Кървавата реалност на средновековните битки - серия статии

[Thorn]

bit.jpg (112.35 KiB) Преглеждано 3467 пъти

Превод от серия статии на Azirsan.

Статиите излязоха на няколко от околоисторическите руски ресурси. Постарах се да ги преведа максимално придържайки се до смисъла на текста. Ако преводът ви изглежда малко дървен, донякъде това си е от стила на самия автор, а останалото ще приема като моя вина. Но при всички положения, си струва да се прочете.



Ние обикновено наблюдаваме древните сражения отгоре- десният фланг атакува левия, в центъра кралят оглавява строя... Красиви правоъгълници на картинки, където със стрелкички е показано кой и къде кого е нападнал, но какво всъщност е ставало непосредствено в мястото на сблъсъка на войниците? В рамките на тази популярна статия искам да разкажа за нараняванията им и за начините, по които те са били нанасяни. Тази тема не е особено популярна в родната историография, впрочем както и други въпроси, разглеждащи „лицето на войната“.


От друга страна, на Запад е натрупан нелош обем изследвания, в които се анализират костните останки на древните воини. Съвременните методи на криминалистичната експертиза позволяват да се разбере по белезите на костите, как е бил нанесен удара, от коя страна, може да се възстанови даже поредността на атаките, разбирайки картината на боя. Мен понякога ме ме молят да приведа списък на литературата по въпроса, затова в края на тази статия има списък на изворите на информация, аз достатъчно свободно съм подходил към тяхното оформяне, това все пак е научпоп, но проблем с търсенето не би трябвало да има. Впрочем, ако не искате да задълбавате във въпроса, може просто да игнорирате всички линкове в квадратните скоби. Изводите са накрая.

Най-известната битка в този смисъл се явява сражението при Висбю (1361) между готландското опълчение и датските войски. Тя се явява забележителна заради намереното масово погребение на воини, което успели да съотнесат към самото сражение. Това всъщност е най-голямото такова погребение до днес, включващо в себе си около 1185 трупа (има още една неразкопана братска могила, където се предполага, че има още 400 човека плюс-минус.

При това, погребението не се явява единственото и за да се разглежда обратната страна на войната е необходимо като се имат предвид и други битки – това са сражението при Таутън (1461), сблъсъкът на Разпети петък (1520), битката при Алджубарота, а освен тях и погребенията на отделни воини, загинали в бой, също дават добър материал за анализ.
Да започнем с Висбю, аз няма подробно да се спирам собствено на предисторията на сражението, нас в по-голяма степен ни интересуват получените наранявания. При това и предисторията му, както и при повечето сражения е пределно проста – мангизи и това, кой ще ги получава. Битката при Висбю нагледно демонстрира сблъсъка на военна организация, основана на всеобщ призив (готландските селяни) и действително професионални войници (датските войски). Резултатът е печален за готландците – тях просто ги изклали и ги захвърлили в братска могила. При това понякога направо в доспехите, а за средновековието такава картина направо казано е нетипична (обикновено от бойното поле са прибирали всичко желязно). Доспехите засега не ни интересуват, а ще погледнем нараняванията, ето я съответно статистиката за всички намерени скелети:



Илюстрациите на скелетите с процентите се показват по дисертацията на Мацке.
Както може да се види, основната цел на воина са краката, въпреки, аз бих искал да подчертая, че това е картина на боя, характерна именно за Висбю, други погребения показват донякъде друго разпределение на ударите. И така, повечето удари са са получени в левия крак, за да разберем как това е изглеждало на живо е необходимо да се види бойната стойка на боец, въоръжен с меч и щит.



Стр. 126 Medieval Swordsmanship: Illustrated Methods and Techniques By John Clements
Неговият ляв крак е леко изнесен напред под щита, ето така




Стр. 120 Medieval Swordsmanship: Illustrated Methods and Techniques By John Clements

Както забелязва Джон Клемънтс, защитата на крака представява сама по себе си крайно сложна задача – противникът може да извърши лъжлива атака към главата, което да застави да се вдигне щита за да се прикрие лицето и след това да премине в атака към краката.
Готландската армия се е состояла от опълченци, сред костните останки са намерени даже инвалиди – и явно са им недостигали умения.
На второ място, колкото и да е странно, се намира десния крак – Ингелмарк го свързва с това, че противникът е можел да продолжи удара след като е разсякъл лявото коляно. Освен това, част от травмите се намират от външната страна [на крака], което позволява да се счита, че някои воини са били на кон – защото конникът обратно на горното се старае да да се приближи отдясно за да замахне с меча и през това време е открит за контраатака. Следващата част от тялото, която е страдала в най-голяма степен – това е собствено главата, при това както се вижда, най-голям брой удари идват от дясната страна. Както отбелязва Бойлстън [2] това е обусловлено от факта, че повечето от воините са предпочитали да си служат с дясната ръка и съответно ударът се е нанасял от дясно на ляво. В най-малка степен са засегнати ръцете, а торсът е въобще невредим – това ще обсъдим отново в изводите, когато разгледаме и други сражения. И така, получава се нагледна картина на боя – първият удар воините насочвали в коляното на левия крак на противника (возможно предварително извършвайки лъжлива атака към главата), и ако той е бил успешен, то нещастникът е получавал тежка травма и не можел да продължи двубоя. По нататък следвало доубиване с удар в главата. Клим Жуков предполага, че това можел да прави воин от втората линия за да не се отвлича първия. Ще демонстрираме това на примера на реконструкцията на съдбата на воина от гроба под цистерианското абатство Cara Insula на полуостров Ютланд. Запознайте се с него:




Сложно е да се датира точното време на смъртта на воина, авторите на изследването[10] задават диапазон от 1250 до 1350 година. Бил е между 25 и 30 годишен, с ръст 162,7 см (+/- 4,31 см) – младежът е бил малко по-нисък отколкото готландските опълченци, чиито среден ръст се колебаел около 168 см. Ето собствено местата на нараняване на крайниците на нашия герой:

[Thorn]

Най-сериозните удари попаднали по краката, плюс това има порязвания на лявата предмишница. След като получил сериозните травми на краката, го доубили с няколко силни удара в главата:


А ето така изглежда «наживо»





А ето и реконструкция на боя:

[Thorn]

Да се върнем към Висбю – освен собствено травмите нанесени в близък бой, има също ранявания получени от изстрели от арбалети. При това, както отбелязва Ингелмарк, нерядко са биели в упор, от което стрелата е могла да пробие целия череп. Възможно, отряди стрелци са били смесени с тежката пехота или са се намирали редом отстрани, отстрелвайки заблеялите се. На готландските опълченци, които са включвали в числото си също и старци и непълнолетни юноши, са им устроили истинско клане. Сега ние виждаме просто разцепени черепи и отрязани кости, но какво действително е ставало под стените на Висбю вече можем да си представим.

Фроасар описва любопитен случай, който се случил под стените на Норич през 1381 г.: Проповедникът Джон Бол в някакъв момент на времето забелязал, че положението на селяните в страната е много подобно на робство и въобще е несправедливо, а в същото време всички хора са равни. Джон достигнал до извода, че би било нелошо богатството да бъде справедливо разпределено между всички жители на Англия. Както разбирате, в епохата на развития феодализъм комунистическите идеи били приети без особен възторг от аристокрацията и за избягване на проблемите проповедника го затворили в тъмницата. Излежавайки си срока същият не се вразумил и понесъл в народните маси идеите за всеобщото равенство и братство. И ето именно със знамето на комунизма и още с четиридесет хиляди сподвижници от числото на селяните всички те се отправили към Лондон. Край Норич новопокръстените болшевики пресрещнали рицаря Робърт Сейл, на когото направили предложение да озаглави пожара на революцията. Доблестният рицар дал отговор, в който прилични били само предлозите (достопочтеният сър бил станал рицар не по рождение, а по силата на военните си подвизи, затова и в съвършенство владеел лексикона на обикновения народ). Народът не оценил посланието и налетял на бой, че и за капак конят избягал. И тук вече рицарят демонстрирал това, което умеел – Фроасар цветисто описва как Робърт с точни удари поотсякъл ръцете и краката на плебса (а на някои и главата). Не, чудо не се случило, в крайна сметка рицарят бил съборен и разкъсан на части. И да, целият този разказ беше необходим само за да се спомене сходството на техниката на Робърт и раняванията при Висбю. Но каква статия може да има без хубава история за разказване?



Отсечено стъпало от погребението във Висбю

[Thorn]

Битката при Таутън
Знаменитото кръвопролитно сражение от войната на Бялата и Червената рози през 1461 г. в което по различни оценки са загинали между 13 000 и 38 000 души от двете страни. Има и неголямо погребение на полето на битката, което позволява да се разбере какво се е случвало непосредствено със самите войници в боя.[3].
Въпреки, че по общите тенденции разпределението на раните е приличащо на Висбю, има и разлики. Все така страда главата и ръцете/краката, в същото време торсът въобще не е засегнат. От общото количество травми 72 % се падат на главата и 28 % са разпределени по крайниците. От 28 намерени черепа (всъщност 29, но един е бил прекалено силно повреден) 96 % (!) имат травми. Знаете ли, колко удара са се паднали на тези 28 черепа? Сто и тринадесет, примерно по 4 удара на всеки загинал, при това една трета се пада на лявата страна на черепа, една трета на лицето и само една трета на тила. Това е доста показателно и свидетелства за това, че боят е бил ожесточен и се е водил лице в лице. Освен това, една трета от черепите имат следи от предишни и вече зараснали бойни травми. По всяка вероятност, ние имаме работа с предимно професионални воини, които са водили ожесточен бой. Това по принцип се потвърждава от нашите сведения за битката при Таутън, които казват, че тя се е водила почти цял ден (не мисля, че те са се клали 10-12 часа, по-скоро сражението се е прекъсвало от паузи).



С какво са нанасяни ударите:
Предимно сечащо оръжие (мечове, възможно брадви) – 65 %, еще 25 % са нанесени с тъпо оръжие (боздугани, чукове), 10 % се падат на пронизващо оръжие (тук са не само стрелите, и например шиповете на бойните чукове).
Разпределение на травмите на черепа по типове оръжие:



Ако говорим за травми на останалата част на тялото, то те се падат традиционно предимно на ръцете и краката, но има и определена разлика с битката при Висбю. Има много травми засягащи китката и предмишницата на дясната ръка.



Това показва, че са бойците са ги „хващали“ на контраатака, нанасяйки удар по дясната ръка, в която е бил стиснат меча.



Стр. 47 Medieval Swordsmanship: Illustrated Methods and Techniques By John Clements
Повишено внимание Шанън Новак [3] отделила на скелета с номер 25 – това е мъж на възраст 26-35 години, който вече по-рано е бил с травма, получена в бой, на черепа му има следа от зараснала рана. Най-вероятно, той е бил опитен боец, за което свидетелства както старата рана, така и реакцията на враговете към него. Той е получил 5 (!) удара в главата, които не са били смъртоносни, при това е възможно, че тези (или този), които са нанесли три от тях, смъртта на своя съперник и да не са успели да видят. Да прикрие гърба на този воин, видимо вече е нямало кой и той получил смъртоносен удар в тила, което довело до летално увреждане на мозъка. Шанън отбелязва, че след това него, най- вероятно, са го преобърнали по гръб (от удара той е трябвало да падне с лицето напред), при това са го преобръщали с помощта на меч, от което е останал още един белег. И накрая, последният удар разцепил главата му практически на две половини – от лявото око до десния резец. За да възстановят цялостната картина на схватката, на изследователите им се наложило да събират черепа буквално на части.

[Thorn]

Последният удар в лицето, нанесен фактически вече на труп.

[Thorn]

Сражението в Разпети петък и погребението до град Упсала

Това погребение близо до замъка Упсала изследователите свързват с битката на Разпети петък на 6 април 1520 година. Сражението сесъстояло между шведските войски, състоящи се преимеществено от селско опълчение и датски наемници, явно по-опитни в частта на военното изкуство. Както често става, ополчението нищо не успяло да противопостави на професионалистите и шведските селяни били изклани. Всичко в братската могила са били намерени не по-малко от 60 човека, на възраст от 24 до 35 години, между другото, доста високи – средният им ръст е 174,5 см. Абсолютното мнозинство (89 %) от травмите се падат на главата, при това разпределението им е доста любопитно.



Сражението при Упсала точно демонстрира това нещо, което оказва най-силно влияние на хода на битката. Това, което не виждаме във филмите и за което рядко пишат.
Страхът.
Далеч не винаги битката е представляла сама по себе си само безумна сеч лице в лице - нерядко цели отряди се обръщали в бягство просто виждайки врага. По-голямата част от нараняванията в битката при Упсала са били нанесени по главата отзад, възможно по време на преследване. Но нещо интересно, тялото на воина все така си оставало невредимо – основна цел както и в другите битки оставала главата. Въобще темата за психологията на войната е една от най-сложните. Летописите са оскъдни на описания на емоциите на воините, но даже откъслечни данни могат пролеят светлина на този вопрос. Например, част от ударите при Висбю са били нанесени с трепереща ръка.



Разпределение на раните, полученни в битката на Разпети петък
Е и какво? Кратичка история с травми на главата, за да си отдъхнем от парченцата?

Датският летописец живял в края на 12 и началото на 13 век Саксон Граматик изложил няколко саги, споменаващи любопитни подробности от двубоите. Така на сватбата на някой си Агнер, приятелите на младоженеца се забавлявали като хвърляли кости и за беда уцелили и Бярко, който извил врата на некадърния хвърляч. Агнер много се опечалил и предизивикал Бярко на двубой, ето как описан от Саксон:
"Работата е тази, че в древни времена при провеждането на състезания [ т. е. двубоите] воините се стремили не към това, как колкото се може по-често да си обменят удари, а към това да бият през определени периоди от време и определена последователност; при това самото състезание се състояло в нанасянето на макар и редки, но [при това съвършено] ужасни по своята сила удари, където победата се достигала по-скоро от този, чийто удар е бил по-мощен, отколкото от този, който е нанесъл голямо число от тях [ударите]. Предимство заради знатността на рода било дадено на Агнер. Както казват, нанесеният удар бил толкова силен, че разцепил шишака на шлема на Бярко и му разсякъл кожата на темето; при това Агнер се лишил от своя меч, който заседнал в прорезите на маската на шлема на неговия съперник. {Силата на Бярко} 5 След това дошъл реда Бярко да нанася своя удар; за да може по-удобно да замахне със своето оръжие, той се опрял с крака си на един пън и с един удар на своя остър меч разцепил тялото на Агнер до половината."
(Gesta Danorum, 2.6.10)
После Бярко посякъл няколко недоволни, а след известно време и направо взел за жена годеницата на Агнер. Що пък не?

[Thorn]

Отпочинахте ли си? Тогава да грабваме лопатите и да тръгваме за Португалия.

Битката при Алджубарота

Това сражение било в 1385 году между кастилските и португалските войски. Открито е масово погребение, което изследователите отнасят към тази битка. Всичко са намерени не по-малко от 400 трупа, средният ръст на които е бил около 166 см, малко по-малко отколкото при Висбю, Таутън и Упсала, но като цяло това е среден ръст за Средновековието.



По принцип, по характер на на нанесените увреждания тази битка е най-близо до Висбю – повече от 60% от ударите се падат на краката и около 18 % са травми на черепа. Има впрочем и различия впрочем и различия - при Алджубарота са удряли предимно в бедрата, при това с тъпо оръжие – в ход са били бойни чукове, чекани (нещо като малка остра кирка) и боздугани. Вероятно в това сражение противниците са се старали да счупят бедрото на врага, а после да го довършат с удар в главата.
Разпределението на ударите по костите се привежда по-долу:



Обобщавайки изводите:
Има любопитна тенденция за всички погребения– абсолютното мнозинство от травмите се пада на главата, изключение правят само скелетите от гробището Fishergate, които имат голям процент травми на ребрата и гръдния кош [2, 5]. Изследователите обясняват това с по-малката разпространеност на защитно въоръжение сред погребаните там. Но има още един неразрешен въпрос, возможно вече сте му обърнали внимание – ако на тялото няма рани, защото то е било надеждно защитено с доспехи, то защо има толкова пробити черепи? Нима не са използвали шлемове? Честно казано, добър отговор на това няма – изследователите са изказвали различни хипотези, но всички те са уязвими за критики:
- Ниското качество на шлемовете [3]. В какво е преимуществото на тази теория – тя обяснява еднаквите ранявания в съвършено различни битки, разнесени в пространството и времето. Недостатокът е също очевиден: Доспехите от 14-15 век са били вече с относително високо качество, дошлите до нас образци демонстрират крайно нисък процент на шлак в желязото. Но като цяло, за това да се пробие шлем си трябва необикновена сила.
- Шлемът да е бил загубен в боя или съзнателно свален. Преимуществата на теорията са в това, че тя обяснява достатъчно тежки травми на черепа. Недостатъците ѝ съща са очевидни. Първо картината на боя е идентична за множество погребения в разни периоди на времето, а такава версия по-скоро би обяснявала единични примери. Освен това при множество войници вече са се срещали зараснали травми черепа и затова важността на защитата на главата те би трябвало да разбират като никой друг.
На мен ми е сложно да кажа кое е по-близо до истината. Аз сам съм по-склонен към първата версия и доколкото все пак има примери на пробиване и на най скъпите и мощни шлемове - например на Шарл Смели при Нанси (1477) разцепили с алебарда главата до долната челюст.
Освен това, в масовите погребения, въпреки, че и там са били професионалисти, но все пак не най-богатата им част (падналите велможи откарвали със себе си), значи и не са имали чак толкова много пари, затова качеството на шлемовете действително е могло да бъде посредствено. Отсътствието на травми непосредствено на скелета се обяснява видимо с използването на щитове, които в съчетание с доспехите (или даже без тях) правели торса неизгодна цел.


Илюстрация на защитата на торса с щит по Джон Клемънтс
Погребенията от XVII век, например, братската могила на воините, загинали при Лютцен (1632) вече демонстрират [6] многочислени травми на корпуса, което може да се свърже с постепенния отказ от доспехите по силата на развитието на огнестрелните оръжия. Но погребенията от Тридесетгодишната война вече на са толкова интересни – по тях вече се вижда, че първа цигулка изпълнява именно огнестрелното оръжие, едва ли не половината намерени скелети са простреляни.
Освен това отчасти имаме работа с „грешката на оцелелия“ (в нашия случай на загиналия) – травмите на меките тъкани ние не можем да видим, само тези които са оставили следи на костите, затова е възможноно част от воините да са имали рани в корема. Но въпреки това даже тези погребения, които не можем да свържем с определена битка, показват това същото преимущество в полза на ударите в главата и видимо са нанесени преимуществено в пехотен бой.

Изводи:

Основна цел в средневековните битки въобще не било сърцето, а главата, а на второ място по травматичност е левият крак. Ръкопашните схватки не приличали на красивите боеве във филмите, това са били кратки двубои, които можело да завършат с един-два удара. Те са имали много малко общо със съвременните реконструкции, а и приемите на дуелистите от книгите по фехтовка от XIV-XVI век също не се забелязват. Само практични схватки, насочени към максимално бързо убийство на противника – посичане на краката, довършване с удар в главата. Изследователите също така отбелязват, че травмите на главата са доста сходни, което говори за добре отработен удар и приблизително една и съща военна школовка, която са преминали войниците. В 1477 году в битката при Нанси загива бургундският херцог Шарл Смелия. Той е бил знатен аристократ, но са успели да го разпознаят само по цвета на дрехите, дотолкова е било обезобразено тялото му от ударите. Сега знаем, че това въобще не е бил някакъв изключителен случай – войната не е щадила нито кралете, нито обикновените селяни. Такива са били средневековните боеве – кървави и скоростни.
Източници
1. Ingelmark, B. (1939) The Skeletons. Глава IV в книгата B. Thordeman, ed. (1939) Armour from the Battle of Wisby 1361. Chivalry Bookshelf. Highland Village, TX.
2. Boylston A (2000) Evidence for weapon-related trauma in British archaeological samples. Глава 22 в книгата Cox M, Mays S (eds) Human osteology in archaeology and forensic science. Cambridge University Press, Cambridge, pp 357–380
3. Shannon Novak Battle Related Trauma. In Blood Red Roses: The Archaeology of a Mass Grave from the Battle of Towton AD 1461, second revised edition, edited by Veronica Fiorato, Anthea Boylston and Christopher Knüsel, pp. 90-102. Oxbow Press, Oxford.
4. A Sixteenth-Century Warrior Grave from Uppsala, Sweden: the Battle of Good Friday. A. KJELLSTRO M Osteoarchaeological Research Laboratory, Department of Archaeology, Stockholm University, Royal Palace Ulriksdal, SE-170 79 Solna, Sweden
5. Дисертация Nicholas J. Matzke, Johann Keller Wheelock Armed and Educated: Determining the Identity of the Medieval Combatant
6. Nicklisch N, Ramsthaler F, Meller H, Friederich S, Alt KW (2017) The face of war: Trauma analysis of a mass grave from the Battle of Lützen (1632). PLoS ONE 12(5): e0178252. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0178252
7. Ángela Pérez Fernández, Inmaculada Alemán, Miguel C. Botella, Eugenia Cunha. Perimortem fractures in the osteological collection of Aljubarrota (Portugal).
8. War Lesions from the Famous Portuguese Medieval Battle of Aljubarrota. E.CUNHA exh ANA MARIA SILVA. International Journal of Osteoarchaeology, Vol. 7: 595-599 (1997)
9. Weapon-related Cranial Lesions from Medieval and Renaissance Turin, Italy V. GIUFFRA, L. PEJRANI BARICCO, M. SUBBRIZIO AND G. FORNACIARI. International Journal of Osteoarchaeology Int. J. Osteoarchaeol. 25: 690—700 (2015)
10. Eva Forsom, Lene Warner Thorup Boel, Bo Jaque, Lene Molleru. The death of a medieval Danish warrior. A case of bone trauma interpretation. Scandinavian journal of FORENSIC SCIENCE Nordisk rettsmedisin. VOLUME 23 - No 1 - 2017 - Page 13-20
11. Bennike P., Rebellion, combat and massacre: a medieval mass grave at Sandbjerg near Næstved in Denmark, In: Otto T., Thrane H., Vandkilde H. (Eds.), Warfare and Society, Aarhus University Press, Aarhus, 2006, 305-318
Оригинал на руски:https://pikabu.ru/story/iznanka_voynyi_ ... ya_7056664

[Thorn]

https://zen.yandex.ru/media/recononline ... 1a4ed4de6b?&

Нещо като критика. Някакъв реконструктор отрича важността на ударите по краката.

[Amazon]

Невероятна тема и изложение! Не се описват наранявания от копия и пики. Вероятно точно те са засягали торса.

Аз също не мога да си обясня такъв голям процент травми по черепа и крайниците, за сметка на ребра/гръбнак. Щита е добро обяснение. Другото е че явно шлемовете не са били толкова разпространени. Не е само до качеството. Да се направи стоманен шлем е далеч по-трудно отколкото ризница/гамбезон/щит. Вероятно по-трудно дори от хубав меч. Просто хората не са имали шлемове, а удар в главата е смъртоносен.

[Thorn]

Наранявания в меките тъкани не оставят следи. Т.е. ако някой е намушкан с копие в корема, това не си личи по скелета.

[Thorn]

Тази картинка няма нищо общо с горната статия, но показва в какво състояние би бил един дървен щит след ожесточен бой. С две думи - за изхвърляне.