Антигон Едноокия печели битката при Ипсос
Публикувано на: 12 Юни 2023, 16:28
Какво би станало, ако Антигон Монофталмос спечели битката при Ипсос?



Би ли могла да се получи единна македонска империя?
Нормалните възражения са, че завоеванията на Александър включват области, рехаво свързани помежду си, без икономическа спойка и се държат само на силата на оръжието, така че удържането им заедно е невъзможно, а разпадането неизбежно.
Обаче не е точно така. Империята на Александър реално практически не излиза от рамките на имеприята на Ахеменидите. А тя просъществува повече от 200 години през повечето време единна, въпреки кипящия сепаратизъм. Че и империята на Селевкидите обединява във формално доста неблагоприятни условия повечето от азиатските сатрапии.
Очевидно населението е било достатъчно лоялно към македонските царе. Те губят източните си провинции не вследствие на персийски бунт под прояхеменидско знаме, а вследствие на партското завоевание и сеператисткия бунт на гръкомакедонските гарнизони в Бактрия. И дори повече от 100 години по-късно Антиох III е способен да си ги върне без огромна война. Т.е. държава от типа на селевкидската при разцвета и не само е възможна, но е и достатъчно вътрешно устойчива.
Само че в края на IV век трите основни елинистически държави още не са сформирани. Още съществува съзнание, че това е временна анархия в единната македонска държава, няма сформирани местни династии с местна лоялност и традиции. Особено пък самата Македония е пълна анархия, там половин век бушуват войни преди да се сформира устойчива династия на Антигонидите. Армиите с лекота минават на страната на противника и то с цели подразделения.
Та представете си Селевк не успява да получи огромното стадо слонове или просто Деметрий успява да спази тактическа дисциплина и Антигон печели битката. Настъпва към владенията на Селевк, който няма сериозна армия, а основно местни контингенти конница и пехота и си възвръща Вавилония и горните сатрапии, които Селевк му е отнел преди десетина години. След това настъпва към Македония, където Касандър не е особено устойчив, завладява я и печели хегемония в Елада. И източник на колонисти, наемници, занаятчии и администратори.
Египет, дори и да устои, това ще е временно. И ето представете си примерно 295 г. пр. н. е. Цар Деметрий Полиоркет Македонски владее Македония, Епир, Египет, Тракия, Мала Азия, Сирия, Вавилония, Иран, Афганистан, част от Пакистан, има достъп до слонове, огромни богатства, с които с лекота наема десетки хиляди наемници. И посреща пратеници от Тарент, които го молят за помощ срещу римляните!
Но това вече е друга алтернативка.



Би ли могла да се получи единна македонска империя?
Нормалните възражения са, че завоеванията на Александър включват области, рехаво свързани помежду си, без икономическа спойка и се държат само на силата на оръжието, така че удържането им заедно е невъзможно, а разпадането неизбежно.
Обаче не е точно така. Империята на Александър реално практически не излиза от рамките на имеприята на Ахеменидите. А тя просъществува повече от 200 години през повечето време единна, въпреки кипящия сепаратизъм. Че и империята на Селевкидите обединява във формално доста неблагоприятни условия повечето от азиатските сатрапии.
Очевидно населението е било достатъчно лоялно към македонските царе. Те губят източните си провинции не вследствие на персийски бунт под прояхеменидско знаме, а вследствие на партското завоевание и сеператисткия бунт на гръкомакедонските гарнизони в Бактрия. И дори повече от 100 години по-късно Антиох III е способен да си ги върне без огромна война. Т.е. държава от типа на селевкидската при разцвета и не само е възможна, но е и достатъчно вътрешно устойчива.
Само че в края на IV век трите основни елинистически държави още не са сформирани. Още съществува съзнание, че това е временна анархия в единната македонска държава, няма сформирани местни династии с местна лоялност и традиции. Особено пък самата Македония е пълна анархия, там половин век бушуват войни преди да се сформира устойчива династия на Антигонидите. Армиите с лекота минават на страната на противника и то с цели подразделения.
Та представете си Селевк не успява да получи огромното стадо слонове или просто Деметрий успява да спази тактическа дисциплина и Антигон печели битката. Настъпва към владенията на Селевк, който няма сериозна армия, а основно местни контингенти конница и пехота и си възвръща Вавилония и горните сатрапии, които Селевк му е отнел преди десетина години. След това настъпва към Македония, където Касандър не е особено устойчив, завладява я и печели хегемония в Елада. И източник на колонисти, наемници, занаятчии и администратори.
Египет, дори и да устои, това ще е временно. И ето представете си примерно 295 г. пр. н. е. Цар Деметрий Полиоркет Македонски владее Македония, Епир, Египет, Тракия, Мала Азия, Сирия, Вавилония, Иран, Афганистан, част от Пакистан, има достъп до слонове, огромни богатства, с които с лекота наема десетки хиляди наемници. И посреща пратеници от Тарент, които го молят за помощ срещу римляните!
Но това вече е друга алтернативка.
