Непосредствения хинтерланд на не чак толкова малкия град Одесос. Нормално е да е имало.
Обаче аз нямам всъщност никаква идея за хората, т. е. окръга, владян от гръцките градове по крайбрежието. Типично какво би трябвало да е предствалявал?
Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Споменатият от теб хинтерланд, който вероятно е бил в радиус от няколко километра от полиса, вероятно е цялата територия, която е владяна. Икономическото и културно влияние, вероятно се е простирало много по-надалеч.
Вероятно такава е била печелившата стратегия в случая, макар и съжителството на полисите с местното население не е било винаги мирно. Но, колкото и да е имало кютек, да не забравяме, че в тия някогашни колонии, после полиси, после градчета в големи или малки империи, компактното гръцко население се запазва от VI - V век пр. н.е., чак до началото на XX век. Има няма, 2500 години, както и да го гледаме.
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Ако трябва да сме точни, окончателното им българизиране е чак през 20-те и даже 30-те години на 20 век. Имаме такава тема: viewtopic.php?t=86
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Римска надгробна плоча от 3-и век откриха археолози в Силистра
АЛЕКСАНДЪР ЛЕВИ
СИЛИСТРА,
25.11.2022 17:28
(БТА)
Римска надгробна плоча от началото на трети век откриха археолози в Силистра по време на спасителни разкопки. Това съобщи за БТА проф. Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра. По думите му плочата е от гроба на знатен римлянин от военното съсловие на античния Дорусторум.
„От двете страни са великолепно скулптирани лъвове, фланкиращ фронтон с образ с брада и къдрава коса на покойник, който вероятно представител на военната аристокрация, защото е в къса туника и наметало с фибула“ каза Атанасов.
По думите му това е третият подобен паметник, открит при проучване на античния Дорусторум. Този факт според учените означава, че в древния град е работило ателие за изработване на надгробни плочи.
Надписът върху плочата все още създава затруднения за силистренските археолози. В дешифрирането му се е включил и доц. Доминик Моро, един от участниците в българо-френско-канадската археологическа експедиция в античното селище Залдапа край Добрич.
Плочата вече е почистена и е изложена пред централния вход на Регионалния исторически музей.
/ТС/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/366 ... v-silistra
АЛЕКСАНДЪР ЛЕВИ
СИЛИСТРА,
25.11.2022 17:28
(БТА)
Римска надгробна плоча от началото на трети век откриха археолози в Силистра по време на спасителни разкопки. Това съобщи за БТА проф. Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра. По думите му плочата е от гроба на знатен римлянин от военното съсловие на античния Дорусторум.
„От двете страни са великолепно скулптирани лъвове, фланкиращ фронтон с образ с брада и къдрава коса на покойник, който вероятно представител на военната аристокрация, защото е в къса туника и наметало с фибула“ каза Атанасов.
По думите му това е третият подобен паметник, открит при проучване на античния Дорусторум. Този факт според учените означава, че в древния град е работило ателие за изработване на надгробни плочи.
Надписът върху плочата все още създава затруднения за силистренските археолози. В дешифрирането му се е включил и доц. Доминик Моро, един от участниците в българо-френско-канадската археологическа експедиция в античното селище Залдапа край Добрич.
Плочата вече е почистена и е изложена пред централния вход на Регионалния исторически музей.
/ТС/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/366 ... v-silistra
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Корабни оръдия на повече от 200 години станаха част от сбирката на Националния исторически музей след подводна операция в края на 2022 г.
ИРИНА СИМЕОНОВА
СОФИЯ,
04.01.2023 15:49
(БТА)
Зимна спасителна експедиция по море донесе нови корабни придобивки на Националния исторически музей (НИМ), съобщиха от културната институция.
В последните дни на 2022 година, на 23 декември, екип на Центъра за подводна археология (ЦПА) в Созопол, ръководен от директора гл. ас. д-р Найден Прахов, успя да извади от дъното на българското Северно Черноморие двете железни корабни оръдия и десетки амуниции на повече от 200 години.
Буквално в края на декември отидохме на мястото, където знаехме, че са, намерихме ги, документирахме ги отново с фотограметрия, фотография и след това с двудневна операция с рибарски кораб, който беше снабден с кран, с бига за разтоварване, успяхме да ги вдигнем, тъй като те са много тежки, разказа пред БТА гл. ас. Прахов. Той предположи, че всяко едно от оръдията тежи над 350 - 400 кг.
Спасителната експедиция се осъществява в продължение на тридесет часа при затруднени условия като ниска видимост, студени води и сложна техническа логистика.
Експедицията е част от дълго замислян и успешно реализиран проект на ЦПА и Националния исторически музей с научен консултант проф. д-р Иван Христов, заместник-директор на музея. Оръдията са открити от д-р Прахов през 2021 г. по сигнал на д-р Дамян Дамянов, но едва в края на миналата година, благодарение на подкрепата на Министерство на културата (МК), корабните артефакти са спасени и пренесени в Националния исторически музей.
Още по-миналата година, когато за първи път видяхме тези оръдия, се свързах с директорите на РИМ-Добрич и на Военноморския музей във Варна, информирах ги за находката и ги попитах дали имат възможност и интерес да ги вземат при себе си в техните музеи, разказа Прахов и отбеляза, че големият проблем с подобни артефакти е тяхната консервация. Подводният археолог добави, че те могат да ги извадят, но след това предстои дълъг процес на консервация, за който трябват и средства, и специалисти, за да не се саморазпаднат в музейните фондове, както се е случвало с много артефакти, извадени от морското дъно. От двата музея отговарят, че нямат нито финансови ресурси, нито специалисти, които могат да свършат работата. Прахов се свързва и с Националния исторически музей, за да мислят варианти как тези оръдия да се вдигнат и да се съхранят в музея. Там обаче имат същите проблеми, свързани с финансирането и с консервационните специалисти.
По време на теренните археологически отчети, организирани от Националния археологически институт с музей при БАН в началото на 2022 г., д-р Прахов сподели, че вероятно е въпрос на време оръдията да бъдат откраднати и продадени, както се е случило с десетки оръдия по Северното Черноморие. От водолази получихме информация за поне 80 случая от 90-те години насам за откраднати и продадени оръдия, които днес са с неясна съдба. Това са едни от малкото останали такива предмети все още и не знам поради какви причини са все още на морското дъно, отбеляза тогава Прахов.
Пред БТА той разказа, че са продължили да обмислят различни варианти с колегите си от НИМ и по-късно през изминалата година заедно със заместник-директора на НИМ проф. д-р Иван Христов подготвят проект за вдигането на оръдията, консервацията им и експонирането им в НИМ. Този проект беше финансово подкрепен от Министерството на културата, а средствата получихме в края на годината, отбеляза той.
За успешната реализация на проекта лична заслуга имат зам.-министъра на културата доц. д-р Пламен Славов и Екатерина Джумалиева, директор Дирекция “Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства” в МК. Екипът от водолази получи съдействие и от директора на Историческия музей в гр. Каварна Пенко Георгиев и служители на Гранична полиция, отбелязаха от НИМ.
По първоначален анализ оръдията се датират в края на XVIII – началото на XIX век. Те са били част от въоръжението на линеен тримачтов кораб, потънал при неизяснени обстоятелства на север от нос Калиакра, посочиха от НИМ, като допълниха, че от съображения за сигурност точното място на откриване на предметите се пази в тайна.
Все още ще се въздържаме от повече предположения, освен от тази ориентировъчна датировка, защото предстои да проучим района по-внимателно и за други находки, каза д-р Прахов. Подводният археолог посочи, че това са сериозни оръдия и вероятно действително са били поставени на линеен кораб. Той изрази предположение, че са произведени в Ирландия или във Франция, но допълни, че техния произход ще стане ясен едва след като бъдат почистени. Ученият отбеляза, че има още много работа по установяването на повече информация за тях. След почистването очакваме върху тях да има печати на леярната, където са направени и да изясним произхода им, времето на изработването и типа им, и може би по-точно времето, когато плавателния съд е потънал, каза още гл. ас. Прахов. Той изрази надежда да намерят и историческа информация за събитията, при които е потънал корабът, на който са били монтирани. Найден Прахов каза, че това е възможно, защото в западноевропейски вестници от онова време има информация за корабокрушенията по нашите брегове.
Той отбеляза, че в момента двете оръдия вече са в НИМ, като предстои дълъг процес на консервация и на експонирането им.
Освен подводно проучване и изваждане от дъното на Черно море на оръдията, в задачите на проекта е включено рентгенографско изследване и консервиране на корабните останки в Централната лаборатория по консервация и реставрация на НИМ.
По проекта е получена покана от Института за корабна археология към Тексаския университет български реставратори да специализират в лабораториите на научната институция за консервация на артефакти от морското дъно в Бодрум, Турция, разказа още д-р Прахов. Поканата е отправена чрез един от големите български специалисти по корабна археология доц. Крум Бъчваров, който от години работи в Университета в Кънектикът, САЩ, и е член на института към Тексаския университет. Той успя да осъществи тези преговори и да получи предложението им двама или трима български консерватори да отидат в Бодрум, каза Прахов и допълни, че в момента се опитват да организират тази специализация. Българските институти, които ще изпратят консерватори, трябва да покрият разходите за дневни и пътни, а Институтът за корабна археология ще поеме обучението и настаняването им. Според Прахов този проект ще помогне на българските специалисти не само да се справят с конкретния проблем по консервацията и реставрацията на оръдията, но и да създадат международно сътрудничество в областта на консервацията на артефакти, открити в морска среда.
През 2023 г. оръдията и други части от инвентара на кораба ще бъдат експонирани в лапидариума на НИМ, отбелязаха от музея. Според проф. Иван Христов благодарение на доброто сътрудничество между Центъра за подводна археология и музея ще бъде обогатена и разширена зоната на лапидариума, представяща морското археологическо богатство на България. От музея отбелязаха, че притежават най-голяма колекция от котви и щокове. С последните морски артефакти се поставя началото на колекция от западноевропейско, руско и турско корабно въоръжението, намерено на дъното на Черно море, допълниха още те.
/ХТ/
Има още снимки на линка:
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/384 ... natsionaln
ИРИНА СИМЕОНОВА
СОФИЯ,
04.01.2023 15:49
(БТА)
Зимна спасителна експедиция по море донесе нови корабни придобивки на Националния исторически музей (НИМ), съобщиха от културната институция.
В последните дни на 2022 година, на 23 декември, екип на Центъра за подводна археология (ЦПА) в Созопол, ръководен от директора гл. ас. д-р Найден Прахов, успя да извади от дъното на българското Северно Черноморие двете железни корабни оръдия и десетки амуниции на повече от 200 години.
Буквално в края на декември отидохме на мястото, където знаехме, че са, намерихме ги, документирахме ги отново с фотограметрия, фотография и след това с двудневна операция с рибарски кораб, който беше снабден с кран, с бига за разтоварване, успяхме да ги вдигнем, тъй като те са много тежки, разказа пред БТА гл. ас. Прахов. Той предположи, че всяко едно от оръдията тежи над 350 - 400 кг.
Спасителната експедиция се осъществява в продължение на тридесет часа при затруднени условия като ниска видимост, студени води и сложна техническа логистика.
Експедицията е част от дълго замислян и успешно реализиран проект на ЦПА и Националния исторически музей с научен консултант проф. д-р Иван Христов, заместник-директор на музея. Оръдията са открити от д-р Прахов през 2021 г. по сигнал на д-р Дамян Дамянов, но едва в края на миналата година, благодарение на подкрепата на Министерство на културата (МК), корабните артефакти са спасени и пренесени в Националния исторически музей.
Още по-миналата година, когато за първи път видяхме тези оръдия, се свързах с директорите на РИМ-Добрич и на Военноморския музей във Варна, информирах ги за находката и ги попитах дали имат възможност и интерес да ги вземат при себе си в техните музеи, разказа Прахов и отбеляза, че големият проблем с подобни артефакти е тяхната консервация. Подводният археолог добави, че те могат да ги извадят, но след това предстои дълъг процес на консервация, за който трябват и средства, и специалисти, за да не се саморазпаднат в музейните фондове, както се е случвало с много артефакти, извадени от морското дъно. От двата музея отговарят, че нямат нито финансови ресурси, нито специалисти, които могат да свършат работата. Прахов се свързва и с Националния исторически музей, за да мислят варианти как тези оръдия да се вдигнат и да се съхранят в музея. Там обаче имат същите проблеми, свързани с финансирането и с консервационните специалисти.
По време на теренните археологически отчети, организирани от Националния археологически институт с музей при БАН в началото на 2022 г., д-р Прахов сподели, че вероятно е въпрос на време оръдията да бъдат откраднати и продадени, както се е случило с десетки оръдия по Северното Черноморие. От водолази получихме информация за поне 80 случая от 90-те години насам за откраднати и продадени оръдия, които днес са с неясна съдба. Това са едни от малкото останали такива предмети все още и не знам поради какви причини са все още на морското дъно, отбеляза тогава Прахов.
Пред БТА той разказа, че са продължили да обмислят различни варианти с колегите си от НИМ и по-късно през изминалата година заедно със заместник-директора на НИМ проф. д-р Иван Христов подготвят проект за вдигането на оръдията, консервацията им и експонирането им в НИМ. Този проект беше финансово подкрепен от Министерството на културата, а средствата получихме в края на годината, отбеляза той.
За успешната реализация на проекта лична заслуга имат зам.-министъра на културата доц. д-р Пламен Славов и Екатерина Джумалиева, директор Дирекция “Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства” в МК. Екипът от водолази получи съдействие и от директора на Историческия музей в гр. Каварна Пенко Георгиев и служители на Гранична полиция, отбелязаха от НИМ.
По първоначален анализ оръдията се датират в края на XVIII – началото на XIX век. Те са били част от въоръжението на линеен тримачтов кораб, потънал при неизяснени обстоятелства на север от нос Калиакра, посочиха от НИМ, като допълниха, че от съображения за сигурност точното място на откриване на предметите се пази в тайна.
Все още ще се въздържаме от повече предположения, освен от тази ориентировъчна датировка, защото предстои да проучим района по-внимателно и за други находки, каза д-р Прахов. Подводният археолог посочи, че това са сериозни оръдия и вероятно действително са били поставени на линеен кораб. Той изрази предположение, че са произведени в Ирландия или във Франция, но допълни, че техния произход ще стане ясен едва след като бъдат почистени. Ученият отбеляза, че има още много работа по установяването на повече информация за тях. След почистването очакваме върху тях да има печати на леярната, където са направени и да изясним произхода им, времето на изработването и типа им, и може би по-точно времето, когато плавателния съд е потънал, каза още гл. ас. Прахов. Той изрази надежда да намерят и историческа информация за събитията, при които е потънал корабът, на който са били монтирани. Найден Прахов каза, че това е възможно, защото в западноевропейски вестници от онова време има информация за корабокрушенията по нашите брегове.
Той отбеляза, че в момента двете оръдия вече са в НИМ, като предстои дълъг процес на консервация и на експонирането им.
Освен подводно проучване и изваждане от дъното на Черно море на оръдията, в задачите на проекта е включено рентгенографско изследване и консервиране на корабните останки в Централната лаборатория по консервация и реставрация на НИМ.
По проекта е получена покана от Института за корабна археология към Тексаския университет български реставратори да специализират в лабораториите на научната институция за консервация на артефакти от морското дъно в Бодрум, Турция, разказа още д-р Прахов. Поканата е отправена чрез един от големите български специалисти по корабна археология доц. Крум Бъчваров, който от години работи в Университета в Кънектикът, САЩ, и е член на института към Тексаския университет. Той успя да осъществи тези преговори и да получи предложението им двама или трима български консерватори да отидат в Бодрум, каза Прахов и допълни, че в момента се опитват да организират тази специализация. Българските институти, които ще изпратят консерватори, трябва да покрият разходите за дневни и пътни, а Институтът за корабна археология ще поеме обучението и настаняването им. Според Прахов този проект ще помогне на българските специалисти не само да се справят с конкретния проблем по консервацията и реставрацията на оръдията, но и да създадат международно сътрудничество в областта на консервацията на артефакти, открити в морска среда.
През 2023 г. оръдията и други части от инвентара на кораба ще бъдат експонирани в лапидариума на НИМ, отбелязаха от музея. Според проф. Иван Христов благодарение на доброто сътрудничество между Центъра за подводна археология и музея ще бъде обогатена и разширена зоната на лапидариума, представяща морското археологическо богатство на България. От музея отбелязаха, че притежават най-голяма колекция от котви и щокове. С последните морски артефакти се поставя началото на колекция от западноевропейско, руско и турско корабно въоръжението, намерено на дъното на Черно море, допълниха още те.
/ХТ/
Има още снимки на линка:
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/384 ... natsionalnRe: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Линеен кораб, потънал през 18 век при Калиакра? Линейните кораби са достатъчно забележимо нещо, потъването му не би било неизвестно. Но не виждам защо оръдията, които не са някакви огромни чудовища се счита, че са именно от линкор?
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Руснаците твърдят, че след сражението при Тендра има потънали турски кораби, теоретично е възможно да е един от тях.
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Оръдията приличат на каронади (https://en.wikipedia.org/wiki/Carronade). Общо-взето, сравнително късно изобретение във ветроходната ера, та датировката от втората половина на XVIII до първата половина на XIX век е точна. Тия оръдия са се слагали на горната палуба и са ползвани за стрелба по противниковия екипаж с картеч. Слагани са на всичко, но вероятно имат някакви други данни, за да ги причисляват към определен кораб.
Принципно, има епохално много познание, което се намира в малотиражни издания, та нищо чудно да има и данни, кой точно е бил този трипалубен линеен кораб.
Принципно, има епохално много познание, което се намира в малотиражни издания, та нищо чудно да има и данни, кой точно е бил този трипалубен линеен кораб.
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Твърди се, че може би иде реч за потънал по време на Кримската война британски параход:
https://www.maritime.bg/90490/Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Доста бързо направиха от кита - цаца. Вместо тримачтов линкор - парен корвет, макар и с няколко големи оръдия.
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Корабът “Урдовиза” е от международна значимост за изследването на черноморската корабостроителна традиция, според морски археолог
ИРИНА СИМЕОНОВА
СОФИЯ,
02.03.2023 22:07
(БТА)
Проучванията на плавателен съд от османския период, наречен от археолозите “Урдовиза”, бяха представени в отчетите за осъществените през изтеклата 2022 г. теренни проучвания.
В научно отношение нашият обект е от международна значимост за изследване на черноморската корабостроителна традиция, отбеляза ръководителят на проучването д-р Драгомир Гърбов за плавателния съд, претърпял корабокрушение в Черно море, близо до Китен. Той посочи, че в световен план дотук са проучени само два кораба с доказано черноморски произход - “Китен 1”, който датира от края на ХVIII в. и началото на ХIХ в. и кораб, открит в Израел.
Работата на международния екип, проучвал корабокрушението, беше представена в Секцията за средновековна археология.
Както БТА писа, археологическите отчети започнаха в понеделник в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН). Те ще продължат до 11 март и ще са онлайн. Докладите за своята работа днес приключиха първите две секции - Секцията за интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България и Секцията за средновековна археология.
Изследването на "Урдовиза" - едва третото редовно проучване на потънал кораб в български води
Пред колегите си средновековни археолози д-р Гърбов разказа, че това е едва третото редовно проучване на потънал кораб в български води. То се извършва от международен екип от Центъра за подводна археология (ЦПА) и Института за археология на мореплаването в САЩ. Ръководители на проучването са Драгомир Гърбов от ЦПА и доц. д-р Крум Бъчваров от Университета в Кънектикът. Екипът, работил по проучването, включва, освен морските археолози и експертите на ЦПА, и двама стажанти, както и един международен доброволец - д-р Брад Дънкан от Университета на Нова Англия в Австралия. Фотографиите, документиращи работата на екипа под вода, са направени от журналиста Ладислав Цветков от бТВ.
Д-р Гърбов отбеляза, че първото редовно проучване на останки от корабокрушение е на кораб “Китен 1”, открит през 1983 г. и изследван сондажно до 1986 г. от ЦПА под ръководството на проф. Калин Порожанов. Изследването на “Китен 1” приключи в периода 2000 - 2003 г. в рамките на международен проект като настоящия, отново между ЦПА и Института за археология на мореплаването, но ръководен от проф. Порожанов и доц. Крум Бъчваров.
Вторият плавателен съд е корабът от бухта “Св. Никола”, край Черноморец, който ЦПА проучва през 2015 г. под ръководството на д-р Гърбов.
Новият кораб е наречен “Урдовиза”. Той се намира в южния китенски залив на около 100 метра южно от кораба “Китен 1” в близост до полуостров Урдовиза.
Проучването
Проучването е извършено в три фази - недеструктивно документиране на видимите археологически останки в рамките на два дни; кратки подводни разкопки за девет дни и консервация на терен в рамките на още три дни.
Корабът е ориентиран по оста североизток - югозапад. Най-голямата запазена дължина е малко под 24 метра, а най-голямата ширина е малко над седем метра. Общата площ на обекта не надминава 200 кв. м, отбеляза ученият.
Сред важните задачи е било установяването на местата на носа и на кърмата на този привидно двуостър кораб. Постигнато е на базата на проучването на два дървени детайла, за които се вързват котвените въжета при заставане на котва. Установено е, че носът е на североизток, а кърмата - на югоизток. Във втората част на проучването по време на разкопките са изследвани както вътрешността на кораба, така и външната част.
В кърмовия отсек е била разкрита дървена конструкция, която екипът определя като палуба на кърмова каюта, в която следва да се е помещавал капитанът и евентуално - семейството му. Документирани са и останките от една открита палуба, която е близо до каютата. Демонтирани са най-лошо запазените елементи от палубата и е започнат стратиграфски сондаж в дълбочина при десния борд, с цел да се проучи конструкцията на кораба до кила. Морските археолози не са успели да довършат стратиграфския сондаж през 2022 г. и ще го продължат в проучванията, които ще се състоят през тази година.
Интердисциплинарните изследвания
Последващата работа на суша обаче е дала допълнителни данни по датирането на плавателния съд и по извличането на информация. Дендрологичният анализ на обекта е бил извършен от доц. Момчил Панайотов и д-р Николай Цветанов от Лесотехническия университет. Пробите от корпуса са показали, че е построен от странджански дъб. Имаме работни резултати от дендрохронологията - предадените проби бяха подредени в редица, като с най-късна дата е една, която е с беловина и е датирана в 1829 г. За момента това може да се приеме като крайна дата за построяването на кораба, разказа д-р Гърбов. Ученият предположи, че плавателният съд най-вероятно е имал живот от десетина - двайсет години. По думите му това е “нормалният живот” на един дървен кораб. Вероятно е потънал в края на 40-те или 50-те години на столетието, коментира Гърбов, но уточни, че има още работа и тези резултати са временни.
Освен дендрологичните изследвания, е правено и зооархеоложко проучване на костни материали, открити в корабокрушението. Проучването е извършено от гл. ас. д-р Надежда Карастоянова от Националния природонаучен музей при БАН. Това изследване показва, че двайсетината кости, които открихме и събрахме, са от общо три отделни животни - две шилета и едно говедо със следи от варене и печене. Информацията е интересна за изследване на диетата на екипажа, разказа д-р Гърбов. Той отбеляза, че тази година, влизайки в дълбочина в корпуса, ще започнат да вземат и проби за поленов анализ, за да установят допълнително информация за това какво се е консумирало на борда на кораба.
Традиционните черноморски кораби
Проучването на кораба е в самото си начало и то ще продължи и през тази година. Засега от екипа отбелязват, че плавателни съдове, сходни на този, се появяват в иконографските източници през ХVIII и началото на ХIХ в. В местните иконографски паметници този начин за конструиране на кораби може да се види на икона на “Св. Никола” от Созопол от края на ХVIII в.
Единственият запазен технически и теоретичен чертеж на традиционен черноморски кораб беше открит преди няколко години от турски археолози в руските военноморски архиви и публикуван през 2019 г., разказа още Гърбов. Това е кораб, натоварен с провизии за османския флот, който бил пленен през декември 1772 г. в устието на Дунав. Чертежът е изготвен в Севастопол. Според Гърбов този чертеж може да се използва да се илюстрира “що за запазеност имаме на китенския кораб”.
В заключение той отбеляза, че корабът представлява местен плавателен съд от първата половина на ХIХ в., като конструкцията на корпуса отразява най-късната фаза от развитието на черноморската корабостроителна традиция, чиито дълбоки корени явно могат да се отнесат отвъд Средновековието до Античността.
Предстоящите планове
Плановете на екипа за предстоящия археологически сезон включват довършване на сондажа в кърмата до достигане на кила на кораба и отваряне на друг сондаж по дължината на централната ос на корпуса. Целта е да се локализират евентуално товарните люкове и да се установи има или няма товар. Друга задача ще е да се установи местоположението и на мачтите с цел да реконструира ветрилното стъкмяване на кораба “Урдовиза”, разказа д-р Гърбов.
/ЛРМ/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/417701
ИРИНА СИМЕОНОВА
СОФИЯ,
02.03.2023 22:07
(БТА)
Проучванията на плавателен съд от османския период, наречен от археолозите “Урдовиза”, бяха представени в отчетите за осъществените през изтеклата 2022 г. теренни проучвания.
В научно отношение нашият обект е от международна значимост за изследване на черноморската корабостроителна традиция, отбеляза ръководителят на проучването д-р Драгомир Гърбов за плавателния съд, претърпял корабокрушение в Черно море, близо до Китен. Той посочи, че в световен план дотук са проучени само два кораба с доказано черноморски произход - “Китен 1”, който датира от края на ХVIII в. и началото на ХIХ в. и кораб, открит в Израел.
Работата на международния екип, проучвал корабокрушението, беше представена в Секцията за средновековна археология.
Както БТА писа, археологическите отчети започнаха в понеделник в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН). Те ще продължат до 11 март и ще са онлайн. Докладите за своята работа днес приключиха първите две секции - Секцията за интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България и Секцията за средновековна археология.
Изследването на "Урдовиза" - едва третото редовно проучване на потънал кораб в български води
Пред колегите си средновековни археолози д-р Гърбов разказа, че това е едва третото редовно проучване на потънал кораб в български води. То се извършва от международен екип от Центъра за подводна археология (ЦПА) и Института за археология на мореплаването в САЩ. Ръководители на проучването са Драгомир Гърбов от ЦПА и доц. д-р Крум Бъчваров от Университета в Кънектикът. Екипът, работил по проучването, включва, освен морските археолози и експертите на ЦПА, и двама стажанти, както и един международен доброволец - д-р Брад Дънкан от Университета на Нова Англия в Австралия. Фотографиите, документиращи работата на екипа под вода, са направени от журналиста Ладислав Цветков от бТВ.
Д-р Гърбов отбеляза, че първото редовно проучване на останки от корабокрушение е на кораб “Китен 1”, открит през 1983 г. и изследван сондажно до 1986 г. от ЦПА под ръководството на проф. Калин Порожанов. Изследването на “Китен 1” приключи в периода 2000 - 2003 г. в рамките на международен проект като настоящия, отново между ЦПА и Института за археология на мореплаването, но ръководен от проф. Порожанов и доц. Крум Бъчваров.
Вторият плавателен съд е корабът от бухта “Св. Никола”, край Черноморец, който ЦПА проучва през 2015 г. под ръководството на д-р Гърбов.
Новият кораб е наречен “Урдовиза”. Той се намира в южния китенски залив на около 100 метра южно от кораба “Китен 1” в близост до полуостров Урдовиза.
Проучването
Проучването е извършено в три фази - недеструктивно документиране на видимите археологически останки в рамките на два дни; кратки подводни разкопки за девет дни и консервация на терен в рамките на още три дни.
Корабът е ориентиран по оста североизток - югозапад. Най-голямата запазена дължина е малко под 24 метра, а най-голямата ширина е малко над седем метра. Общата площ на обекта не надминава 200 кв. м, отбеляза ученият.
Сред важните задачи е било установяването на местата на носа и на кърмата на този привидно двуостър кораб. Постигнато е на базата на проучването на два дървени детайла, за които се вързват котвените въжета при заставане на котва. Установено е, че носът е на североизток, а кърмата - на югоизток. Във втората част на проучването по време на разкопките са изследвани както вътрешността на кораба, така и външната част.
В кърмовия отсек е била разкрита дървена конструкция, която екипът определя като палуба на кърмова каюта, в която следва да се е помещавал капитанът и евентуално - семейството му. Документирани са и останките от една открита палуба, която е близо до каютата. Демонтирани са най-лошо запазените елементи от палубата и е започнат стратиграфски сондаж в дълбочина при десния борд, с цел да се проучи конструкцията на кораба до кила. Морските археолози не са успели да довършат стратиграфския сондаж през 2022 г. и ще го продължат в проучванията, които ще се състоят през тази година.
Интердисциплинарните изследвания
Последващата работа на суша обаче е дала допълнителни данни по датирането на плавателния съд и по извличането на информация. Дендрологичният анализ на обекта е бил извършен от доц. Момчил Панайотов и д-р Николай Цветанов от Лесотехническия университет. Пробите от корпуса са показали, че е построен от странджански дъб. Имаме работни резултати от дендрохронологията - предадените проби бяха подредени в редица, като с най-късна дата е една, която е с беловина и е датирана в 1829 г. За момента това може да се приеме като крайна дата за построяването на кораба, разказа д-р Гърбов. Ученият предположи, че плавателният съд най-вероятно е имал живот от десетина - двайсет години. По думите му това е “нормалният живот” на един дървен кораб. Вероятно е потънал в края на 40-те или 50-те години на столетието, коментира Гърбов, но уточни, че има още работа и тези резултати са временни.
Освен дендрологичните изследвания, е правено и зооархеоложко проучване на костни материали, открити в корабокрушението. Проучването е извършено от гл. ас. д-р Надежда Карастоянова от Националния природонаучен музей при БАН. Това изследване показва, че двайсетината кости, които открихме и събрахме, са от общо три отделни животни - две шилета и едно говедо със следи от варене и печене. Информацията е интересна за изследване на диетата на екипажа, разказа д-р Гърбов. Той отбеляза, че тази година, влизайки в дълбочина в корпуса, ще започнат да вземат и проби за поленов анализ, за да установят допълнително информация за това какво се е консумирало на борда на кораба.
Традиционните черноморски кораби
Проучването на кораба е в самото си начало и то ще продължи и през тази година. Засега от екипа отбелязват, че плавателни съдове, сходни на този, се появяват в иконографските източници през ХVIII и началото на ХIХ в. В местните иконографски паметници този начин за конструиране на кораби може да се види на икона на “Св. Никола” от Созопол от края на ХVIII в.
Единственият запазен технически и теоретичен чертеж на традиционен черноморски кораб беше открит преди няколко години от турски археолози в руските военноморски архиви и публикуван през 2019 г., разказа още Гърбов. Това е кораб, натоварен с провизии за османския флот, който бил пленен през декември 1772 г. в устието на Дунав. Чертежът е изготвен в Севастопол. Според Гърбов този чертеж може да се използва да се илюстрира “що за запазеност имаме на китенския кораб”.
В заключение той отбеляза, че корабът представлява местен плавателен съд от първата половина на ХIХ в., като конструкцията на корпуса отразява най-късната фаза от развитието на черноморската корабостроителна традиция, чиито дълбоки корени явно могат да се отнесат отвъд Средновековието до Античността.
Предстоящите планове
Плановете на екипа за предстоящия археологически сезон включват довършване на сондажа в кърмата до достигане на кила на кораба и отваряне на друг сондаж по дължината на централната ос на корпуса. Целта е да се локализират евентуално товарните люкове и да се установи има или няма товар. Друга задача ще е да се установи местоположението и на мачтите с цел да реконструира ветрилното стъкмяване на кораба “Урдовиза”, разказа д-р Гърбов.
/ЛРМ/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/417701
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Двама мъже са задържани от полицията в Тутракан за незаконни археологически разкопки
АЛЕКСАНДЪР ЛЕВИ
ТУТРАКАН,
20.03.2023 11:54
(БТА)
Двама мъже на по 53 години са задържани за незаконни археологически разкопки в рамките на специализирана полицейска операция, проведена на 18 март от служители на Районно управление -Тутракан. Това съобщиха от Областната дирекция на МВР в Силистра.
Мъжете били установени с колите си в землището на село Косара, докато без съответното разрешение търсели посредством металдетектори археологически обекти в района. На мястото били направени множество изкопи с прясно изровена пръст до тях.
При извършените проверки у единия от мъжете и в автомобила му били намерени 40 старинни монети и пет предмета с белези на артефакти, а у другия – 4 грама метамфетамин.
Последвали процесуално-следствени действия, при които в дома на единия в село Косара били открити 520 монети и 42 артефакта, металдетектор, пет грама семена от канабис и 10 пистолетни боеприпаса. Други осем монети и 10 артефакта, както и четири металотърсача били намерени при претърсване в жилището на другия мъж в село Сокол.
Двамата мъже са били задържани за срок до 24 часа. Археологическите находки са иззети. Назначени са историко-археологическа и нумизматична експертизи и е образувано досъдебно производство.
По данни на полицията в Силистра през миналата година на територията, обслужвана от ОДМВР-Силистра, са регистрирани 1024 престъпления, като 897 от тях са криминални, а 127 – икономически.
/МК/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/426 ... logicheski
АЛЕКСАНДЪР ЛЕВИ
ТУТРАКАН,
20.03.2023 11:54
(БТА)
Двама мъже на по 53 години са задържани за незаконни археологически разкопки в рамките на специализирана полицейска операция, проведена на 18 март от служители на Районно управление -Тутракан. Това съобщиха от Областната дирекция на МВР в Силистра.
Мъжете били установени с колите си в землището на село Косара, докато без съответното разрешение търсели посредством металдетектори археологически обекти в района. На мястото били направени множество изкопи с прясно изровена пръст до тях.
При извършените проверки у единия от мъжете и в автомобила му били намерени 40 старинни монети и пет предмета с белези на артефакти, а у другия – 4 грама метамфетамин.
Последвали процесуално-следствени действия, при които в дома на единия в село Косара били открити 520 монети и 42 артефакта, металдетектор, пет грама семена от канабис и 10 пистолетни боеприпаса. Други осем монети и 10 артефакта, както и четири металотърсача били намерени при претърсване в жилището на другия мъж в село Сокол.
Двамата мъже са били задържани за срок до 24 часа. Археологическите находки са иззети. Назначени са историко-археологическа и нумизматична експертизи и е образувано досъдебно производство.
По данни на полицията в Силистра през миналата година на територията, обслужвана от ОДМВР-Силистра, са регистрирани 1024 престъпления, като 897 от тях са криминални, а 127 – икономически.
/МК/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/426 ... logicheski
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Откриха кирилски надпис от времето на Симеон в крепостта "Балък дере" край Хухла
Учените предполагат, че той е един от най-ранните кирилски текстове известни до сега. В местността "Балък дере" при българският поход към Цариград при цар Симеон тук е имало български гарнизон
........................
При проучването на крепостта "Балък дере" край ивайловградското село Хухла, там дето "Арда" напуска Източните Родопи, археологът Ивайло Кънев от НИМ-София откри оловна пластина-амулет, прегъната през средата.
При извършване на консервационни дейности от проф. Веселина Инкова се забелязва плитко врязан надпис с кирилски букви. В хода на неговото разчитане от д-р Георги Сингалевич, с помощта рефлексно-преобразувателна (RΤΙ) фотография, се стигна до предположението, че началото на текста е нанесено върху вътрешната страна на пластината.
Проучвателите внимателно я разгънаха и с радост установиха дълъг старобългарски кирилски надпис, седемредов от вътрешната и четириредов от външната страна на пластината. Това е може би една от най-значимите находки на "Археологическо лято" 22.
Откриването на пластината-амулет е в културен пласт, където има множество материали от първата половина на X в. Този факт насочва вниманието на археолозите към епохата на Златният век на цар Симеон (893-927). Учените започват да съпоставят историческите извори от началото на X в., които описват походите на българският владетел към Цариград, със епиграфският анализ на паметника, където се откроява архаичното изписване на буквите Ж и малка носовка, срещано сред паметниците от X в.
https://impressio.dir.bg/lyubopitno/otk ... kray-huhla
Учените предполагат, че той е един от най-ранните кирилски текстове известни до сега. В местността "Балък дере" при българският поход към Цариград при цар Симеон тук е имало български гарнизон
........................
При проучването на крепостта "Балък дере" край ивайловградското село Хухла, там дето "Арда" напуска Източните Родопи, археологът Ивайло Кънев от НИМ-София откри оловна пластина-амулет, прегъната през средата.
При извършване на консервационни дейности от проф. Веселина Инкова се забелязва плитко врязан надпис с кирилски букви. В хода на неговото разчитане от д-р Георги Сингалевич, с помощта рефлексно-преобразувателна (RΤΙ) фотография, се стигна до предположението, че началото на текста е нанесено върху вътрешната страна на пластината.
Проучвателите внимателно я разгънаха и с радост установиха дълъг старобългарски кирилски надпис, седемредов от вътрешната и четириредов от външната страна на пластината. Това е може би една от най-значимите находки на "Археологическо лято" 22.
Откриването на пластината-амулет е в културен пласт, където има множество материали от първата половина на X в. Този факт насочва вниманието на археолозите към епохата на Златният век на цар Симеон (893-927). Учените започват да съпоставят историческите извори от началото на X в., които описват походите на българският владетел към Цариград, със епиграфският анализ на паметника, където се откроява архаичното изписване на буквите Ж и малка носовка, срещано сред паметниците от X в.
https://impressio.dir.bg/lyubopitno/otk ... kray-huhla
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Откриването на пластината-амулет е в културен пласт, където има множество материали от първата половина на X в. Този факт насочва вниманието на археолозите към епохата на Златният век на цар Симеон (893-927). Учените започват да съпоставят историческите извори от началото на X в., които описват походите на българският владетел към Цариград, със епиграфският анализ на паметника, където се откроява архаичното изписване на буквите Ж и малка носовка, срещано сред паметниците от X в. Правописът е едноеров, само с голям ер (Ъ), което, според тях, сближава разглеждания надпис с паметници главно от Североизточна България. За разлика от досега известните подобни паметници тук силно впечатление прави каноничното звучене на текста и разчитането на личните имена на молителите, а именно Никола и Павел.
Поставянето на този анализ в контекст на археологическата среда дава основание на учените да предположат, че са открили един от най-ранните кирилски текстове известни до сега. Сродните паметници – старобългарски кирилски надписи - географски най-близки са откритите в Кърджалийско и в Хасковско два амулета, датирани в X – XI в.
Все още остава открит въпроса как този артефакт е попаднал на крепостта?
Според откривателя Ивайло Кънев трябва да се доверим на фактите и да обединим резултатите от археологическите проучвания, епиграфиката и историческите извори. При един такъв подход, според учения, отговорът е един, а именно, че на крепостта в местността „Балък дере“ при българският поход към Цариград при цар Симеон тук е имало български гарнизон, който целенасочено е подпомагал военната кампания.
https://www.chernomore.bg/a/10-bulgaria ... le-gallery
Поставянето на този анализ в контекст на археологическата среда дава основание на учените да предположат, че са открили един от най-ранните кирилски текстове известни до сега. Сродните паметници – старобългарски кирилски надписи - географски най-близки са откритите в Кърджалийско и в Хасковско два амулета, датирани в X – XI в.
Все още остава открит въпроса как този артефакт е попаднал на крепостта?
Според откривателя Ивайло Кънев трябва да се доверим на фактите и да обединим резултатите от археологическите проучвания, епиграфиката и историческите извори. При един такъв подход, според учения, отговорът е един, а именно, че на крепостта в местността „Балък дере“ при българският поход към Цариград при цар Симеон тук е имало български гарнизон, който целенасочено е подпомагал военната кампания.
https://www.chernomore.bg/a/10-bulgaria ... le-gallery
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
207 монети с вид на антични са намерени и иззети от частен дом в Нови пазар в рамките на полицейска операция вчера. Проверката в жилище, обитавано от 43-годишен местен жител е извършена вчера сутринта.
Освен монетите, полицейските служители намерили и иззели предмети с вид на археологически обекти. Назначени са съответните експертизи, за извършено престъпление по чл. 278 ал. 6 от НК е образувано досъдебно производство.
https://novavarna.net/2023/03/28/%D0%B8 ... %80%D1%85/
Освен монетите, полицейските служители намерили и иззели предмети с вид на археологически обекти. Назначени са съответните експертизи, за извършено престъпление по чл. 278 ал. 6 от НК е образувано досъдебно производство.
https://novavarna.net/2023/03/28/%D0%B8 ... %80%D1%85/
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Aбе има там една. Втората срещу 34 сантиметър на рулетката прилича на нещо на Александър.
Но разните от типа на десетолевките са страшно антични, да.
Милиционери!
Но разните от типа на десетолевките са страшно антични, да.
Милиционери!
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Все някой в районното трябва да е запознат със Закон за културното наследство, където в член 7, алинея 4, точка 1 е посочено, кои монети не се броят за културна ценност. А именно:
Вярно, че умниците някога можеха да разпишат закона по-точно, защото спорът, кое се брои за машинно сечено и кое не, особено при монети в периода XVI - XVIII век, е сложен.машинно сечени монети и монетовидни предмети, които нямат значение за научните изследвания и експозиционната стойност, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по реда на този закон като културни ценности;
Както и да е, от това на снимката, над 90% не е никаква културна ценност.
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Сензационна находка от околностите на Созопол: Археолози откриха древни рудници за добив на злато
22 Март 2023, Сряда
Интерпретацията на геоложките, металогенни и геохимични данни предоставят аргументирани доказателства за наличието на древна рударска дейност
Екип под ръководството на проф. д-р Иван Христов от НИМ откри рудници за добив на злато в непосредствена близост до Созопол. В проучванията са участвали: геолога гл. ас. д-р Стефан Велев от СУ “Св. Климент Охридски“, инж. Тотьо Ангелов от фирма Картпроект, консултантите доц. д-р Красимир Ников от НАИМ при БАН и доц. д-р Даниела Стоянова от СУ “Св. Климент Охридски.
Откритието е направено в края на 2022 г. но едва сега след обработка на рудни проби и преосмисляне на резултатите от теренната работа специалистите обявяват официално пред медиите за находката.
Рудниците са локализирани на върховете Шарлан баир и Алефо тумба над полуостров Буджака. Братя Шкорпил обозначават Шарлан баир с името Дракуса кале. В карти от първата половина на XX век местността е известна и като Дракуса сая. Името „дракус“ е производно на името караконджул – демонично същество.
Рудните разработки обхващат площ от 8 дка. Взетите проби са изследвани в лабораторията на Евротест-контрол ЕАД със средства на програма Инфрамат. Допълнителни изследвания са проведени и в лабораторията на Медет - Асарел в Панагюрище и Централната лаборатория по консервация и реставрация на НИМ.
Най-интересните паметници на връх Шарлан баир са 3 открити рудници (рупи) и малка скалнаИзследваният археологически обект „Шарлан баир“ в геоложко отношение попада в Източносредногорската магматична област. В металогенно отношение за района са характерни множество медни, златни и злато-полиметални находища и рудопроявления.
Хълмът, на който се разполагат археологическите структури, е изграден предимно от вторични кварцити. В няколко образеца намерени от геолози от предходни години съдържанията на злато са над 0,03 г/т.
Интерпретацията на геоложките, металогенни и геохимични данни предоставят аргументирани доказателства за наличието на древна рударска дейност. Такива аргументи са:наличието на вторични кварцити, хидротермални скали, генетически свързани със златните проявления; на Шарлан Баир и Алефо тумба са документирани златни рудопроявления;наличие на подходящи разломни зони за локализирането на златни жили; наличие на шлаков материал; завишени съдържания на елементи, съпътстващи златото
галерия изсечена в скалите от североизточната част на върха.
Отдавна известен факт е, че източната част на Балканите, Средногорската металогенна зона, Източните Родопи включително и района на Странджа планина, са наситени с множество медни и полиметални находища, които в течение на хилядолетия са предоставяли на самата повърхност богати и лесни за преработка минерали или дори самородни метали в рудна или разсипна форма.
Според съвременните изследователи Аполония дължи своя възход не толкова на стремежа за завладяване на територии или на търговския нюх на колонистите, колкото на богатите медни руди по склоновете на близката планинска верига Медни рид.
До този есента на 2022 г. липсваха сигурни данни за разработването на златни находища в градската територия на полиса. Тя е обхващала ограничената от Меден рид тясна крайбрежна равнина от нос Атия на север до с. Равадиново и м. Каваците на юг с площ около 80 кв. км.
Както стана ясно от изнесените геологически данни, хипотезата за наличието на рудник за добиване на злато на връх Шарлан баир намира подкрепа и от лабораторните анализи.
Остава открит въпросът в какъв период са функционирали рудниците. Ако елинистичската постройка на връх Шарлан баир е била свързана по някакъв начин с рудника там, то имаме сигурни репери за специфична рударска дейност за III в. пр. Хр. Но са възможни рудни разработки преди и след тази дата.
Ако бъдещите археологически разкопки допълнително подкрепят тезата за наличието на рудници за добив на злато, то това само по себе си би било археологическа сензация и би поднесло нови данни за развитието на икономическия живот на Аполония Понтика.
Старите мини са вкопани в най-високата част на върха във високи до 4 м скали. Дъното им е запълнено с дребни ломени камъни част от експлоатирани рудни жили. На различни места около откритите рудници са заснети отвали от рудни късове. В скалите и отделни блокове са документирани следи от разломявания дело на човешка ръка посредством метални инструменти.
По време на обходите на Шарлан баир екипа на проф. Христов локализирани следните структури: основи на сграда от елинистическата епоха; основи на дълга повече от 400 м оградна стена на източния склон;южна оградна стена с дължина около 150 м, основи на три сгради на северозападния склон на върха, три каменни могили. Очевидно в посочения район е съществувал важен комплекс свързан с рудодобива.
https://www.desant.net/show-news/59796
22 Март 2023, Сряда
Интерпретацията на геоложките, металогенни и геохимични данни предоставят аргументирани доказателства за наличието на древна рударска дейност
Екип под ръководството на проф. д-р Иван Христов от НИМ откри рудници за добив на злато в непосредствена близост до Созопол. В проучванията са участвали: геолога гл. ас. д-р Стефан Велев от СУ “Св. Климент Охридски“, инж. Тотьо Ангелов от фирма Картпроект, консултантите доц. д-р Красимир Ников от НАИМ при БАН и доц. д-р Даниела Стоянова от СУ “Св. Климент Охридски.
Откритието е направено в края на 2022 г. но едва сега след обработка на рудни проби и преосмисляне на резултатите от теренната работа специалистите обявяват официално пред медиите за находката.
Рудниците са локализирани на върховете Шарлан баир и Алефо тумба над полуостров Буджака. Братя Шкорпил обозначават Шарлан баир с името Дракуса кале. В карти от първата половина на XX век местността е известна и като Дракуса сая. Името „дракус“ е производно на името караконджул – демонично същество.
Рудните разработки обхващат площ от 8 дка. Взетите проби са изследвани в лабораторията на Евротест-контрол ЕАД със средства на програма Инфрамат. Допълнителни изследвания са проведени и в лабораторията на Медет - Асарел в Панагюрище и Централната лаборатория по консервация и реставрация на НИМ.
Най-интересните паметници на връх Шарлан баир са 3 открити рудници (рупи) и малка скалнаИзследваният археологически обект „Шарлан баир“ в геоложко отношение попада в Източносредногорската магматична област. В металогенно отношение за района са характерни множество медни, златни и злато-полиметални находища и рудопроявления.
Хълмът, на който се разполагат археологическите структури, е изграден предимно от вторични кварцити. В няколко образеца намерени от геолози от предходни години съдържанията на злато са над 0,03 г/т.
Интерпретацията на геоложките, металогенни и геохимични данни предоставят аргументирани доказателства за наличието на древна рударска дейност. Такива аргументи са:наличието на вторични кварцити, хидротермални скали, генетически свързани със златните проявления; на Шарлан Баир и Алефо тумба са документирани златни рудопроявления;наличие на подходящи разломни зони за локализирането на златни жили; наличие на шлаков материал; завишени съдържания на елементи, съпътстващи златото
галерия изсечена в скалите от североизточната част на върха.
Отдавна известен факт е, че източната част на Балканите, Средногорската металогенна зона, Източните Родопи включително и района на Странджа планина, са наситени с множество медни и полиметални находища, които в течение на хилядолетия са предоставяли на самата повърхност богати и лесни за преработка минерали или дори самородни метали в рудна или разсипна форма.
Според съвременните изследователи Аполония дължи своя възход не толкова на стремежа за завладяване на територии или на търговския нюх на колонистите, колкото на богатите медни руди по склоновете на близката планинска верига Медни рид.
До този есента на 2022 г. липсваха сигурни данни за разработването на златни находища в градската територия на полиса. Тя е обхващала ограничената от Меден рид тясна крайбрежна равнина от нос Атия на север до с. Равадиново и м. Каваците на юг с площ около 80 кв. км.
Както стана ясно от изнесените геологически данни, хипотезата за наличието на рудник за добиване на злато на връх Шарлан баир намира подкрепа и от лабораторните анализи.
Остава открит въпросът в какъв период са функционирали рудниците. Ако елинистичската постройка на връх Шарлан баир е била свързана по някакъв начин с рудника там, то имаме сигурни репери за специфична рударска дейност за III в. пр. Хр. Но са възможни рудни разработки преди и след тази дата.
Ако бъдещите археологически разкопки допълнително подкрепят тезата за наличието на рудници за добив на злато, то това само по себе си би било археологическа сензация и би поднесло нови данни за развитието на икономическия живот на Аполония Понтика.
Старите мини са вкопани в най-високата част на върха във високи до 4 м скали. Дъното им е запълнено с дребни ломени камъни част от експлоатирани рудни жили. На различни места около откритите рудници са заснети отвали от рудни късове. В скалите и отделни блокове са документирани следи от разломявания дело на човешка ръка посредством метални инструменти.
По време на обходите на Шарлан баир екипа на проф. Христов локализирани следните структури: основи на сграда от елинистическата епоха; основи на дълга повече от 400 м оградна стена на източния склон;южна оградна стена с дължина около 150 м, основи на три сгради на северозападния склон на върха, три каменни могили. Очевидно в посочения район е съществувал важен комплекс свързан с рудодобива.
https://www.desant.net/show-news/59796
Re: Археологически открития по нашите земи (в миналото и сега)
Античен предмет с аналог само в Лувъра откриха варненски археолози
25.04.23, 07:20
Димитрина Дончева
Античен предмет, който има аналог само в колекцията на Лувъра, откриха варненски археолози. Находката е намерена при разкопките на част от светилището на Античния Одесос, каза за Радио Варна Елина Мирчева, уредник и археолог към Археологическия музей във Варна:
„Съдът, който най-много ни зарадва е един червенофигурен аскос. Успяхме да намерим голяма част от парченцата и като пъзел да си го подредим. В момента неговата степен на запазеност позволява да се направи реставрация и да бъде експониран. Този паметник наистина е рядък. Той е от началото на V век преди Христа и може би няма аналог, поне в нашата колекция, но и в България няма аналог на точно този тип съд. Такъв е бил намерен в Аполония Понтика, но в началото на XX в. и понастоящем е част от колекцията на Лувъра.“
Аскосът е съд за течности, изработен от глина. Прилича на малка манерка с дръжка, само че е кръгъл и има чучур, който за съжаление не е запазен, обясни Елина Мирчева.
Уникалното, обаче, е не самият предмет, а ритуалната яма, в която е открит, подчерта Елина Мирчева. Тя посочи, че за първи път варненските археолози, които проучват светилището на Одесос, попадат на структури, които не са засегнати от времето. Това се случва на обект, който се намира на кръстовището на бул. "Приморски" с ул. "Черноризец Храбър", където строи частен инвеститор и при разкопаването за строежа миналата година се откриват незасегнати затворени комплекси.
Като цяло при проучването на ритуалните ями археолозите откриват най-големи количества фрагменти от амфори. Различните типове амфори дават много информация за търговските връзки и предпочитанията на населението на античния град. Повечето печати, които са намерили са от остров Тасос, но има и от Хераклея и други места, разказа още Елина Мирчева.
https://bnr.bg/post/101814036
25.04.23, 07:20
Димитрина Дончева
Античен предмет, който има аналог само в колекцията на Лувъра, откриха варненски археолози. Находката е намерена при разкопките на част от светилището на Античния Одесос, каза за Радио Варна Елина Мирчева, уредник и археолог към Археологическия музей във Варна:
„Съдът, който най-много ни зарадва е един червенофигурен аскос. Успяхме да намерим голяма част от парченцата и като пъзел да си го подредим. В момента неговата степен на запазеност позволява да се направи реставрация и да бъде експониран. Този паметник наистина е рядък. Той е от началото на V век преди Христа и може би няма аналог, поне в нашата колекция, но и в България няма аналог на точно този тип съд. Такъв е бил намерен в Аполония Понтика, но в началото на XX в. и понастоящем е част от колекцията на Лувъра.“
Аскосът е съд за течности, изработен от глина. Прилича на малка манерка с дръжка, само че е кръгъл и има чучур, който за съжаление не е запазен, обясни Елина Мирчева.
Уникалното, обаче, е не самият предмет, а ритуалната яма, в която е открит, подчерта Елина Мирчева. Тя посочи, че за първи път варненските археолози, които проучват светилището на Одесос, попадат на структури, които не са засегнати от времето. Това се случва на обект, който се намира на кръстовището на бул. "Приморски" с ул. "Черноризец Храбър", където строи частен инвеститор и при разкопаването за строежа миналата година се откриват незасегнати затворени комплекси.
Като цяло при проучването на ритуалните ями археолозите откриват най-големи количества фрагменти от амфори. Различните типове амфори дават много информация за търговските връзки и предпочитанията на населението на античния град. Повечето печати, които са намерили са от остров Тасос, но има и от Хераклея и други места, разказа още Елина Мирчева.
https://bnr.bg/post/101814036