Антични гробни съоръжения са открити при ремонта на парк "Пети октомври" в Стара Загора
Кореспондент на БТА в Стара Загора Павлина Дудева
Стара Загора,
22.10.2025 14:50
(БТА)
Тринадесет антични гробни съоръжения са открити при ремонта на централния парк „Пети октомври“ в Стара Загора. Това съобщи за БТА директорът на Регионалния исторически музей в града Петър Калчев. По думите му, находките са част от голям некропол, разположен южно от сградата на община Стара Загора.
„Това е обширен некропол, проучван още по време на строежа на сградата на местната администрация, на зала „П. Р. Славейков“, както и при реконструкцията на площадното пространство. Той се простира на изток до бул. „Св. Патриарх Евтимий“ и на юг до ул. „Христо Ботев“. Некрополът е извън крепостните стени на античния град“, уточни археологът.
Калчев поясни, че откритите гробове са сравнително бедни. Те се датират от християнския период след IV–V век до Средновековието. Сред малкото артефакти се откроява стъклена гривна от XII век. „Вероятно гробовете принадлежат както на късноантичния, така и на средновековния период“, допълни той.
Археологическите находки са открити при ремонтните дейности около фонтана в парка, където се е наложило извършване на по-дълбоки изкопни работи. В момента гробовете се проучват от екип на музея.
Директорът съобщи още, че на друг археологически обект – в парк „Зеления клин“ – е разкрит изключително богат гроб.
„При започналото този археологически сезон проучване на Източния некропол на Августа Траяна беше открит античен гроб, ориентиран юг–север и покрит с тегули. При разкопките се установи, че погребаният е млада жена, положена по гръб с глава на юг и крака на север. Ръцете са изпънати – лявата при таза, а дясната върху бедрото. При лявото ѝ стъпало беше открита част от череп на втори индивид, вероятно дете, заедно с няколко стъклени мъниста“, разказа Калчев.
Гробният инвентар включва девет бронзови монети, керамична амфорка, миниатюрна лампа и малка костена игла, керамична паничка, стъклен съд и бронзово капаче. На лявата ръка на жената са намерени сребърна гривна и пръстен, а на дясната – втора гривна. До лявото стъпало са открити желязна игла и железен предмет, а в близост до краката – ромбовидни стъклени пластини.
Една от бронзовите монети е на император Гордиан Трети (238–244 г.), което позволява гробното съоръжение да бъде датирано към този период.
/ХК/
https://www.bta.bg/bg/news/lik/992867-a ... omvri-v-st
__________________________
Любопитни находки от подножието на горнооряховската крепост „Ряховец“ влизат в международно ДНК изследване
Кореспондент на БТА във Велико Търново Николай Венков
Велико Търново,
20.10.2025 17:35
(БТА)
Любопитни находки от подножието на горнооряховската крепост „Ряховец“ влизат в международно ДНК изследване на американска лаборатория, съобщи пред журналисти археологът и ръководител на проучванията Илиян Петракиев. Той, заедно с главния уредник в Исторически музей – Горна Оряховица Мая Иванова, която също работи на обекта, и директорът на музея Пламен Мадемов, показа откритията в една от залите на Община Горна Оряховица.
Целта на учените е да направят бактериологично изследване, проучващо някогашното разпространение на едрата шарка и чумата. Търсени са големи градски некрополи, а със своите 55 проучени гроба в изминалите два месеца „Ряховец“ отговаря точно на профила. Екипът е получил покана да се включи в изследването и в последните три дни, заедно с антрополога д-р Надежда Атанасова, е взел ДНК проби от всички гробове.
Екипът, работещ на крепостта „Ряховец“ и околността, е сред пионерите на ДНК и въобще на интердисциплинарните изследвания в нашата средновековна археология и това не е първият международен проект, в който участва с проби от своите находки.
Предстоящите анализи ще позволят да се установят също евентуални родствени връзки и причините за смъртта на хората, погребани в некропола край църквата в северната част край крепостта. Мистерията се създава от откритите гробове. Много от тях са на невръстни деца, включително на недоносени деца. Повечето гробове са на силни, добре сложени мъже и само един на възрастна жена на над 60-годишна възраст. Прави впечатление грижливото отношение към погребенията. Много рядко в Средновековието се наблюдава такова, обясни Петракиев. Гробните съоръжения са оформени с тухли и са покрити. Жената е положена върху специален камък, използван за подвъзглавие, а на него са поставени два кръста от бронз и камък. Предполага се, че жената е имала особен статут.
Най-интересният от гробовете, открити тази година, е в централната част на притвора, за който се предполага, че е ктиторски. При антропологичния анализ е установено, че той е на дете на възраст около 15 години с неустановен на този етап пол. Индивидът е бил погребан с много скъпа дреха от коприна, везана със сребро. Отгоре е открит лен, за който се предполага, че е остатък от хастар на вълнена дреха. Това насочва към предположението, че погребението е извършено през зимата. В гроба, датиран след средата на XIV век, са намерени две сребърни копчета, едното от които много рядко.
Църквата в подножието на крепостта беше открита през 2023 г. и целта тази година бе да се разкрие повече от нейната архитектура и структура, но археолозите попаднаха на големия некропол, чието проучване забави изследването й. На този етап се предполага, че има поне два периода на нейното съществуване. Първоначално тя е била малка църква само с наос (най-голямата, средна част от вътрешността на един храм) и е била срутена вероятно при земетресение. Впоследствие е изградена наново с пристроена притворна част и галерия от север, просъществувала може би поне до средата на XV век.
Една от хипотезите на учените е, че църквата е част от манастир. Това твърдение се подкрепя и от находките, сред които има закопчалка за книга и бронзова реликва, оприличена на част от свещник. Това говори за книжовна дейност, каквато се е развивала само в манастири.
Според научния консултант на екипа проф. д-р Христо Вачев църквата и вероятният манастир са били краят на Търновската Света гора. Професорът, който е работил на „Ряховец“ при първите разкопки преди четвърт век, винаги е казвал, че крепостта трябва да се разглежда като част от цялата система на старата столица Царевград Търнов. Евентуалният манастир под „Ряховец“ вероятно е свързан и с новооткрития манастир край Самоводене, по който проф. Вачев работи заедно с Петракиев. Според професора са необходими поне още две години проучвания на терен, за да се отговори на десетките изникнали въпроси.
Сред останалите находки от археологическия сезон се открояват монети, обеци, гривна и множество стенописни фрагменти от църквата. Изненада за археолозите е вещ от по-късен времеви период. Това е джобен белгийски пистолет от XIX век, който е рядък екземпляр. Той ще бъде реставриран и включен в експонатите на горнооряховския Исторически музей.
Повечето находки и информация, не само от този, но и от предишните археологически сезони на крепостта „Ряховец“, предстои да бъдат подредени в изложба на Исторически музей – Горна Оряховица в средата на ноември, която екипът подготвя.
Разкопките продължават, но в източното подградие на „Ряховец“.
Община Горна Оряховица подкрепя проучванията и дори е удвоила финансирането за последните две години, каза заместник-кмета на града Петя Иванова. Това позволява по-дълъг сезон и повече разкрития на крепостта и в нейните подградия. През 2025 г. са отпуснати и 18 000 лева за проектиране на основен ремонт на сградата на Историческия музей в града.
Все повече са учениците, които се включват в археологическите разкопки на „Ряховец“. Тази година те са от четири училища – две горнооряховски и две великотърновски. През археологическата школа за ученици за изминалите десет години са преминали общи 350 деца и младежи.
/ТС/
https://www.bta.bg/bg/news/lik/991496-l ... vets-vliza
___________________________
Регионален археологически музей – Пловдив: Приключиха спасителните археологически проучвания на "Брезовско шосе"
18.10.2025 08:34
На 15 октомври екипът на Регионален археологически музей – Пловдив официално приключи спасителните археологически проучвания на обекта, засегнат от инфраструктурния проект по трасето на ул. „Брезовско шосе“.
Въпреки нелеките условия, археолозите успяха да приключат разкопките в заявения срок. Те документираха и проучиха участък от този значим праисторически обект с дължина от впечатляващите 230 метра. Открити бяха хиляди артефакти – керамични съдове, сечива и уникални украшения, които хвърлят нова светлина върху ежедневието, културата и постиженията на хората, обитавали тези земи преди хилядолетия.
След приключването на работата, трасето е предадено на фирмата изпълнител за довършване на строителните дейности. Събрани са множество проби за различни видове лабораторни анализи и изследвания, които тепърва ще обогатяват знанията ни за праисторическите хора в региона на Пловдив.
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/ofi ... arheologic
___________________________
Образ на жена от XIV век е сред новите открития в крепостта „Вердица“ край Твърдица
Кореспондент на БТА в Сливен Велина Василева
17.10.2025 19:20
(БТА)
Образ на жена от XIV век е сред ценните находки, разкрити при археологическите проучвания на крепостта „Вердица“ край Твърдица, съобщиха от пресцентъра на общината. Разкопките се осъществяват по проект на Исторически музей – Твърдица с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Община Твърдица.
Откритието е част от резултатите от тазгодишния археологически сезон в късноантичния и средновековен град „Вердица“ в местността Градището.
За девета поредна година екипът на музея изследва обекта, като последните находки хвърлят нова светлина върху живота и архитектурата на средновековната крепост. Археолозите са разкрили зидове на сграда, прилежаща към крепостната стена, изградена по времето на Асеневци. По тяхна преценка постройката вероятно е служила като казарма. Под подовото ѝ ниво е разкрита опожарена структура от V–VI век, където са намерени строшени глинени съдове, желязна кирко-брадва, тежест за тъкачен стан и бронзови монети – свидетелства за бурното минало на мястото.
Особено впечатляващо е откритието в района на църквата – останки от екзонартекс (от гръцки exo – „външен“ и narthex – „преддверие“) със срутен пласт мазилка, съдържащ множество фрагменти от стенописи. Сред тях археолозите идентифицират образ на млада жена, датиран в средата на XIV век – рядък пример за живопис от този период, който обогатява представите за художественото наследство на Твърдишкия край.
/ХК/
https://www.bta.bg/bg/news/lik/990246-o ... 0%BE%D0%B3
