намерени около 400 находки, сред които добре запазен античен каменен кръст.

При обход и издирвания, направени по спечелен от историческия музей в града проект с европейско финансиране, на различни места в община Лом през миналата година са открити 65 нови археологически обекта, съобщи още ръководителят на проучванията.

От Община Лом казаха за БТА, че в Концепцията за интегрирани териториални инвестиции на територията на общините Лом, Димово и Оряхово е включен проектът на Община Лом „Повишаване на туристическата атрактивност на Северозападна България чрез проучване, разкриване, съхранение и популяризиране на Алмус - ранно и късноримски кастел” на стойност 6 600 000 лева. Общината очаква този проект да бъде финансиран заедно с два други проекта за популяризиране на културно-историческото наследство в другите две партньорски общини от Програмата за развитие на регионите 2021-2027 година.

/ХТ/

https://www.bta.bg/bg/news/755602-arheo ... opki-v-lom

[1951]

Професор Людмил Вагалински говори за последните открития в Хераклея Синтика и предизвикателствата пред съвременната българска археология. Разговорът е хубав, отделете му време.

[1951]

Проф. Николай Овчаров показа открития комплекс на Перперикон, граден с руините на античните храмове, архитектурно наподобяващ "град на хобитите"
Кореспондент на БТА в Кърджали Валентина Стоева
08.10.2024 11:48
(БТА)

Последните открития на Перперикон представи пред журналисти ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров. Това са комплекс от жилища от 13-14 век в Южния квартал, вкопани дълбоко в земята, за които местното население е използвало руините от заобикалящите ги антични храмове.

Те са имали само вътрешно лице и не са притежавали извисяващи се стени нагоре. Тепърва на база на малкото средновековни описания от етнографки и фолклорни източници ще се търси как точно са завършвали отгоре. Подобни полуземлянки са били запазени до началото на 20 век, главно в Северна България и те са били без керемиди, с паянтова конструкция и отгоре със слами и пръст.

Проф. Николай Овчаров допълни, че откритите на Перперикон жилища са едностайни, много рядко двустайни, с квадратура между 15 и 22 квадратни метра. В тях е живяло цялото семейство и се е правело всичко – храната, отглеждали са се децата, правело се е брашното.

В комплекса са концентрирани десетина сгради, като в част от тях са открити предмети от бита – хромели (уреди от камък за мелене на зърнени култури) и глинени съдове.

И преди на Перперикон археолозите са намирали такива жилища, но не с толкова голяма концентрация на едно място, обясни проф. Овчаров, като допълни, че броят им в целия комплекс е може би около 100.

По думите му вероятно към средата на 14-и век повечето от тези сгради престават да съществуват. Основание за това ни дава фактът, че некрополът влиза в самите сгради или е по уличките. Допускам, че става дума за черната смърт – голямата чумна епидемия в Европа през 30-40 те години на 14 век, която не е пощадила и България“, каза още той.

А на въпрос защо оприличава откритите жилища на „град на хобитите“, проф. Овчаров разказа, че преди няколко месеца е бил в Нова Зеландия, където е видял прочутото селище, декор на снимките на филма „Властелинът на пръстените“. Още тогава прави аналогията и обяснява: „Когато Толкин пише тази прочута книга, всички знаем, че тя е била изградена на базата на скандинавската и англосаксонската митология. Публикувано изследване показва, че самите къщи са взети от английското минало." По думите на проф. Овчаров Толкин е бил на разкопки при британския археолог Мортимът Уилър, който по това време копае в средна Англия селище от Римския период. В това селище – „Лина парк“, къщите са били строени в старите римски сгради. „Тези дупки са направили впечатление на Толкин, откъдето най-вероятно идва неговата идея за “град на хобитите“, каза още проф. Николай Овчаров.

/АКМ/

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/756 ... -s-ruinite

[Александър]

Възобновени са археологическите проучвания северно от дворцовия център на Плиска, започнали преди 12 г.

Кореспондент на БТА в Шумен Станимир Савов

DJI_0947.JPG (370.1 KiB) Преглеждано 5666 пъти

Доц. д-р Андрей Аладжов и екипът му възобновиха археологически проучвания северно от дворцовия център на Плиска, започнали преди 12 г. "Продължаваме проучванията на две големи дървени сгради, които са една върху друга. Едната е от столичния езически период, а другата – след столичния християнски период на Плиска. Копаем и подземен тунел. Ще ни бъде много интересно къде стига на запад и с какво се свързва, може да открием нов дворец или нещо подобно". Това каза в началото на възобновените археологически проучвания в северната част от Дворцовия център на Плиска в едноименния национален историко-археологическия резерват доц.Аладжов пред репортер на БТА.

Ранната сграда, която продължаваме да проучваме и е от езическия период на първата българска столица, заобикаля каменна площадка, която ние нарекохме „Арената на Плиска“, но дали е арена, не сме сигурни. Тази ранна дървена сграда всъщност се оказа много голяма и затова я проучваме от 2012 г. Тя е интересна с това, че е построена най-вероятно веднага след опожаряването на двореца на Крум от Никифор Първи през 811 г. Ние имаме доказателства за датировката на сградата. Сред тях са една златна монета на византийския император Теофил от 834 година или 835 година, намерена в основите на сградата. Всъщност датировката на сградата се потвърждава с тази монета, отбеляза Аладжов.

Копаем и един подземен тунел. Следим това трасе, над 30 метра, изградено в посока изток-запад, вкопан над три метра. Подът му е застлан с квадратни 30-сантиметрови тухли. Таванът и стените му са дървени, когато е бил засипан, не се е виждал на повърхността. Имахме късмет преди две години да открием един от изходите и входовете на този подземен тунел, затворен с дървена врата, с ключалка. Не знаем накъде води западната му част, което за нас е много интересно, защото обикновено тунелите в Плиска, винаги свързват или дворцови сгради, или езически храмове. Към момента са открити вече около двадесет подобни тунела (известни в археологическата наука като тайни входници – б.а.). Ще ни бъде много интересно този тунел докъде стига на запад и с какво се свързва, може да открием нов дворец или нещо подобно, каза Аладжов.

Дървената постройка, която проучваме предизвиква интерес, за да бъде проучвана, защото първо е чест от градоустройството на Плиска, намира са на десет метра от дворцовия център, т.е. тя е била много важна в схемата на града. Има много интересни находки в нея, които на друго място не са откривани. Конструкцията й е доста интересна – от основи, които представляват траншеи, вкопани в скалата. Дъното е застлано с тухли или плоски камъни. Върху тях са стъпвали дървени талпи. Тези основи са формирали квадрати, които напомнят квадратите на Крумовия дворец и цялата й конструкция напомня донякъде на този дворец, но е била изцяло дървена, не е каменна, каза още Аладжов и уточни: „По принцип, след като открием нещо, не можем да го оставим. Ние сме открили част от сградата и трябва да разберем колко е голяма, с какво се свързва, как се датира“.

„В сградата са намирани интересни находки, сред които е златната монета, за която споменах. Тя е много рядка – златен солид, който е с емисия, сечена специално за смъртта на малкия син на Теофил, който е изобразен на реверса на монетата, заедно с брат си Михаил, който по-късно става император. "Тогава той покръства княз Борис и затова второто му, християнско име, е Михаил. Тази монета има широк исторически контекст, който се свързва с Плиска. Друго интересно, което е намирано тук, е един масивен златен пръстен , 30 грама, който е с изображение на езически владетел на плочката. Изображението му е гравирано. Това е било пръстен-печат. Такива няма откривани в Плиска. Находката се свързва с тази сграда и няма как де обърнем внимание на такова нещо“, каза още Аладжов.

Т.нар Арена на Плиска най-общо казано е била вкопана от средновековното ниво на един метър и оградена с дървена ограда. От северната страна проучихме основи за трибуни, поне така ги интерпретираме, т.е. вътре е имало какво да се гледа. Има само един вход на дървената ограда от изток. Възниква въпрос дали са били някакви култови действия, които са се правили там, някакви ритуали или игри. „Аз лично съм за провеждането на игри, борби или нещо подобно. Може и в един момент да е било някакво сакрално пространство, но според мен по-скоро е използвана за зрелища, най-общо казано“, допълни Аладжов.


/АКМ/

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/nat ... -HB6waTY-A

[Александър]

Възобновено е дългогодишно проучване на владетелската резиденция във Велики Преслав

Кореспондент на БТА в Шумен Станимир Савов

DJI_0979.JPG (483.26 KiB) Преглеждано 5666 пъти

Започна проучване на владетелската резиденция – теренът пред източната фасада на жилищния дворец във Велики Преслав.

„Целият комплекс е интересен, тук е имало канцелария и верижна сграда. Тук е била и жилищната сграда на владетелската фамилия. Повече от 20 години вече се копае този обект. Първо с доц. Стойчо Бонев започнахме работата по обекта, а сега аз продължавам разкопките“. Това каза пред репортер на БТА в началото на започналите археологически проучвания на терена на старините във Велики Преслав д-р Радостина Благоева – ръководител на разкопките и уточни, че археологическите проучвания тази година са финансирани с близо 13 хил. лв. от Археологическия музей във Велики Преслав.

По думите ѝ най-голямата открита материална находка в района на разкопките е от 2016 година - сърцевидната апликация, златна, с клетъчен емайл, която е изложена в трезора на Археологическия музей във Велики Преслав. Според нея златните накити, с клетъчен емайл, са византийски, елитни накити, не са за масовото население и се предполага, че този накит е принадлежал на висша дама от владетелския кръг.

„Общо взето, сред повечето по-ефектни находки са печати от византийската администрация. Миналата година най-голямата ни находка и постижение беше откриването на печат на цар Иван Асен Втори, намерен в късно жилище, пак пред източната фасада на жилищния дворец. В края на столичния период в района се разполага и занаятчийски квартал, пак в тази част на вътрешния град. Открита е огромна производствена пещ, която е функционирала. Тя е била изградена в постройка, в близост до която са открити и жилища от 13-и век, съответно с дървени конструкции, огнищата, които са характерни за тези жилища“, отбеляза Благоева.

По думите ѝ в момента се проследяват стъпки (мястото, където е изградена съответната колоната – б.а.). „Идеята на проучванията тази година е да се проследи дали има ритъм, дали се преповтарят тези стъпки и се образува колонада около самата сграда. Такава колонада е разкрита пред западната фасада на жилищния дворец и след като миналата година открихме такава стъпка, сега идеята е да се проучи цялата източна фасада на източното лице на сградата, за да видим дали по същия начин е изградена колонада през определен интервал. Би трябвало, надявам се, да има стъпки и така да се образува колонадата, носещи арките", уточни археологът.

Самата сграда е централна зала, с мраморни плочи, с по три помещения в страни, с входно съоръжение в югозападната ѝ част. „По същия начин от юг има колонада, с порти. Именно това е и целта на сегашните разкопки, освен да проучим този производствен и занаятчийски квартал, който е от късното Средновековие, но и да проследим в дълбочина и да достигнем до столичния период, за да видим дали по всички страни сградата е била съоръжена с колонада“, допълни д-р Радостина Благоева.

Тя припомни, че в жилищния дворец на владетелската фамилия в старата българска столица са живели цар Симеон, роднините и наследниците му.

/ЛРМ/

https://www.bta.bg/bg/news/760196-vazob ... av-veliki-

[1951]

[Thorn]

яко!

[1951]

[1951]

Останки от гробове, близо 500 монети и сребърна обеца с перли откриха на хълма Трапезица във Велико Търново
Николай Венков
Велико Търново,
09.10.2024 16:37
(БТА)





Останки в древни гробове, сред които и детски, близо 500 монети и сребърна обеца с перли откри при археологически проучвания на хълма Трапезица във Велико Търново екипът на доц. д-р Деян Рабовянов от Великотърновския филиал на НАИМ при БАН.

Това е 15-и сезон, в който екипът на доц. Рабовянов работи на историческия хълм в старата българска столица. Проучванията започват през 2008 година, като вече са обхванали над 3 декара площ. Този обект не е лесен за работа, защото съществува от праисторията (от времето на късния халколит) до ранния османски период през 15-и век. Има години, в които хълмът не е използван и обитаван (през Римската и Късната античност), но през повечето време е населяван, обясни доц. Рабовянов.

Тази година работата на екипа е концентрирана основно в три посоки. Едната е допроучване на стари части на обекта, основно пластове от ранножелязната и късножелязната епоха в тракийския период, които не са много богати на находки и материали. Проведена е по-обширна полева консервация на средновековните сгради върху тези пластове. Втората задача е свързана с допроучване на некропола на църква номер 22, което се случва вече пети пореден сезон. От него са проучени 25 гроба, които са разнообразни, като има и секция с детски и младежки погребения. Това се наблюдава при някои средновековни некрополи, защото смъртността в този период при младото население е много висока, обясни доц. Рабовянов. Последната интересна ситуация в този некропол е откриването в насипа на един от гробовете на красива сребърна обеца с инкрустация от перли. Това говори за разнообразно население, обитавало кварталите в южната част на Трапезица, чиято енорийска църква е проучената с номер 22. Съставът му е включвал както по-обикновени хора, така и такива с по-големи възможности и позиция в обществото.

Основните проучвания тази година са свързани с едно разширяване на площта на обекта в южна посока към крепостната стена, за да може тя да бъде изцяло представена на туристите в бъдеще. Мястото е между югозападната порта на Трапезица, южната крепостна стена и една от главните улици на хълма. Там екипът се натъква на много сложна археологическа ситуация с две или три нива от сгради и свързани с тях площадни пространства, които са едно върху друго, като по-новите унищожават по-старите. Те са от периода 13 – 15-и век, като в последните години от него Трапезица вече е част от превзетото Търново. По това време по-голямата част от българското население е напуснала хълма, но има един малък квартал около портата, който се ползва, вероятно и от османските нашественици.

Откритите археологически материали са много, посочи доц. Рабовянов. Само в рамките на сегашния сезон са открити близо 500 монети, което позволява добра датировка на проучванията. Монетите са основно медни, но има и сребърни. Една от тях предизвиква най-голям интерес. Тя е много добре запазен екземпляр от монетите на цар Теодор Светослав, които са известни като едни от най-красивите в Средновековна България. Монетата е много добър образец за илюстриране на неговото монетосечене, обясни археологът.

Освен откритите жилища има и множество боклучни ями, даващи разнообразен и богат материал, който в случая е предимно керамичен. Тук става въпрос за много голямо количество керамика, от която вероятно ще могат да бъдат възстановени поне десетина съда. Тя е най-вече кухненска, но има и красиви сграфито съдове, охарактеризиращи Търново.

Освен църковния некропол екипът се е натъкнал и на друг некропол, с няколко гроба. Извън тях е открита и странна ситуация, при която в пода на едно от жилищата е намерено леко фрагментирано вкопано гърне, пълно с кости на бебе в анатомичен порядък. Дали това са плодовете на греха или нещо друго, дали е криминално деяние или не, това дете не е погребано по обичайния начин в некропол или по християнски образец, коментира доц. Рабовянов. Това е втори такъв случай на Трапезица. Предходният е разкрит отдавна, но тогава гърнето е в рамките на некропола на църквата, докато тук става въпрос за вкопаване в пода на действащо по същото време жилище, обясни археологът. Според позицията се предполага, че това се е случило в последните десетилетия на 14-ти или началото на 15-ти век – края на столично Търново или първите години от османския период, посочи той.

По време на тазгодишните разкопки археолозите са открили и една сполия – нещо взето от другаде и използвано наново, което е добре позната практика в Търново през Средновековието. Това е фрагмент от антична варовикова колона без надпис, превърната в строителен материал за сграда от османския период. Тя вероятно първо е била част от някоя от околните църкви и след превземането на града и изоставянето на храмовете е вградена в жилищна сграда от новото време, предполага археологът.

Тази година финансирането на проучванията на Трапезица от Министерството на културата е в рамките на проекта, в който екипът кандидатства – около 68 хиляди лева. Според доц. Рабовянов това е достатъчно за провеждане на нормални малки разкопки и за осъществяване на полева консервация, но не и за важни проблеми, като реставрация на разкритото и неговата социализация. Археологът изрази надежда, че Община Велико Търново, като ползвател на този обект с добър потенциал за развитие, ще е по-инициативна в тази посока. „Очевидно е, че разкритото не е малко, като не става дума само за крепостни стени, а за жилищни квартали, манастирски комплекси в североизточната част, дворци в северната част на хълма“, посочи доц. Рабовянов. Според него за такава масивна реставрация нужните суми ще са от порядъка на над 1 милион лева. Всичко трябва да бъде направено поетапно и след предварително изградена концепция, при спазване на определени маршрути, подходящи за туристическия поток, както и с подобряване на цялостната визия на Трапезица, смята доц. Рабовянов.

Предполага се, че площта на крепостта „Трапезица“ е около 70 декара, като очевидно тя е три пъти по-малка от „Царевец“. Това, което е проучено от нея досега е не повече от 12 декара, докато на „Царевец“ по времето на социализма с големи кампании и много средства е проучен на две трети, каза още доц. Рабовянов.

/РБ/

https://www.bta.bg/bg/news/758114-ostan ... -na-halma-

[1951]

Резултатите от петия сезон на проучванията на антично селище край Левски са повече от удовлетворителни, каза археологът Владимир Найденов
Кореспондент на БТА в Плевен Елина Кюркчиева
Плевен,
16.10.2024 15:03
(БТА)





Завърши петият сезон от археологическите проучвания на антично селище в местността „Парчелъка“ край град Левски. Резултатите са повече от удовлетворителни. Това каза за БТА Владимир Найденов, ръководител на отдел „Археология“ в Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен и научен ръководител на екипа, който извършва разкопките.

През този сезон е направено проучване на обекта в неговия южен и югоизточен участък.

„Работим най-вероятно в зона, обслужвала култовите дейностите в селището. През тази година разкрихме един хоризонтален олтар, характерен за римската епоха от втори – трети век. Това е един от типовите атрибути на култовата практика, най-вероятно е използван само единично, т.е. след като се извършат култовите дейности, той се зарива. Другата разкрита структура е една яма, която отстои само на няколко метра от този олтар“, разказа Найденов.

В ямата, освен материал, свързан с култовите дейности, е открита ара – жертвеник, отново свързан с култовата практика в античния период от втори-трети век.

„За съжаление арата е без надписи. В нея намерихме железен ключ, желязна рибарска кукичка, това са дарове, положени в ямата. На дъното личаха кости, най-вероятно от диви животни и птици, използвани в ритуала“, допълни археологът.

Според него ямата е използвана в ранния етап на култовата зона, а арата е положена там, когато тя е престанала да съществува. „В запечатващия й слой намерихме монета от втората половина към края на трети век, което говори за крайната граница на съществуване на това култово място. В последните дни на разкопките, в профила на тази яма, разкрихме термично съоръжение, свързано с култа. Това вероятно е подвижен или неподвижен олтар - есхар, т.нар. тракийски есхари. Следващия сезон ще имаме възможност да го проучим напълно. Засега взехме само проби от четирите пласта за лабораторно изследване, за да се види структурата на материала във всеки един пласт. Най-вече нас ни интересува този, който е в самото термично съоръжение“, обясни археологът.

Той е категоричен, че резултатите от този сезон са повече от удовлетворителни. „Потвърждаваме нашите проучвания от миналата година, когато пак в тази зона разкрихме много богата култова яма. В нея бяха сложени като дарове различна и разнообразна по вид керамика, култов инвентар – бронзови пластини и апликации, детски играчки. Това е типичен инвентар на култовите ями от втори – трети век, като най-близките паралели са в укрепените селища при село Рибен и при град Мездра, свързани с култовите практики на античното население от земите на днешна Северна България“, каза още Найденов.

По думите му вероятно този обект е бил култов център за околността в рамките на югоизточния и южен сектор на селището при град Левски.

„Вече пети сезон, благодарение на финансирането на Община Левски и РИМ – Плевен нашият екип има възможност да осъществи тези проучвания. Не на последно място за нас е важно освен финансирането, но и личното отношение на кмета на общината Любка Александрова. Всичко това допринася за плавната и безпроблемна работа на терен. РИМ – Плевен помага и с възможността за лабораторен анализ, реставрация и консервация на откритите находки“, добави Найденов. Не на последно място той подчерта и ролята на научния консултант на проучванията проф. д-р Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей при БАН.

Нашите проучвания ще помогнат за популяризиране на античната история на град Левски и региона, смята археологът.

/АКМ/

https://www.bta.bg/bg/news/762558-rezul ... y-levski-s

[1951]

Повече от 400 находки са открити при археологически разкопки на средновековния град Червен през годината
Кореспондент на БТА в Русе Мартин Пенев
Русе,
16.10.2024 15:34
(БТА)



Повече от 400 находки са открити при археологическите проучвания през тази година на средновековния град Червен в Русенско. Това съобщи Силвия Трифонова от Историческия музей в Русе.

Сред находките са златна перпера на никейския император Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222 - 1254 г.), повече от 10 сребърни монети - на цар Иван Шишман, на султан Баязид І, на емир Сюлейман Челеби, както и стотици медни емисии на средновековни български, влашки, епирски и латински владетели.

Открити са и два сребърни наушника с позлата с изключително добро ниво на запазеност, както и десетки метални предмети, свързани с всекидневието - обков, кухненски ножове, крепежни елементи, и отбраната на съоръжението - върхове на стрели, халки от ризница. Сред многобройния керамичен масив, разкрит при проучванията през тази година, е и керамичен фрагмент от устието на съд, оформен като лице на същество с митичен произход.

Трифонова обясни, че през последния месец и половина усилията на археологическия екип са били насочени върху проучването на трасето на междинната крепостна стена на западния хълм на Червенския скален рид.
В резултат на разкопките към настоящия момент общата дължина на проучената зона от крепостната стена възлиза на 50 метра. Тя е с ширина между два и 2,40 м, изградена от ломени камъни на калова спойка.
Укреплението е изградено през първите години след установяването на османска власт над средновековна България (края на ХІV - началото на ХV в.) като част от усилията за засилване на отбранителните функции на западната част на Червен. Северно от междинната крепостна стена са разкрити редица постройки, долепени и съществували синхронно с нея.

Ръководител на археологическите проучвания е Светлана Великова от Регионален исторически музей в Русе, а научен консултант е доц. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей - БАН, Филиал Велико Търново. Разкопките през тази година са били извършени от специалисти от Русенския музей, от Сливен и Павликени, както и от докторанти и студенти от четири университета.

Археологическата кампания е финансирана след спечелен проект по Програмата за теренни археологически проучвания и теренна консервация на Министерството на културата.

/АКМ/

https://www.bta.bg/bg/news/762583-povec ... novekovniy

[1951]

Археолози проучват в Пловдив антична сграда, разположена в близост до Форума на Филипопол
Кореспондент на БТА в Пловдив Ирина Шопова
Пловдив,
18.10.2024 15:55
(БТА)





Екип на Регионалния археологически музей в Пловдив проучва антична жилищна сграда, разположена в близост до Форума на Филипопол. Спасителните археологически разкопки се извършват от началото на месеца и ще продължат до началото на ноември, разказа за БТА ръководителят им Любомир Мерджанов. Проучваният терен от 70 кв. м се намира в защитената историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" на ул. "Генерал Гурко".

Сградата е разположена в един ред инсули (квартала между четири улици), които са най-близки от изток на Форума. Те са сгради с представителен характер, т.нар. резиденции от късната античност. Това са специфични сгради за богатите граждани на Филипопол. Сградата е в непосредствена близост до къща "Ейрене", която е от същия тип резиденции, посочи археологът и допълни, че такава голяма представителна резиденция е проучвана под подлеза на днешната улица "Гладстон".

До момента са разкрити два масивни зида от Средновековието, като по всяка вероятност става въпрос за голяма сграда. Тази сграда е стъпила върху късноантична сграда с регистрирани поне четири преустройства. Засичаме я много фрагментарно заради малката площ на проучване, посочи археологът. По думите му интересна находка е, че има един тесен зид, пристроен допълнително, в който са вградени амфори. Едната е на място, а от другата е останал само отпечатък. Досега в Пловдив такова нещо не е срещано и е обогатяване на знанието за Филипопол, коментира Мерджанов. Той обясни, че в литературата е записано, че такива амфори са използвани или за създаване на акустика, или за намаляване на тежестта на зида. В случая и двете неща ми звучат нелогични, защото зидът е бил нисък и не е носил съществена тежест, а амфорите са на нивото на пода на помещението и за акустика не са, каза археологът и допълни, че тепърва предстои да се търсят паралели в литературата.

На терен са открити малко керамични фрагменти от Късната античност, основно амфори. От римския пласт от края на трети век са намерени две маслени лампи. Монетите, които вече са в реставраторското ателие, са малко, което според археологът е изненадващо предвид близостта до Форума и типа сграда.

Интересен артефакт е голям обработен камък, който е в кръгла форма и издълбана среда. По вътрешните му стени има издялани елементи, наподобяващи зъбци. "Изглежда, че изработката му не е довършена. Аз съм го кръстил мелница и на мен ми прилича на долен камък на хромел, но дали е такова или нещо съвсем друго, е въпрос на уточняване", каза Мерджанов. Колегите му археолози споделят различни мнения, като например, че камъкът е свързан с някакъв кожарски занаят или че е мелница, но не за жито, а за мелене на строителен материал. Причината е, че през Късната античност т.нар. розов хоросан се произвежда от бяла вар, смесена със счукан на прах тухлен материал, който вероятно е смилан в такива типове камъни. Проблемът при него е, че не го открихме на мястото му, а през Средновековието е ваден и местен, коментира Мерджанов. По думите му по всяка вероятност е от Късната античност.

През първия период на сградата помещенията са били с тухлени подове. След него е положен хоросанов под, а върху него блокаж с под от плочи. Функцията на едно от разкритите помещения е променяна, като са поставени два големи правоъгълни камъка, които оформят нещо като площадка. По всяка вероятност тя е била отворена към улицата, която според подземния археологически кадастър трябва да минава на 50 сантиметъра от нея, разказа археологът. Сградата има един затворен вход, също преустроен по-късно, който е бил със стенописи.

Разкопките вече са достигнали нивото на края на трети век и навлизат в периода на езическия Рим.

Минусът на градската археология е, че се откриват фрагменти от сгради, отделни парчета и остават много въпросителни, но все пак успяваме да разкрием части от историята на града, каза още Мерджанов.

/ХТ/

https://www.bta.bg/bg/news/764242-arheo ... do-foruma-

[1951]

[1951]

Проф.Овчаров представи детайли за находката с ритуали против вампирясване на Перперикон
Кореспондент на БТА в Кърджали Валентина Стоева
Перперикон,
23.10.2024 10:59
(БТА)



Разкритият гроб на покойник, с изпълнени върху тялото ритуали против вампирясване, е на човек с малформации, каза пред журналисти ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров.

Днес той показа откритието, като разказа, че при откриването му археолозите са смятали, че може да става дума за дете заради ръста от 110 см., но по-големите размери на главата и други показатели са навели на мисълта за човек с малформации.

„Нищо чудно, защото такива хора освен шутове, каквито са ставали, са били и отхвърляни до голяма степен от обществото“, коментира археологът.

Той допълни, че при погребването върху тялото са били поставени откритите сега кръст, който не е нагръден, а от хоругва, „явно специално свален от хоругвата“, и остър предмет. Двете неща са поставени върху двете рамене на покойника, като според археолога, за първи път се открива хоругвен кръст, използван в ритуал срещу вампирясване.

„По този начин са направили една своеобразна композиция, с която са вярвали, че ще предпазят човека да не вампиряса до 40-ия ден“, каза още проф. Николай Овчаров.

Той определи откритието като поредната интересна щриха от историята на Перперикон, отново в сектора от Южния квартал, в който се разкриват и жилища, и гербове от 13-14 век.

Проф. Николай Овчаров допълни, че находката се появява след почти 250 разкрити гробове и гробници край Голямата базилика, отново в Южния квартал. И припомни как през 2013 г. на Перперикон отново бе открит гроб с извършен ритуал против вампирясване, като откритият в него скелет бе със забит в лявата част на тялото палешник. Тогава проф. Овчаров обяви, че разкритият гроб на "вампир" е "близнак" на открития преди това подобрен в Созопол.

/АКМ/

https://www.bta.bg/bg/news/766790-prof- ... svane-na-p

[1951]

Три сектора проучват археолозите на късноантичната и средновековна крепост край крумовградското село Храстово
Кореспондент на БТА в Кърджали Валентина Стоева
26.10.2024 13:25
(БТА)





Три сектора проучват в рамките на тазгодишните разкопки археолозите на късноантичната и средновековна крепост край крумовградското село Храстово. Дейностите започнаха преди седмица и ще продължат общо един месец, каза за БТА ръководителят им доц. Деян Рабовянов.

Единият от секторите отново е в източната част, където през предходните години резултатите бяха най-добри - с разкриването на укрепителни съоръжения, крепостна стена, две кули със защитни и жилищни резиденциални функции, изградени през Средновековието и много находки около тях.

„Нашата цел тази година е да допроучим тази зона, най-вече зоната зад двете кули, в която са разположени жилищни помещения, свързани с хората, които са ги обслужвали“, обясни доц. Рабовянов. Той допълни, че имат очаквания за находки около главната кула.

„Имаме усещането, че вероятно около тази страна на главната кула ще има един всечен в скалата ров, който също може би ще е много интересен като съоръжение“, каза още ръководителят на разкопките.

Освен в източната част на крепостта, се работи и на нов сектор – в северната й част, където още през първата седмица на разкопките се разкриват две стени, изградени една над друга.

Археологическият екип работи и по допроучването на некропола в западната част на крепостта, в близост до разкритата средновековна църква, изградена на място, където преди това е имало базилика.

Некрополът бе определен от археолозите като интересен, най-вече с добре оформените гробни съоръжения, изсечени в скалата, както и с някои ритуали като препогребвания и обезвреждания на погребаните. Разкрити общо до момента са 25 гроба на различни по пол и възраст хора. През настоящите разкопки е разкрито детско погребение.

„То е за сега е единственото, което не е вкопано в материковата скала, но е вкопано в пласт с пръст и облицовано с каменни плочи, грубо оформени.“, коментира археологът Милен Камарев, който е част от проучвателния екип. По думите му, впечатление прави, че каменните плочи са демонтирани в южната си част и там е положен череп. Дали има други костни останки от това вторично, както изглежда погребение, ще разберем на по-късен етап“, обясни Камарев.

Проучванията на крепостта продължават месец, като те са съчетани и с консервационни дейности. Това е третият сезон в който се работи по обекта, отново с финансиране от община Крумовград, с идеята да се развие като локален туристически център.

/ХК/

https://www.bta.bg/bg/news/769214-tri-s ... repost-kra

[1951]

[1951]

Нов зид, водопровод и пещ са открити при археологически проучвания в района на владетелската резиденция във Велики Преслав
Кореспондент на БТА в Шумен Станимир Савов
Шумен ,
03.11.2024 10:21
(БТА)



Нов зид, водопровод и пещ са открити при археологически проучвания в района на владетелската резиденция във Велики Преслав, каза пред репортер на БТА ръководителят на разкопките д-р Радостина Благоева.

„Разкрит е зид към жилищната част на сградата – между 2,6 и 2,7 метра отстои от източната й фасада. Все още не сме уточнили предназначението му. Предполагаме, че на него са стъпвали колони, но предстои да бъде изяснен характерът на зида. Открихме и по-късна пещ, плътно до зида. Интересното при нея е, че са преизползвани архитектурни детайли от жилищния дворец. На един от блоковете са изобразени четирилистни и шестлистни розети в рамка. През 2015 г. бяха разкрити такива църковни плочи. Това са плочи, които са били част от интериорната украса на жилищния дворец“, отбеляза Благоева.

"Предстои да уточним характера на този зид, има ли някаква конструктивна връзка със самата сграда, дали периодите си съвпадат. Тази пещ тук се появява впоследствие, в 13-ти и началото на 14-ти век, която е зидана с блокове и тухли, наредени на пластове. Градежът на пещта е смесен – отдолу са блоковете, които са преизползвани от двореца, а редовете нагоре са с тухли“, уточни Благоева.

По думите й пещта е използвана в късния следстоличен период на града, но все още не е обработена керамиката и находките, които са в насипа на пещта, за да може да бъде датирана по-точно.

„Продължават и разкопките на некропола в района, имаме три нови гроба, които са от 13-ти век и водопровод, който е най-вероятно ранен, минава под стената и посоката му е югоизток“, допълни Благоева.

Възобновено бе дългогодишно проучване на владетелската резиденция във Велики Преслав, както информира БТА на 13 октомври.

„Целият комплекс е интересен, тук е имало канцелария и верижна сграда. Тук е била и жилищната сграда на владетелската фамилия. Повече от 20 години вече се копае този обект. Първо с доц. Стойчо Бонев започнахме работата по обекта, а сега аз продължавам разкопките“, каза в началото на археологическите проучвания пред репортер на БТА Благоева. Тогава тя отбеляза, че най-голямата открита материална находка в района на разкопките е от 2016 година - сърцевидната апликация, златна, с клетъчен емайл, която е изложена в трезора на Археологическия музей във Велики Преслав. Според нея златните накити с клетъчен емайл са византийски, елитни украшения, но не са за масовото население и се предполага, че този накит е принадлежал на висша дама от владетелския кръг.

/ТС/

https://www.bta.bg/bg/news/773994-nov-z ... a-v-rayona

[Thorn]

В Стара Загора са открили статуетка на Зевс, естествено римска. Открити са и късноантични жилища, но по-интересното било, че са открити и средновековни жилища. Средновековни значело 11-14 век, т. е. - от първата българска държава нищо. Самите жилища са жалка работа - от плет и кал.



https://bnr.bg/starazagora/post/1020712 ... otActive=1

[1951]

По Рацария се работи, което само може да ни радва.



Макар, че буквално от космоса се виждат убийствените поражения от дългите години на иманярски набези...

1212.jpg (642.81 KiB) Преглеждано 5427 пъти

[Thorn]

Останки от селище от времето на халколита разкриват археолозите на дъното на пристанището в Созопол.

Езерните хора, които го обитавали, очевидно са поддържали висок стандарт и са търгували надалеч.

Преди 6000 години нивото на морето е било 5 метра по-ниско и крайбрежните му езера са давали много добри условия за живот.

Било е плитко езеро и на склона пред гъстата гора и водата са строили къщички на колове. И са черпели с пълни шепи и от езерото, и от гората.

Но постепенно земята им започнала да потъва и да отстъпва пред морето. А то е запазило следите им почти непокътнати.

Една доста добре запазена чаша от черна керамика, част от всичките тези находки, които сега вадят от дъното на созополския залив на хора живели близо 400 години след тези, които познаваме от варненския некропол.

Студено е, но единственият шанс да изследват дъното на пристанището е сега, без туристи и рибарски лодки. И в обсега на последния им квадрат за сезона, все пак попадат на богат слой останки от селище, от края на каменно медната епоха преди 6000 години.
"Такъв тип селища обикновено се наричат наколни, тоест на платформи, а вече в по-сухоземната част по склона, по който са разполагали, са били сходни на обичайните сгради, които познаваме от сухоземните селища", заяви д-р Калин Димитров, гл. ас. НАИМ-БАН и археолог в ЦПА.

Техният бряг сега е на 5-6 метра под вода или с толкова се е вдигнало нивото на морето и е заляло къщите им. Но никога няма да разберат колко голямо е било селището им, унищожено при удълбочаване на залива, за да се отвори нов вход за пристанището.

"В момента има запазена една зона, която е може би от порядъка на 1500-200 метра, която пресича залива от запад на изток. И на юг може би се простира до малкото яхтено пристанище", допълни д-р Калин Димитров.

Но макар и малко запазено, то е достатъчно богато на находки, които разказват много за живота на езерните хора.
"Очевидно, че това е пласт, който се е създал в самото селище. И е изключително от неща, които са хвърлили обитателите. Основно хранителни остатъци, тъй като откриваме много голяма концентрация на костилки от растения. Така на пръв поглед са от диви растения, дренки джанки, може би вишни лешници и жълъди", коментира д-р Найден Прахов д-р Найден Прахов, директор ЦПА и гл. ас. НАИМ-БАН.

В менюто им е било застъпено и месо – костите са на водни птици, прешлените са от риба, кремъчните върхове на стрели подсказват и начина им на лов и риболов.

"Има и много коруби на костенурки, явно са яли и костенурки и разбира се керамика, плътен пласт керамика, типична за халколитната епоха, с излъскана повърхност, с релефна декорация", заяви д-р Найден Прахов.

Семената, костилките и костите ще бъдат анализирани от палеоботаници и зоолози. Те ще трябва също така да изследват и проби от коловете, за да кажат от какво са градили къщите си.

"Част от дънерите, които са въобще коловете, които са се ползвали са от дъб. И те са много здрави. Но тук специално в този обект, много голяма част от дървените колове са от меко дърво", коментира д-р Найден Прахов.

Но освен с прекрасните условия, които предлага лагуната, езерните хора са заселили мястото и заради друга природна даденост.

"Експлоатирали са ресурсите от най-близко разположената планина – Медни рид. Значи това е една от най-ранните експлоатирани находища в България", каза още д-р Калин Димитров.
И е сигурно, че са развивали металургична дейност на място. Това е част от калъп за изливане на брава. Но и анализът на две трети от медните предмети в съкровището от варненския некропол показва, че идва от тук. И може да се очаква, че са строили и кораби, за да търгуват с ценния за времето си метал. Но още не са ги открили.
https://bntnews.bg/news/na-danoto-na-pr ... 6news.html