Въпрос по солниците в Провадия?
Публикувано на: 07 Юни 2022, 12:25
Някой знае ли те експлоатирани ли са през античността и средновековието?
Форум за спокойно обсъждане на исторически и околоисторически теми. Без политика!
https://www.thornforum.net/
Праисторическият комплекс Провадия-Солницата възниква върху
огромния пресечен конус на единственото находище на каменна сол на Из-
точните Балкани, т.нар. Мировско солно находище, и е свързан с неговата
експлоатация (обр. 2).
Образуването на огромния солен конус става при издигане под на-
тиска на земните пластове на огромно количество солна маса в пластично
състояние към повърхността. От всички страни солният конус е обвит от
своеобразна „мантия“ от мергели, която го пази от размиване. Горната му
повърхност представлява „солно огледало“ (гъст солен разтвор с дебелина
около метър), което се намира на дълбочина от 12 до 20 м. Има форма на
елипса с размери 850 х 450 м и площ около 350 000 кв. м. Солното тяло
достига дълбочина над 4000 м, където диаметърът му е повече от 15 км. От
„солното огледало“ изтичат солени извори, някои с висока концентрация на
сол, близка до максималната за солен разтвор, която е около 312 г на литър
(вж. Константинов 1940).
Би било необичайно, ако такова благодатно находище с изтичащи от
него солени извори не е експлоатирано през праисторическата епоха. Ес-
тествено, случило се е закономерното. А останките от живота и дейността
на хората на това място през VI и V хил. пр. Хр. се оказват също бла-
годатни: шестнайсет сезона на започналите през 2005 г. археологически
проучвания на Провадия-Солницата променят много представи за късната
праистория на Източните Балкани (обр. 3).
Странно е, но няма никакви данни изтичащите от Мировското находи-
ще солени извори да са били използвани в новото време. През ХVI и ХVII
в. Провадия е център на една от най-големите дубровнишки колонии, които
основно се занимават с търговия на говежди и биволски кожи. За обработ-
ката им с оглед транспортирането им на дълги разстояния солта е от голямо
значение, но липсват данни солените извори да са били експлоатирани по
това време (Христов 2008). Би могло да се предположи, че необходимата
солена вода е пренасяна с големи съдове някъде наблизо по Провадийска
река, където да е извършвана обработката. Всъщност би могло да се до-
пусне, че дубровнишката колония е възникнала в Провадия не само заради
минаващите оттам стратегически пътища, но и заради солените извори.
Като се имат предвид поне три „солни“ топонима в района на Ми-
ровското находище, явно е познаването и вероятно ползването на солените
извори от местните хора. Всъщност стадата преживни животни със сигур-
ност са били ориентирани към тях. По този начин през 1917 г. е „преоткрит“
големият извор на десния бряг на Провадийска река, уведомена е Община
Провадия и след ред технически неудачи през 1926 г. заработва първата и
единствена фабрика за готварска сол в България. Построена е в непосред-
ствена близост до Соления извор, наречен Държавния извор, а постройки-
те разрушават част от останките на неолитно-халколитния солодобивен
комплекс, свързан с използването на разсол от същия този солен извор.