Форумът на Thorn

Тъй като ме изхвърлиха от форум Наука, за цитиране на научни факти, които не искат да виждат там, ще опитам тук да се позадържа.
--------

На твърдението ми, че през 1878г руснаците не са знаели къде живеят българите, някой ми каза, че това е далече от истината.
Нека погледнем фактите.

Дефиниция: Критерий за грамотност през 19 век
През 19 век критерият за грамотност е чисто базов и механичен. Той се свежда до способността да се чете и пише (или поне да се подписва собственоръчно), често на елементарно ниво.Този абсолютен минимум постепенно се променя във времето с развитието на обществените и държавните институции.

При преброяване от 1897г в Русия, грамотните са били 24-28%, 33% от мъжете и 14-17% от жените, знaчи са можели да сричат и да ударят един подпис поне.
При преброяване от 1881г. в България грамотните са били едва около 3.3%, при жените едва към 1%, до към 1899 грамотните са вече към 20%
Виждаме, че и разликата в преброяванията от 16 години, пък и още 4 до 1877г е много важна точно за този период, тъй като ако неграмотността в Русия е намалявала поне на порядък, с темповете в България, трябва да приемем не повече от 20% грамотност в Русия през 1977г.

Верятно всеки разбира, че ако руснак е бил грамотен, съвсем не значи че е знаел и къде са живели българите.

Ще споделя моя опит с пътуване в чужбина днес. Например, в Мароко и Либия, може би не много по-далече от Москва. Ами хора, с дипломи за средно образование и шофьорски книжки, свободни и в пъти по-грамотни от тогавашните руснаци, си нямат и понятие къде е България. Но България днес е суверенна държава и вече знаем какви начини за трансгранично движение на информацията имаме. Та колко от грамотните 25% руснаци, пък и от неграмотните, са знаели къде са живели българите, може само да предположим, но сигурно ще са доста по-малко, процента лесно ще отиде на 10% и надолу. И колко от тези 10% са знаели какво става тук, имали са мнение, че и много са искали да дойдат тук да се бият за нас? Да, имаме изровени известни статии в Русия в защита на българите около 1878г, но колко са били? Една птичка пролет бе прави. Явно за да се изгради пропаганда се е използвало най-елементарното - това което е направил един руснак се преписва на всички руснаци.

Ако приемем, че това е била ситуацията с товашните руснаци, изникват два въпроса
1.Как е възможно хора, които не са знаели къде живеят българите, да тръгнат да си дават живота от любов към тях? Това е против природните закони, следователно и идиотско твърдение.
2.Как е възможно такива хора да кажат на императора си как, къде и как да води война? Да идат примерно организирано при него и да му кажат "Много обичаме българите, пусни ни да се бием за тях. Но и организирай армията". Пълна фантасмагория, невъзможна в реалносста, но много хора и днес се бъркат, че войната е започната от руснаците, а не от императора. Просто не се замислят.

Императорът е зaпочнал война за "излаз на топлите морета", но защо е била нужна пропагандата на Русия, че идва тук от любов към нас?
1.За да използва кrъвта на българите за постигане на целите й
2.За да мотивира собствените си войници - едно е да им кажеш, че се бият за братя, друго за разсширение на Русия
3.За да се заобиколят секретни договори на Русия с Великите сили - и точно тук сметките на императора и царския двор се объркват и ние се освобождаваме.

Има секретни документи до които първо се е добрал Стамболов, а после и Васил Коларов, потвърждаващи горното и то съвсем не е е само хипотеза, а нещо доказано. Има и много изказвания на малобройната ни интелигенция от онова време, вече циркулиращи навсякъде по интернет, които доказват недвусмислено, че това им е било пределно ясно.

hahoto написа: ↑30 Май 2026, 12:52 Тъй като ме изхвърлиха от форум Наука, за цитиране на научни факти, които не искат да виждат там, ще опитам тук да се позадържа.

Между изхвърлиха и просто заключиха темата има огромна разлика да ти кажа.

Видаях, че я заключиха, но ме и изхвърлиха. Търпяха ме докато дискутирам славяните, но пипнах ли руско-турската война, бях изхвърлен за нула време. На "вход" те изхвърля така, че не можеш и да разглеш какво става, ако опиташ да се идентифицираш. И поста ми там е изтрит, а не само заключен.

Има един Йончев ли беше, учител по история в пенсия, може и на заплата да е още от Лом. Той следи за фашистка литература като на Ганчо Ценов и подобни постове да не се промъкват на интернет. Научили са го как се прави история у нас от едно време.

Нямам проблем да си сменям IP-то, но точно сега не ми се занимава с това с ценния "научен форум" по история. И като цъфна с друг прякор, някои ще започнат да изследват какво съм казвал и другаде.

Но не виждам отговори по темата.

Сега чакам някой да ми цитира статия от тогава с призив рснаците да идват да се бият заради българите. Някои са с толкова промити мозъци, от каквото им е повтаряно, че не виждат просто, как поради западането на Османската империя тогава сме станали твърде апетитно парче земя не само за Русия, но и за Австро-Унгария и за влияние на другите Велики сили и война е имало само заради това.

Масово не са знаели. Ето ви цитат от "Из воспоминаний рядового Иванова" на Всеволод Гаршин. Достъпен е на
https://flibusta.is/b/586592/read

"О будущем говорили редко и неохотно. Зачем шли на войну — знали смутно, несмотря на то, что целые полгода простояли недалеко от Кишинева, готовые к походу; в это время можно было бы объяснить людям значение готовящейся войны, но, должно быть, это не считалось нужным. Помню, раз спросил меня солдат:
— А что, Владимир Михайлыч, скоро ли в бухарскую землю придем?
Я подумал сначала, что ослышался, но когда он повторил вопрос, ответил, что бухарская земля за двумя морями, что до нее тысячи верст и что вряд ли мы когда-нибудь попадем туда.
— Нет, Михайлыч, вы не так теперь говорите. Мне писарь сказывал. Перейдем, говорит, через Дунай, тут сейчас и будет бухарская земля.
— Так не бухарская — болгарская! — воскликнул я.
— Ну, бургарская, бухарская, как там ее по-вашему; не все одно, что ли?
И он замолчал, видимо недовольный."

Гаршин е участник във войната, доброволец, разказът е автобиографичен.
Много е съмнително, че през 19 век в коя да е страна кой да е народ масово е бил политически грамотен. То и в днешно време е съмнително, като гледаме какви хора идват на власт с вота на мнозинството (говоря в световен мащаб, не само у нас).

Естествено, че мнозинството от обикновените войници не са знаели. Огромната част от тях не са били на училище, даже са били неграмотни. Географска карта не са виждали. Където са ги пращали, там са отивали.

Въпросът е, защо такива като Хахото наблягат на това, че РУСКИТЕ войници са били такива. Такива са били всичките. Турските съща са били неграмотни, египетския контингент също. Англичаните, които са се биели в Индия и Африка и французите в Алжир също не са били наясно с проблемите на местното население, кой е крив и кой е прав. Нещо повече - и в наши дни едва ли сражаващият се в Афганистан примерно през 2005 г. жител на Алабама е знаел още от ученическите си години къде е Кандахар и къде е Джелалабад.

Същественото е, че къде е България и че "българите - православни християни страдат от турците", към 1876-77 е знаело "Обществото", тези които са имали някакво влияние върху вземането на решения. Висши офицери, интелигенция, журналисти и публиката на влиятелни вестници, висшите духовници и най-вече славянофилите около Аксаков. А надолу, до простите войници транслирането на тези убеждения, на това, че "наше дело правое, победа будет за нами" е работа на младшите командири и на идеологическата администрация, т. е. на църквата. Които са си вършели работата къде повече, къде по-малко успешно. Както и сега.

Thorn написа: ↑01 Юли 2026, 13:02 Същественото е, че къде е България и че "българите - православни християни страдат от турците", към 1876-77 е знаело "Обществото", тези които са имали някакво влияние върху вземането на решения. Висши офицери, интелигенция, журналисти и публиката на влиятелни вестници, висшите духовници и най-вече славянофилите около Аксаков. А надолу, до простите войници транслирането на тези убеждения, на това, че "наше дело правое, победа будет за нами" е работа на младшите командири и на идеологическата администрация, т. е. на църквата. Които са си вършели работата къде повече, къде по-малко успешно. Както и сега.

Аз почти същото му написах в Наука.