Форумът на Thorn

Започвам малко с Драмското въстание.



Български войници гордо позират с отрязани глави на гръцки въстаници.

В доклад от 7 октомври 1941 г. до Министерството на земеделието и държавните имоти завеждащият тютюневия институт Любомир Димитров изтъква: "Моля почитаемото министерство да си представи душевното състояние на нас, участниците в потушаването на бунта, и изживяното впоследствие избиване на толкова люде, чиято миризма още тъй живо ни спомня всичко. Моля почитаемото министерство също така да си представи нашето положение за в бъдеще, когато ще заживеем "мирен живот" в допир със същите ония хора, чиито близки избихме. Не трябва да се забравя, че пролятата кръв иска кърваво възмездие и такова тя ще получи само от нас, останалите в Драма и Драмско българи. Трябва да се припомни, че страшно тягостно се живее, когато на всяка крачка срещаш само намръщени лица и злобни погледи, говорещи, че кога да е мисълта за отмъщение ще добие реален израз. На второ място потушаването на бунта отне живота на хиляди гърци и голяма част от тях бе избита в непосредствено съседство на института и в самия институт. Околността, рововете, случайните трапове и улиците на града даже са пълни с разлагащи се трупове. До самата ограда на института са погребани стотици избити, покрити само с няколко сантиметра пръст, изпод която кучетата извличат вмирисаните вътрешности или крайници. През деня, когато слънцето напече, въздухът се изпълва с миризма на леш и всичко това, прибавено към спомена за кошмарните дни и нощи, прави обстановката непоносима засега и много време напред."




Пример за действията при Драмското въстание:

Малките сили, с които военните власти разполагат в Драма, ги подтикват към наказателни мерки за всяване на респект и страх сред мирното население. Полковник М. Михайлов иска лично обяснение от фелдфебел-школник Г. Кинин за неизпълнението на заповедта му от предния ден за репресии в с. Чаталджа и категорично повтаря нареждането си. На 30 септември взводът на Г. Кинин заминава за с. Чаталджа и извежда извън селото намиращото се в него мъжко население. По преценка на взводния командир 30 – 40 юноши и младежи са освободени, а останалите стотина селяни са покосени от екзекуционната трупа, командвана от подофицер Йотков.

http://www.librev.com/index.php/prospec ... 9-20-24-31

Клането в село Люботен.



На 22 октомври 1915 г. по нареждане на генерал Протогеров 118 болни и ранени сръбски войници, които са били в болницата в Щип при превземането на града са отведени в оклоностите на село Люботен и са убити. Непосредствено убийствата се извършват от хората на вече известния Иван Бърлев, когото самото ВМРО по-късно се налага да екзекутира за зверствата му. Естествено не за тези, а за други. Впрочем и Протогеров го отнася от същите хора.

Свидетелство от град Мехомия (Разлог), за състоянието на града след неговото „освобождение“. В писмо до съпругата си Лора Каравелов, Пейо К. Яворов пише: „ … Болен, на кон – запътих се и аз, но градът се предаде без бой. Турските войски бяха избягали през нощта. 2–3 дни бях свидетел на най-отвратителните сцени: убийства, пожари, грабеж и неща още по-ужасни. Българите, главно тукашните, се оказаха достойни ученици на турците. Душата ми е потресена до дъно. Рядко съм чел за войни тъй жестоки, тъй варварски като сегашната. Дано по-скоро дойде мирът…“

http://www.marginalia.bg/aktsent/osven- ... h-i-moral/

Зачетох се колко имало да се пише за българските жестокости в Източна Сърбия. Ще взема да цитирам някой си Т. Александров, когото аз не уважавам, ама Иван май го уважава:

http://www.promacedonia.org/knizhki/ale ... 8.htm#1_14


На запитването на Р[адославо]в: „Какво мислите за плебисцита?", отговорих му:

„За Македония ние сме зели известни мерки и вярвам, че можем да бъдем напълно сигурни; след сичко сторено в Добруджа, и за там вероятността е голяма да спечелим; в Драма, Кавала, Сяр, въпреки факта, че с последното обезоръжаване и с грубото третиране на населението там сме изгубили напълно симпатиите, които имахме от мирното турско население, като се повърнат сички българ[ски] бежанци в тоя край и като се поработи умело, пак е много вероятно да спечелим, но за Моравско, след сичко, което стана там, при един референдум сигурно ще изгубим. А за нас е една голяма необходимост да имаме обща граница с Унгария, за да сме освободени малко от обръча, който ще ни стяга от страна на нашите ожесточени съседи врагове: Сърбия, Румъния и Гърция, към които винаги ще клони и Турция“

„Да, каза Р[адославо]в, много грешки станаха там, но ще видим“.

----------------------------------------------------------------------------------------

Сичко, което е станало в Моравско, ще уточняваме по-нататък.

Още не съм ровил югославските източници за Втората световна война. Но при търсенето на български излезе нещо интересно:

"Именно жената на Кочо Стоянов моли генерал Бойдев да поговори със съпруга й, за да го „озапти“ в Македония. Дотолкова генерал Бойдев е имал доверието не само на местното население, но и на своите близки, че и на близките на своите подчинени и наследници."
https://armymedia.bg/archives/116786

Представяте ли си каква е била ситуацията, след като дори жена му смята, че командирът на 5-армия трябва да бъде "озаптен"!

https://balkaninsight.com/2019/04/12/se ... wi-crimes/
Serbia Under Bulgarian Occupation: Documenting WWI Crimes
Излязло е ново издание .

В Дьовленско били разрушени и опожарени изцяло или частично 33 села с 3970 къщи.

Сред опожарените села в Дьовленско било и Барутин, на което село останала само една къща на Хасан Хюсеин Дервиш. В нея грабителите открили една сляпа старица, която поради слепотата си ги посрещнала като свои.


В село Триград от 120 хаджии над 70 били убити в триградското медресе по време на войната.

В Дьовлен в местността „Саковица“ съществувал общ гроб на стотина изклани от войската местни жители. В близост до Доспат в местността „Касапска поляна“ и до днес стои т. нар. „Ратайско гробе“. Това била обща яма на 40-те ратаи на местен чифликчия избити от 9-ти Пловдивски пехотен полк набедени, че били помагачи на оттеглилата се вече от Доспат османска войска.

в с. Ескикьой (Мала Арда) например, където попските помощници Хасан Саидов и петковчанинът Димитър Куртев с пушки в ръце подканяли под строй обречените на покръстване селяни в превърнатата в църква бивша джамия. Всичко станало набързо, без кандила и песнопения. Попските помощници напръсквали със светена вода селяните и ги преименували, след което им връчвали гугли и кръстчета. Минарето било разрушено, а на едно дърво в двора на джамията направили камбанария и поп Харитон от с. Петково биел камбаната за неделната литургия. По време на покръстването 18 души от с. Петково били убити в с. Блатево и хвърлени от моста на р. Малка Арда, след което петковчани не дали отпор на покръстителя си поп Харитон и мисията била завършена с успех.

В с. Юрпек (Гълъбово) покръстването започнало през 1913 г. също с жертви. Поради нежеланието си да си смени вярата, Айше Пашалиева била убита.

В с. Сьойджюк (Върбина) било съборено минарето на джамията. Вътре окачили икони, а на една череша в двора била прикрепена камбанарията. Много от селяните побягнали в горите, за да не ги покръстят, но с помощта на войска голяма част от тях били върнати. След като те били строени в редица и след като били извършени ритуалите, свързани с пръскането на светена вода и окадяването с тамян, свещеникът ги задължил да му целуват дрехата и им слагал имена. Така било покръстено цялото село. В покръстването на с. Сьойджюк участвали двама свещеници от с. Славейно и един от с.Петково. По същото време починало едно дете, но на селяните не им било разрешено да го погребат с кефен (плат за погребало), докато не му се смени името.

В Юнуздере пръв бил покръстен имамът Хасан Кафтаджъ. Той сменил вярата си след като бил заплашен, че ще го убият.

Един от жителите на селото на име Тръмбаш, за да го сплашат, насилниците го увесили с главата надолу от един мост, а след като продължил да упорства, го пуснали във водата на р. Узундере и така му зачели покръстването.

В Могилица един от агушевските ратаи, поради отказ да си сменя вярата, бил впряган в рало. Всъщност ратаят си бил християнин, но никой не му вярвал и
го насилвали да се покръсти втори път. Наложило се за доказателство да го съблекат гол.

В с. Текир (Сивино) духовната асимилация се осъществила в Хаджиеминския конак в края на 1912 г. В обградената от войниците сграда се ръсела светена вода и се размахвали кандила. Покръстващите били от с. Гудевица и за помощник си взели пъдаря Хюсеин Малецов,....... В хода на покръстването гудевчани прибягнали и до физическо насилие. Убита била Хасибе Кьоровска заедно с невръстния й син, разрушено било минарето, имуществото на джамията било плячкосано и закарано с муле в домовете на гудешевчани. След година имуществото било върнато, но вярващите в Аллах не го внесли в джамията, тъй като било осквернено от престоя си в български домове.


На 15.01.1913 г. секретарят на Св. Синод Ст. Костов осведомил министър-председателя Гешов, че в Неврокопско от митрополит Теодосий покръстил 30 помашки села, след което акцията била прекратена от тамошния околийски началник и там останали 41 непокръстени села. За бързото покръстване на 30-те села спомогнали и обстоятелствата, посочени в протокол № 3 на Св. Синод от 22.01.1913 г., а именно – мизерията, гладът, както и обирите, изнудванията и убийствата извършвани от четници и пр.

Жителите на селата Богутево, Ер Кюприя (Мостово) и Дряново на 04.02.1913 г. в писмо до председателя на НС, Ст. Данев се оплакали, че християнизацията била насилствена и ако те са искали да се върнат към корените си, щели да го направят още преди 35 години, веднага след Руско-османската война. Те настоявали пред председателя на НС да бъде прекратен този позорен акт на БПЦ.

Жителите на неврокопското село Жижево били покръстени преди Коледа на 1913 г. Няколко дена след това там пристигнала една чета, придружавана от свещеник, който предложил на новите християни да си откупят старата вяра. Така четата получила 452 лири и си отишла, а на помаците било позволено да си изпълняват свободно религиозните обреди. Няколко дена след това по повод тази сделка избухнал бунт и девет села били опожарени, а населението наказано.

Един спомен от 1913 г.

На другия ден минахме през с. Корито и други села за към Княжевац. Населението беше избягало. Рядко имаше в някой двор по някоя бабичка. Преди да пристигнем до Княжевац, той бил превзет от 65-ти полк и нас ни насочиха към гр. Зайчар. Вървяхме по пътя по поречието на река Тимок. Към обяд пристигнахме в Кралево село (Нови хан) – много хубаво село. Там обядвахме и правихме почивка. Населението бе избягало.
Нашите войници разбиваха и грабеха по магазини и къщи. Спомням си, че влязох в една магаза за вино и там имаше вино като блато по пода. Точеха и не го затваряха, а го оставяха да тече. Всички бяха пияни, някои стреляха срещу буретата с вино и залепваха уста на дупката да пият. След почивката продължихме пътя си към Зайчар. Нощта прекарахме по пътя преди да влезем в с. Вратарница на р. Тимок. На следващата сутрин минахме през селото. Там видях до една къща край шосето нахвърляни трупове на избити сърби на куп, като дърва на дръвник. Това ме потресе.

http://oaji.net/articles/2017/584-1508608331.pdf

Спомени от турски очевидец за Одрин 1913 г.
----------------------------------------------------------------------

Шопските отряди, които влязоха от източната страна, нападаха къщи и хора в района на квартал ,,Къяк” и като адски огън поглъщаха всичко по пътя си. Стичаха се като вулканична лава в града. Заради бомбардировките над Одрин бе надвиснала димна мъгла. Задушливият ѝ мирис се разнасяше навсякъде. Складовете за боеприпаси бяха запалени, за да не попаднат във вражески ръце. Мунициите избухваха с тътен, а от горенето им се носеше черен дим. всичко напомняше за Деня на Страшния съд.
На втория ден от падането на Одрин бях арестуван в къщата ми и отведен заедно с госта ми Дилявер Джезар бей в плен. Докато се стягах, видях как 10 български войници разграбиха вещите и книгите ми. Когато под военен конвой пристигнах на поляната до Адалет кулеси при руините на двореца, видях, че повечето войници от източните позиции и офицерите лежаха на тревата. Ръмеше дъжд и те бяха мокри. Българските войници и офицери бяха прекарали нощта в палатки. Младите мюсюлмани, които се осмеляваха да излязат на улицата, бяха залавяни и убивани заради подозрението, че ще напакостят. Молбата на всички духовници за
милост към населението бе приета едва след 5–6 дни.
с. 83: Много малко сгради и храмове бяха спасени от разрушение. След 5–6 седмици настъпи видим
ред и спокойствие, което частично успокои немюсюлманите. Мюсюлманите и българите патриаршисти обаче
не се спасиха от преследване и обиди. Едва когато в града бяха настанени отряди от Русе и варна, мюсюлман-
ското население си отдъхна. всички бяха принудени обаче да дават рушвети, независимо от вероизповедани-
ето им.

в книгата си ,,Одринската обсада” Жан де Мондеси 1 отбелязва, че българите са влезли в града под строй.
Авторът, който пристига 17 дни след падането, е сбъркал. Нека само отбележа, че от действията на българските
пешаци, влезли от източната страна, се изчервяваше всеки българин, които срещнах по време на пленничеството ми. Даже бяха принудени да казват ,,те не са българи, а български цигани”. тези грабежи и безчестия над хората бяха толкова много, че нито един не се спаси от тях. Даже християните не бяха пощадени, независимо че нарисуваха на къщите си кръстове. Също така трябва да призная, че българските конници, които влязоха в града от Истанбулския път, успяха да прекратят тези действия. Даже видях труповете на двама български войници, които не бяха се подчинили на офицерите.


Българските генерали, които искат да се извинят за отношението си към пленниците в двореца до тун-
джа, твърдят: ,,За да се обезпечи сигурността, турските войници бяха отведени на острова на Тунджа. През
първия ден на 8 души дадохме един хляб, а на втория ден на 4 души – един хляб”. вие може и така да сте чули,
но аз видях с очите си какво стана там. Независимо че съм военен лекар под онези дървета 4 дни не видях хляб и пих вода от Тунджа, в която имаше трупове. там не на войниците, на офицерите дори не дадоха нищо. Бъл-
гарски лекар, който бе учил във Франция, ми даде кутия цигари, но бе нахокан от командира, а кутията иззета.
тези, които са пленници, не са сухи дървета за горене. те трябва да бъдат нахранени. възникна дизентерия и то
много силна. Българите се изплашиха и избягаха, като казваха: ,,това е холера”. Оставиха само постове на моста.
Болестта и гладът се засилваха. След 3 дни ни дадоха твърди сухари със зелен мухъл. те бяха отровни, а от тях
смъртността и гладът нараснаха. трагедията на поляната сред руините на двореца продължи 22 дни, въпреки
че лекарите предупреждаваха военните, че не е добре да оставят войниците навън на студа и дъжда. Българ-
ските военни въобще не ги слушаха. Като идваха визити от военната болница, вземаха по 5–10 души. Другите
починаха около колоните. Погребаха ги там.

https://books.google.be/books?id=uCFvsJ ... 13&f=false

Какво смятат в Западна Европа за действията на българските комити и редовните части през Междусъюзническата война:

Наказание на български комитаджии, които са убили някакви старци в джамия в Доксат близо до Драма

Населението на Мелник бяга пред "терора" на българите и напуска града си, не желаейки да останат в "ръцете на варварите". Така пише в дописката.

https://archive.org/details/sim_illustr ... 1/mode/2up

Лондон илюстрейтид нюс 1912

Български и гръцки войници били и ограбили турчин в Солун, а за да го унизят му рисуват кръст на феса. Това се е съобщавало в Лондон за войната.

бежанци

В село Кеманлар - дн. Исперих през 1916 минала военна част съставена от шопи на път за Румъния. Били разквартировани и за една нощ съсипали и ос...али, де що имало по градините и дворовете на хората. На някои къщи счупили прозорците. Чудели се хората след това, какви ли поразии са направили, като са преминали в Румъния.
По време на Освобождението в Кеманлар живели петнадесетина българи, които придошли от Балкана . Отначало идвали сезонно и се занимавали с изработка на дрехи, направа на керемиди и пр. занаяти, но после останали за постоянно. Когато черкезите тръгнали да бягат, един богат турчин Мачинлията скрил българите в къщата си, която имала много плевни , хамбари и пр., а той и синовете му пазели наоколо. Когато, черкезите дошли да търсят българите да ги заколят, те казали, че българите избягали към Разград и така ги спасили.

Абдула Юсеинов Мемишев

Абдула Мемишев служи като пехотинец от 57-ми пехотен Драмски полк, в Беломорието, където участва в преследване на гръцки партизани. Впоследствие се сражва във Втората фаза на Втората световна война, на територията на Унгария, където е ранен. Записът е направен в неговата къща в село Триград.

Преврата там стана и се изтеглихме в България. Ама и наш’те много лошо правят в Гърция: върви, обира му къщата, изнасилва жена му, принудително избегват хората. Не че нещо да…

Изтеглихме се от Зърнево. И са в Зърнево много българи наши има изселени в Гърция. Те обирали, взимали, земя взимали…

https://veterani.uni-sofia.bg/interview ... -interview

Разбира се, вървяла е и чиста военна пропаганда срещу българската армия. на тази рисунка в турско списание от 1913 г., озверял български войник е рязпорил корема на бременна туркиня и показва плода на свекъра и с думите - ето го твоя внук.




Поне в анкетата Карнеги, сведения за такива ексцеси няма.

Thorn написа: ↑08 Фев 2026, 23:23 Разбира се, вървяла е и чиста военна пропаганда срещу българската армия. на тази рисунка в турско списание от 1913 г., озверял български войник е рязпорил корема на бременна туркиня и показва плода на свекъра и с думите - ето го твоя внук.




Поне в анкетата Карнеги, сведения за такива ексцеси няма.

Като няма риба, и ракът е риба.

В интерес на истината, баща ми ми е разказвал, че един от неговото село умрял много мъчително от тежка болест и хората казвали, че господ го наказва защото като бил кавалерист по време на Балканската война препускал с извадена сабя с набучено на нея турско бебе.