Троянската война

[Thorn]

Води се Maritime troy culture, но всъщност интересното е, че е почти идентична с разпространената в сегашните български земи култура Езеро.

[Thorn]

Всъщност Троя I е сходна с Полиохни на близкия остров Лемнос. Една култура. Само, че Троя тогава е била едно мъничко укрепление, а Полиохни, който е съществувал като неукрепено селище от по-рано и се е развил като крепост едновременно с Троя е бил вече протоград, каквото и да значи точно това. Определено към този момент е по-голям и по-важен.

http://liberea.gerodot.ru/books/kykl011.htm - глава от една хубава книга по въпроса.

[Thorn]

Island of Lemnos - Poliochni

The prehistoric settlement of Poliochni is situated close to the seashore on the eastern coast of the island of Lemnos, overlooking a bay protected from the winds by a rocky promontory and forming a natural harbour. Like Troy and like Thermi, Poliochni can be considered a tell in the true sense: the present-day hill is essentially man-made; it is formed by the superimposition of the remains of houses that succeeded each other through many centuries, with the result that the stratigraphy of the site at some points reaches a depth of over 9 metres.
The site of the ancient city was excavated by the Scuola Archeologica Italiana in Athens from 1930 to 1936 under the direction of Alessandro Della Seta. Bernabò Brea began to work at Lemnos as a pupil of the School, and was later recalled by Doro Levi in the 1950s to resume the excavations, with the aim of verifying a series of data. He was further commissioned to establish the museum of Myrina and publish the Italian excavations on Lemnos in their entirely, with the aim of "salvaging the results of so much hard work by Italian scholars".
He completed his task with the publication of two important monographs (1962 and 1976), in which he proposed a division into periods of the long life of the city. Bernabò Brea’s periodization was based on the typological/morphological evolution of pottery and other artefacts. Not least of the results of his work was the finding of an important treasure of gold jewellery, during the campaign in 1956.

Bibliography:

L. Bernabò Brea, Recenti scavi a Poliochni nell'isola di Lemnos, in Bollettino d'Arte del Ministero della Pubblica Istruzione, N. III-IV – Luglio Dicembre 1957, pp.193-217.
L. Bernabò Brea, A Bronze Age House at Poliochni (Lemnos) in Proceedings of the Prehistoric Society for 1955, -Vol. XXI, pp.144-155.
L. Bernabò Brea, Poliochni: Città preistorica nell'isola di Lemnos Monografie della Scuola Archeologica di Atene e delle Missioni Italiane in Oriente, I, Roma,1962. Vol. I A (testo) pp. 1-705, vol. I B (tavole) tavv. I –CXC, e Atlante,tavv. 1-26.
L. Bernabò Brea, Poliochni. Città preistorica nell'isola di Lemnos, Monografie della Scuola Archeologica di Atene e delle Missioni Italiane in Oriente, II, Roma, 1976.
Chr. Doumas, V. La Rosa, a cura di, Poliochni e l'antica età del bronzo nell'Egeo settentrionale, Convegno Internzionale, Atene 22-25 Aprile, 1996; Scuola Archeologica di Atene, Atene 1997, pp. 1-691.

http://www.luigibernabobrea.it/luoghi/poliochni_e.html

[Thorn]

Малко археологически находки от Полиохни. Някои от тях имат изумителна прилика с троянските. А също и със съвременно прасенце касичка



Горната чаша е абсолютно типично троянска. Но такива са намирани освен на Лемнос, така също и в Езерово в България, а също и като подводна находка до Китен. Запомнете формата ѝ, тя е едва ли не емблема на Троя.

[Thorn]

Намерено е и съкровище от 2400 - 2000 г. пр. н.е. . Някои от предметите, като обеците с висулки и декоративните игли намират абсолютно точни паралели в така нареченото "съкровище на Приам", намерено от Шлиман в Троя II и са важен аргумент против обвинения, че шлимановите находки са съвременна фалшификация.






https://en.topwar.ru/171573-samyj-pervy ... vrope.html



https://en.topwar.ru/171573-samyj-pervy ... vrope.html

[Thorn]

също и тук

http://www.hellenicaworld.com/Greece/Ge ... ochne.html

[Thorn]

Селище от същата култура е имало в Терми на остров Лесбос, по-малко и по-бедно, под бъдещия Хероон на остров Самос и значително по-голямо, но неизучено - Емпорион на остров Хиос.

[Thorn]

Кратко вметване за Кумтепе. Там селище е имало още 4800 г. пр. н. е. Някакви неолитни рибари, дето се хранели с риба и миди. Бедна работа. Уж познавали и медта, но в хомеопатични количества.

Около 4500 г. пр. н. е. селището било изоставено и било заселено след осем века, някъде около 3700 г. пр. н. е. Обаче вече от друга култура, която вече познавала и бронза, макар и пак в почти хомеопатични количества. И вече се занимават със земеделие и скотовъдство, имат овце и кози. И по-големи къщи, понякога от повече от едно помещения.




Около 3000 г. пр. н. е. вероятно те са основали Троя.

[Thorn]

Както се вижда - има явна приемственост в керамиката. Вижте това гърне с трите крака. В горния пост е от Кумтепе, в този от Троя I.

[Thorn]

Намерих още една снимка на част от външните стени на Троя I. Като за строени по времето на най-ранните египетски пирамиди - доста прилични.



Имайте предвид, че вероятно отгоре е имало надстройка с парапет или може би даже зъбери от непечени тухли.

Тази картинка е от Микена и много по-късна, но дава представа за това, което имам предвид.

[Thorn]

И сега нещо, което е интересно от българска гледна точка:

Троя I има близки аналогии с археологическата култура Езеро от ранната бронзова епоха в България. Само, че с горните пластове на Езеро. Т. е. Езеро е по-стара.

Всъщност и Езеро, и Троя и островните крепости като Полиохни и Терми образуват от археологическа гледна точка единна култура. Вероятно и населението е етнически сходно. Естествено проблемът е, че не знаем какво е то. Преобладаващите схващания са, че това са индоевропейци или индоевропейци, смесени с по-старото местно население или индоевропейци, покорили местното население. Но не става ясно откъде точно са дошли и в каква посока са се движили. Дали от Тракия към Мала Азия или в обратната.

Биха могли да са протохето-лувийци, прото траки, протогърци, протофригийци или прото на всички изброени. Просто епохата е много ранна.

Аз не съм се скъсвал много да ровя, епохата все пак е доста преди Троянската война, но някои данни има тук:

http://annales.info/bronza/small/katin.htm

http://annales.info/blacksea/small/bolgar.htm

http://liberea.gerodot.ru/books/kykl.htm

http://naim.bg/Documents/MHS_1.pdf

http://journals.uni-vt.bg/getarticle.as ... &type=.pdf

http://numizma.com/forum/viewtopic.php?t=199

https://www.academia.edu/11733927/%D0%9 ... per_Thrace

http://brewminate.com/archaeology-of-ea ... rn-aegean/

[Thorn]

Досега писах за Троя I, която си е била малко селище, макар и укрепено.



Около 2600 г. пр. н. е. или евентуално няколко десетилетия по-късно то загинало в пожар.

Нека дам малко сравнения колко стара епоха е това.

На остров Врангел още е имало мамути. Египтяните от Древното царство точно са започнали да строят първите си пирамиди, още преди онези в Гиза. В Малта е процъфтявала някаква мегалитна цивилизация, която е строила прочутите си храмове. Основната каменна част на Стоунхендж още не е била построена. Това е времето, когато в Шумер живее Гилгамеш, а долината на Инд цъфти Харапската цивилизация.

[Thorn]

Веднага след това е построена далеч по величествената Троя II.








Градът, който така впечатлява Шлиман, че той решава че това е самата "омирова" Троя. Градът, в който е намерено прочутото "съкровище на Приам".

[Thorn]

Кафявото е цитаделата на Троя I,

Жълтото на Троя II,

Червеното на Троя VI

[Thorn]

Нещо интересно. На картинката се вижда рампа, водеща към портата. Даже вероятно е имало две такива.




Предполага се, че е изглеждала така:




Обаче се оказва, че същата рампа е имало и във вече споменаваната крепост в село Езеро.

Весьма характерно оформление северных ворот этого периода. Они представляли собой перпендикулярный ходу стены коридор длиной не менее 8 м и шириной 2,5-12 м. Коридор огражден каменными стенами. Наклонный пол его обмазан глиной и вымощен камнем. На полу отмечены значительные скопления обгоревшего дерева — возможно, остатки сгоревшего деревянного сооружения, расположенного над коридором или рядом с ним. Довольно резкий наклон пола и небольшая ширина коридора сильно ограничивали возможность подъема на верхнюю укрепленную площадку поселения: по проходу в один ряд могли идти не более двух-трех человек. Подобные “входные коридоры” открыты в древнейших слоях Трои, оборонительные сооружения которых вообще поразительно близки фортификациям Эзера. Уже в Трое IV ворота на квадрате EF 5-6 представляют узкий проход длиной до 6,50 м и шириной 1,97 м.29) Совершенно тождественны нашему “входные коридоры” Трои II. Особенно характерен длинный коридор фазы IIе. К. Блеген специально подчеркивает, что подъем его был слишком крут для колесного транспорта.30)

http://annales.info/blacksea/small/bolgar.htm

Така де, вече споменах, че са единна култура.

[Thorn]

И още нещо за връзките на Троя II с българските земи:

Това са типични за града керамични чаши.





А това са находки от днешните български земи.




На този линк има по-хубави снимки на находките на троянски чаши в свиленградското село Михалич.
http://naim.bg/bg/content/exhibits/5/



Както виждате, има пълни основания за тази карта на търговските връзки на търговските връзки на града. Като за оная древна-древна епоха - впечатляващи са и то много.

[Thorn]

Тъпо, говоря за карта на търговските връзки на Троя II и не съм сложил самата карта!

[Thorn]

На картинката в прикачения файл, в средата се вижда една сграда, която се нарича мегарон. Мегаронът е нещо като визитна картичка за района на Егеида в тази епоха. Представлява една повече или по-малко голяма зала, често украсена, на която в центъра има огнище и над него има дупка в покрива. Било е квинтесенцията за представителна архитектура по онова време.

В по-късни времена мегаронът може и да е нещо такова:





Но в онази епоха и на онова място такива разкошнотии май не е имало. Няма данни мегаронът на Троя II да е бил украсяван. В смисъл - мазилка е имало, стенописи - не е имало. И колоните вероятно са били дървени диреци, щото от тях няма и следа, а само се предполагат.

То не че са били останали много следи. Мегаронът е това на следната снимка:





Вероятно е изглеждал като в прикачения файл:



От сегашна гледна точка - убога работа, става за плевня. Но това е примерно 23 век пр. н. е. и не е някой от великите центрове на цивилизацията. Нито е Мемфис, нито е Ур.

[Thorn]

Впрочем нямаме точна идея как е изглеждал, отчасти защото Шлиман при първите си разкопки е унищожил значителна част от него.

Но не мегаронът е най-интересното от Троя II.

Когато нормален човек си мисли за археология, той не мечтае да види два реда камъни. Той мечтае за съкровища.

И съкровищата били там!

[Thorn]

Е, не, все пак ще се върна за малко към мегароните.

Оказа се, че на акропола на Троя II те са били 6. По-големия, за който стана дума и няколко по-малки, които вероятно са били жилищните апартаменти на владетеля и семейството му. Плюс някакви сгради с мънички стаички. Килери или пък помещения за прислугата и за охраната.




Впрочем на един от етапите в акропола са се заселвали и обикновени хора с по-обикновени къщи.
Та тази същата Троя някъде около 2300 г. пр. н. е. е била напълно опожарена. Всички сгради. Не е ясна причината. Би могла да е вражеско нападение, но няма намерени останки от защитниците или нападателите (То това е и една от главните загадки на Троя въобще. Така и досега не е намерен некропол на града!).

Може да е бил и случаен пожар, но за всеки случай жителите са избягали биз да вземат със себе си дори и най-ценните си вещи. Почти във всяко помещение са намирани златни украшения или фрагменти от други ювелирни изделия. Изобщо това е "най-златният" пласт на града. Там, някъде в тайник между стената и споменаваната вече рампа, е намерено "съкровището на Приам". Поне според Шлиман:). От там а и другите описани от него съкровища. И се знае, че работниците му там са намерили още злато, което са претопили.

Във всеки случай, никой не се е върнал да си прибере дрънкулките. Или хората са се спасили, но са загинали веднага след това, или е била наложена някаква религиозно забрана да се връщат там или нещо друго, но каквото и да е - не знаем. Просто за сега не знаем.