Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)

[Thorn]

Археолози откриха трета тракийска гробница със стенописи, подобна на Казанлъшката
Археолозите са на път да разкрият трета тракийска гробница със стенописи на нивото на Казанлъшката и тази в Александрово. За съжаление те са открили парчета от стенописите в иманярски изкоп, което означава, че тракийската живопис в гробницата е пострадала, предава БНТ.

Надеждите са държавата да отпусне финансиране от фонда за аварийни разкопки. Но дотогава са обявили благотворителна кампания.

В района на Хасково има стотици могили, които вероятно крият гробници. И надпреварата с иманярите е неравна и далеч не в полза на археолозите. Но тук, до село Текето, се надяват не всичко да е изгубено. Около един от иманярските изкопи отриват парчета от стенописи.

"Тук имаме само най-горния пласт, най-финия, щукатурата. Тя се изпълнява от много фина хоросанова мазилка с мраморен прах обикновено, за да стане толкова фина и върху нея се нанася цветната декорация. Това е с тъмно червено оранжево. Имаме тук нещо като зелено, една ивица", заяви археологът доц. д-р Георги Нехризов.

Някои от цветните парчета обещават истинска сензация. Те пасват идеално на декоративния фриз, който огражда стенописите – като този в гробницата в Александрово.

"Този пояс, с който завършва фигуралната сцена на ловната сцена на гробницата. Това е т. нар. Киматийон. Лесбоски киматион, поредица от кини, които са чисто декоративен орнамент. Същият може да го видим в Казанлък. Този киматийон присъства само на тези, в които има фигурални сцени. Същото се отнася и за другите елинистически гробници, открити не в Тракия, в Гърция и Италия", допълни доц. д-р Георги Нехризов.

Това прави предстоящото разкритие крайно вълнуващо, защото ще даде ценна информация за живота и бита на траките от тази епоха и ще доизгради историята им. Могилата, която крие гробницата, със сигурност не е от малките – 7 метра висока, 40 е диаметърът. Освен стенописите иманярите са разрушили със сигурност и част от стените ѝ.

"Ето това са част от тези блокове, които сме изкарали. Вижте обработката, рустифицирането. Разбили са стената, това е от разрушената стена. Това е туф, скалата е туф. Интересното е, че в района няма туф. Най-вероятно са ги носили от Кърджалийско. Гробницата трябва да очакваме тук някъде, входът е в този участък", коментира доц. д-р Георги Нехризов.

Точното място на входа ще може да се разкрие с геофизично изследване. Но едва ли ще има изненади. Следвайки соларните си култове траките вероятно са избрали най-огряваните страни на могилата. Археолозите смятат, че до месеци ще успеят да разкрият ценната гробница и е важно да се намесят бързо.

"Всички могили в района са ужасно разкопани, скоро дори имаше хванати от полицията иманяри преди 2-3 години тук в това село и още се води дело", каза още доц. д-р Георги Нехризов.

И въпреки че Министерството на културата има фонд за аварийни разкопки все още учените нямат финансиране. И за да не рискуват да пропуснат този археологически сезон извадили дарителска сметка и обявили благотворителна кампания.

BG64RZBB91553120056106

титуляр: РИМ-Хасково

https://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgari ... ta-1771019

[Thorn]

Парчетата от стенописи:

[1951]

Два проекта на музея в Попово получават финансиране за теренни археологически проучвания
ТЪРГОВИЩЕ,
18.07.2023 12:08
(БТА)

Два проекта на Историческия музей в Попово са одобрени по програмата на Министерство на културата за финансова подкрепа на теренни археологически проучвания през 2023 г. Общата им стойност е 54 750 лева, съобщиха от ръководството на културната институция.

От екипа уточняват, че сумата за теренни археологически проучвания на крепостта „Ковачевско кале“ е 46 750 лева, а други 8000 лева ще бъдат вложени в геофизично проучване на обекта.

Директорът Владимир Иванов информира още, че през седмицата е подписан договор между Историческия музей в Попово и "Електроапаратура" ЕООД в село Ковачевец, като на основание чл.3, ал.2 от Закона за меценатството културният институт ще получи финансова подкрепа в размер на 7500 лева. „Това е половината от необходимата ни сума за извършване на геофизично проучване на една от най-големите в Северна България, надгробни могили - легендарната могила в м. Калакоч", каза Иванов. "От друга страна фирмата, финансирайки археология, ще намали данък печалба, който трябва да плати за 2023 г. Дарението от 7500 лв. вече е факт".

Благодарение на съдействието на кмета на Община Попово - Людмил Веселинов, и на кмета на село Ковачевец - Николай Николов, вече започна почистването на растителността по могилата, посочват от културната институция.

От екипа имат очаквания за успешен археологически сезон. И очакват финансова подкрепа и от други приятели и почитатели. Както БТА съобщи през март, културната институция започна дарителска кампания за набиране на средства за провеждане на археологически проучвания през лятото и разкриване на част от богатото минало на Поповския край.

/ТС/

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/492 ... logicheski

[1951]

Каменна оброчна плочка на Тракийския конник откриха днес в античен град Хераклея Синтика
ЕВЕЛИНА МИТРЕВА
ПЕТРИЧ,
27.07.2023 12:20 | ОБНОВЕНА 27.07.2023 14:32
(БТА)



Каменна оброчна плочка на Тракийския конник откриха днес в античен град Хераклея Синтика. За първи път намираме толкова добре изработена оброчна плочка, тя е с много висок релеф, почти ажурен, каза доц. д-р Людмил Вагалински, ръководител на разкопките.

Досега са откривани релефи на Тракийския конник, но само на теракоти. Екипът от археолози се опитва да намери останалите части от плочката, тъй като тя не е цяла.

Преди няколко дни са намерени друга теракота от същия период, монети, костни игли и една оброчна плочка на Артемида, което показва, че траките постепенно успяват да се наложат в града, каза още доц. Вагалински.

В момента екипът довършва разкриването на римската сграда, която беше открита през май тази година. Сградата е била обществена, с две помещения и много широк вход. Плочката, която е намерена днес, е била до един от зидовете на сградата, допълни още той.

Хераклея Синтика е античен град в днешна Югозападна България. Руините му са разположени в землището на село Рупите, община Петрич. В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот и Тукидид.

/ХТ, ТС/

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/497 ... -grad-hera

[Thorn]

Мернах карта на древна Македония. Градът беше отбелязан, но на юг от Беласица. Явно е правена по данни от изворите, но преди да го открият археологически

[1951]

Мозайка, покрита със златист варак, е открита при проучване на раннохристиянската базилика в античната крепост Залдапа край Крушари
ПАВЛИНА ЖИВКОВА
28.07.2023 14:41
(БТА)



Мозайка, покрита със златист варак, е открита при тазгодишните проучвания на раннохристиянската базилика в античната крепост Залдапа край село Крушари. Това беше обявено на пресконференция от изследователския екип, съставен от български, френски и канадски археолози. Ръководители на разкопките са проф. д.и.н. Георги Атанасов и проф. д-р Никола Бодри от университета „Римуски“ в Квебек, Канада.

Екипът приключи разкопките за сезона на раннохристиянската базилика №2 в античната крепост "Залдапа".

„Резултатите надминаха всички очаквания. Базиликата е регистрирана още от Карел Шкорпил в края на XIX век, но само с една скица. Вече имаме пълна представа за този забележителен храм, за раннохристиянската археология. Той има внушителни размери - дължина 52 метра и ширина 22 метра. Предходните години разкрихме частично централната част, апсидата и наоса. Тя се отличава и надминава всички останали базилики в провинция Скития по няколко показателя. Първо, централният й кораб е покрит с големи мраморни плочи. Благодарение на перфектната работа на проф. Никола Бодри хванахме негативите. Открихме, че тази е единствената църква в провинцията със синтрон и обходен коридор“, каза проф. Атанасов.

Според него най-вълнуващото и без аналог откритие този сезон са 3000 фрагмента от мозайка. Абсидата е била застлана с мозайка, покрита със златист варак.

Това е една от шестте църкви със синтрон, с богата стенна мозайка и мраморен под в най-големия укрепен римо-византийски град във вътрешността на провинциите Втора Мизия и Скития край село Крушари.

„Този сезон работихме в западната половина, респективно в притвора и атриума, които са покрити изцяло с идеално оформени големи каменни плочи. Разкрихме и тържествено тристъпално стълбище – пропилей, от атриума към притвора с масивни мраморни колони с диаметър около 50 см. Тук попаднахме на над 100 фрагмента прозоречно стъкло, вероятно от витражи над централния вход. Малко очаквано бе откриването на богато орнаментирани мраморни плочи от олтарната преграда и един любопитен паметник – антична каменна арка, преоформена като вана за светена вода, поставена до стълбището между атриума и притвора“, допълни още професора.

/ХК/

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/498 ... ristiyansk

[1951]

Откриха три жилища, две ями и странни каменни структури при разкопки в подножието на крепостта Ряховец
Автор: Веселина Ангелова, кореспондент на "Труд" във Велико Търново
08:33
09.08.2023

​​​​​При рекултивация на сметището край Горна Оряховица в подножието на Средновековната крепост Ряховец през 2021 г. бе разкрит древен некропол, чието проучване продължи и през това лято. Идната седмица приключва третият археологически сезон в подножието на крепостта. Открити са нови три жилища, две ями и няколко каменни структури, които са странни и при заснемане от въздух се вижда, че са на еднакво разстояние от 2,80 метра. Ясно личи, че чертаят линия като е възможно това да е вид ограда, но засега това е само хипотеза.

"Първоначално работата на обекта започна като спасително археологическо проучване през 2021 г. Година по-късно установихме, че там е имало селище. Съществуването му обаче е продължило сравнително кратко време-от края на XII до средата на XIII век", съобщи ръководителят на археологическата експедиция Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Той допълва, че поредният археологически сезон отново е бил финансиран от Община Горна Оряховица с 20 000 лева, което позволило разкопките да продължат 16 дни.

През настоящия сезон археолозите продължили разкриването на некропола. Открили и друг гроб, който отстои на около 250 метра северно.

"Този факт говори за мащаба на некропола в това средновековно селище, което се оказа, че се е простирало на доста голяма територия. Това поражда въпроса за броя на населението, което е обитавало местността", обяснява Илиян Петракиев.

Изследователите, сред които са и три студентки трети курс от Великотърновския университет-Пламена Савова, Гергана Григорова, Марина Илиева, попаднали и на две нови жилища като най-голяма изненада се оказали останките на трето наземно жилище. То обаче вероятно е било унищожено при изкопните дейности през 2021 г. Въпреки това учените са очертали отпечатъка от основите му.

"Можем да му направим план, но не и да разберем какво е и от какви материали е било изградено", подчертава Петракиев.

При разкопките са излезли около 30 находки. Повечето от тях са монети, които са предимно от т.нар. имитационни монети от първата половина на XIII век. Освен това са локализирани две ями, които все още са в процес на проучване. Според археолозите те са доста интересни като се надяват да открият ценни останки на дъното им.

Обектът пази още тайни, които тепърва ще бъдат откривани. Надяваме се да проучим напълно това, което е запазено. Останките обаче са застрашени както от човешка дейност, така и от ерозията, която тръгва по склоновете на възвишението и отмива пластовете. Заради това ще настояваме за финансиране до пълното проучване на местността", подчертава Илиян Петракиев.

https://trud.bg/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%8 ... 0%BE%D1%81

[1951]

Ценен сребърен грош на Изабела дьо Вилардуен, кралица на Солун, е открит при разкопки на средновековния град Русокастро
ГАЛЯ ТЕНЕВА
С. РУСОКАСТРО,
11.08.2023 12:49
(БТА)



Ценна находка е открита при разкопките на средновековния град Русокастро. Става въпрос за монета с изключително качество. Монетата е сребърен грош на Изабела дьо Вилардуен, княгиня на Ахая и Морея, херцогиня на Торес, кралица на Сардиния и титулярна кралица на Солун. Това съобщиха от пресцентъра на Регионалния исторически музей в Бургас.

Оттам казаха, че подобни монети, известни и като "торнезета", се откриват в Южна Тракия и Родопите, а цели 22 са изкопани в крепостта Русокастро. Такива са намирани и в Созопол и Ахтопол.

В случая монетата е особено ценна, понеже попада в редките емисии, отсечени при Изабела дьо Вилардуен в столицата на Морея – град Кларенсия. Самата Изабела е с изключително динамична съдба. Родена в семейството на Гийом Втори дьо Вилардуен – княз на Ахая, в полуостров Пелопонес в днешна Гърция. През 1271 г. се омъжва за Филип Анжуйски, син на краля на Сицилия Шарл Първи Анжу; след смъртта му сключва брак с Флоренц дьо Ено, брат на графа на Холандия и Зеландия Ян Втори, и конетабъл на Неаполитанското кралство. Бракът е сключен през 1289 г., след което двамата младоженци веднага отиват в княжество Ахайа. Именно тогава започва отсичането на грошовете, един от които е открит при Русокастро. За трети път Изабела се омъжва през 1301 г. за Филип Първи Савойски – господар на Пиемонт, разказаха от музея в Бургас.

Според музейните експерти откритата монета, с която монетите на Ахая в Русокастро вече са 23, потвърждава динамичните връзки между Североизточна Тракия и южното Черноморие с Пелопонес, и специално с княжество Ахая, между 1263 и 1303 г., когато крепостта Русокастро и изобщо тази част на Балканите е отново във византийско владение. Обяснението за тези тесни контакти тепърва предстои, но бургаските археолози, извършващи разкопките, вече са си поставили за цел да разрешат тази загадка.

Сред останалите находки, открити до този момент, са монети на цар Иван Александър и на някои византийски императори, железен боен нож, железни инструменти и др.

Разкопките на българския средновековен град Русокастро се финансират от Община Камено и Министерството на културата на Република България, и се изпълняват от Регионален исторически музей – Бургас.

/ХК/

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/504 ... tkrit-pri-

[1951]

Повече от три месеца ще продължи археологическото проучване на Бонония
РОСЕН МЛАДЕНОВ
ВИДИН,
02.08.2023 14:38
(БТА)




Повече от три месеца ще продължи археологическото проучване на Бонония през тази година, каза за БТА ръководителят на екипа доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН. Той обясни, че това са най-големите разкопки, извършвани досега на този римски град.

Продължава проучването на историята от I до XXI век на Видин. Това е един от градовете в България с най-дълга история и най-дълбоки култури пластове, допълни той.

Вече десет години текат проучванията на Бонония в центъра на Видин. В момента сме на доста интересно археологическо ниво, което се датира в края на VI век - разрушаването на крепостта, времето на варварските нашествия и на аварите. В тези развалини се откриват цели четири полувкопани жилища (землянки), в които са живели първите заселници по времето на Първата българска държава, разказа доц. Димитров. Проучваме един много интересен период от нашата история между VII и IX век. В тези жилища се откриват много находки – керамика, кости и дребни бронзови предмети, които ще ни помогнат да датираме по-точно най-ранната история на българите във Видинския регион. Това е акцентът в началото на разкопките на Бонония през това лято, уточни той.

По думите на доц. Димитров със съдействието на Община Видин се разширява терена за разкопки в общински парцел в южната страна на обекта, които продължава по линията на трасето на крепостната стена на Бонония. Целта е да се увеличи площта на експонираната археологическа ценност „Антична Бонония“ и тя да бъде превърната в интересен туристически обект.

Министерство на културата финансира проекта на Регионален исторически музей (РИМ) - Видин с близо 47 000 лв. Община Видин е осигурила допълнително 60 000 лв. Това не малко финансиране гарантира устойчивост на проучванията, допълни доц. Димитров.

/ТС/

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/500 ... a-bononiya
Има още снимки на линка.

[1951]

Продължават проучванията на стенописите, открити край Кокалянски Урвич
17/08/2023



Продължават археологическите проучвания на крепостта Кокалянски Урвич, съобщават от Столична община. През месеците юни и юли екип от археолози с ръководител Виолина Кирякова от Националния исторически музей задълбочиха археологически проучвания на Урвич и направиха интересни открития, свързани с историята на София и България.

Създадохме специален приоритет културно наследство в програма „Култура“ на Столична община, защото за мен това е грижа за опазване на културно-историческото наследство, каза кметът на София Йорданка Фандъкова. Инвестициите, които ежегодно правим, в проучването и социализирането на културно-историческото наследство от античния и средновековен период от историята на София, сред които е „Цитаделата на Кокалянски Урвич“ са важни за привличането на туристи, както и за образованието, посочи също кметът Фандъкова.

Археологическите проучвания на Урвич се възобновяват и разширяват през последните десетина година с подкрепата на Столична община – програма „Култура“. Втората християнска църква бе открита от екипа в работата им през 2022 г., а нейното проучване е провокирано от издирването на крепостните съоръжения в Цитаделата.

Първата църква, разположена в ниската част на укреплението, е открита още през 1969г. от проф. Димитър Овчаров. Втората църква е едноабсидна (еднокорабна) сграда от края на ХІV век. Изградена е от гранитните късове на по-ранна постройка, а пода и е застлан с антични тухли. На места каменните редове са подравнявани с по-дебели тухли, а прозорците и проходът от запад са били с дъговидни сводове. За всичко това свидетелстват десетките тухли и стъкла събрани от църквата. Именно от свода, при входа на църквата, археолозите откриват множество стенописни останки. Сред тях един се откроява - фрагмент от стенопис, върху който е запечатано послание от средновековието. Той е с малки размери, около 10 на 5 см, но върху изгладената му повърхност са врязани български букви в три реда.

За сега е разчетено името „Ясен“, което е добър индикатор на фона на запазените песни и предания от този район на София за митичният цар Ясен. Историците разпознават в легендарния образ най-малкия брат на цар Иван Шишман – Иван Асен V, чиято съдба е обвързана със защитата на София и Софийско поле от лятото и есента на 1371 година, посочиха археолозите.

На този етап е трудно да бъдат възстановени липсващите полета от текста. Целта на специалистите е максимално подробно да се извлече информация за написаното. На обекта работят археолози от Националния исторически музей и Секцията за средновековна археология на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките.

https://stolica.bg/kultura/prodalzhavat ... ski-urvich

[Thorn]

Археолози, ръководени от проф. Николай Овчаров, напълно разкриха най-големия римски храм на водата на Перперикон.
"Той е един от римските храмове в южния квартал, който проучваме през последните няколко години. Това, което първо са виждали пътниците на Перперикон, е нимфеумът или храм на водата, който е от периода II-IV век. Тук е влизал главният път, който е свързвал Перперикон с Виа Егнация, магистралата по Егейско море", уточни археологът проф. Овчаров в ефира на "България сутрин".

Голям европейски проект тече в момента за консервация и реставрация на Перперикон, стана ясно от думите му.

"Невероятни са ученията на каменоделците. Това на Перперикон е едно от основните неща. В дълбока древност нимфеумите са се намирали в горички, в пещери в Древна Гърция. По-късно, през римския период, се превръщат в урбанизирани места, главно в градовете. В Рим е имало такъв. В случая ние имаме градски нимфеум, в който отгоре е бил храмът, а отдолу се е съхранявала важната питейната вода", обясни проф. Овчаров.

Археологът работи по храма вече повече от 20 години.

"Това е един от първите обекти, които започнахме през далечната 2001 г., но понеже имаше шест метра пръст, не можехме наведнъж да го проучим. Чак сега вече е разкрит", добави професорът пред Bulgaria ON AIR.

Проф. Николай Овчаров добави, че проектът за консервация и реставрация е на стойност повече от 8 млн. лв.

Гледайте целия разговор във видеото.

По публикацията работи: Анисия Иванова

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2023/08/ ... kon.580473

[Thorn]

Част от стената на крепостта "Баба Вида", която е национален паметник на културата, се е срутила. Вчера около обяд е подаден сигнал за паднали камъни от една от стените на средновековната крепост.

От ръководството на Регионалния исторически музей във Видин казаха пред bTV, че са изпратили протокол за състоянието на крепостта до Министерството на културата още на 8 август. Реакция оттам обаче все още няма. Въпреки инцидента, туристическият обект остава отворен за посетители.

„Състоянието на „Баба Вида“ е такова не от сега за съжаление. От много години не са се предприемали по-солидни дейности по нейната реставрация и консервация и за съжаление дойде моментът, когато се случи нещо лошо и слава богу че няма пострадали“, каза Христина Кирилова, директор РИМ-Видин.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/stranata/2023/08/24 ... ala.580635

[1951]

Част от стената на крепостта "Баба Вида", която е национален паметник на културата, се е срутила.

Не е толкова страшно, колкото звучи:

[boyko]

Не е толкова страшно, колкото звучи:

Дано вземат мерки овреме. Че като ги знаем какви са бързи ... Синагогата, на 200 м. от крепостта, още не са я отворили. А трябваше 2021 да е готова. Да не говорим, че според местен приятел, архитект, реставрацията е отвратителна.

[1951]

Не е толкова страшно, колкото звучи:

Дано вземат мерки овреме. Че като ги знаем какви са бързи ... Синагогата, на 200 м. от крепостта, още не са я отворили. А трябваше 2021 да е готова. Да не говорим, че според местен приятел, архитект, реставрацията е отвратителна.

Добре, че времето е предизборно, та ще качат двама байчовци, дето да замажат с малко хоросан.

Иначе, другата тема е болезнена - все по-малко качествени реставратори има в България. Оня ден на Файсбук страницата на НВИМ бяха качили едни снимки, където някакви младежи стържеха и мажеха едно желязо, като обяснението беше, че това са студенти от специалност "Реставрация". Само от вида на това, как единият студент държи бормашината ме хвана страх.

Иначе, по-сериозно, читавите реставратори бягат в държави, където им се плаща бая по-добре. Та, младежите се поупражняват на родното културно и историческо наследство и хайде. Има и изключения, разбира се.

[Stan]

Не е толкова страшно, колкото звучи:

Дано вземат мерки овреме. Че като ги знаем какви са бързи ... Синагогата, на 200 м. от крепостта, още не са я отворили. А трябваше 2021 да е готова. Да не говорим, че според местен приятел, архитект, реставрацията е отвратителна.

Добре, че времето е предизборно, та ще качат двама байчовци, дето да замажат с малко хоросан.

Иначе, другата тема е болезнена - все по-малко качествени реставратори има в България. Оня ден на Файсбук страницата на НВИМ бяха качили едни снимки, където някакви младежи стържеха и мажеха едно желязо, като обяснението беше, че това са студенти от специалност "Реставрация". Само от вида на това, как единият студент държи бормашината ме хвана страх.

Иначе, по-сериозно, читавите реставратори бягат в държави, където им се плаща бая по-добре. Та, младежите се поупражняват на родното културно и историческо наследство и хайде. Има и изключения, разбира се.

Те едни павета не могат да наредят, ти за качествена реставрация говориш. То, тая кула като я гледам, е с доста пооронена лицевата зидария, явно от десетилетия е занемарена. Ама и самата кула, която е турска или австрийска, е доста калпаво изградена. Добре че, поне няма пострадали хора.
Всъщност, ако се вгледате внимателно, в долната част на срутения сектор, има обмазване с цимент - затова и сивее. Маркирано с червено. Явно и преди е имало срутване, ама зидарията не е била възстановена, а на оголеният участък само са замазалии фугите. Това, разбира се, при толкова калпава зидария, не е било достатъчно, и участъкът, който сега се е срутил, всъщност е бил подкопан и естествено било въпрос на време. А в жълто съм маркирал по-ранни такива срутвания. Явно подръжката на обекта е била за.бана. И това е най-важният туристически обект в целия район. Ама Община Видин, подобно на почти всички други български общини, нехае за културноисторическото наследство и гледа на него като на дойна крава, която само я доиш, без да я храниш. Срутването е станало поради некачествеия хоросан, който са ползвали при изграждането на кулата. С времето фугите са се изронили, атмосферната вода е навлиза на вътре в зида, подължавала е да измива хоросана, а зимата замръзва и става още по-зле, и това с лошо наредените камъни при стоителство е довело до срутването. А толкоз е просто, периодичски крепостта да се оглежда да се предпримат мерки. Едно наврменно преизмазване а фугите, би решило проблема. Ама като гледам, то няма кой да изреже бряста, който е изникнал върху единия от зъберитеи който не само загрозява, но също руши зида. И за това не се искат нито пари, нито проекти, нито разрешителни, нито специалист, нищо. Просто един от тези които рабоят там взима една лозарска ножица и точно 1 минута и проблемът е решен. Като казах зъбера, гледам, че и той е въпрос на време да се срути.

[boyko]

... И за това не се искат нито пари, нито проекти, нито разрешителни, нито специалист, нищо. Просто един от тези които рабоят там взима една лозарска ножица и точно 1 минута и проблемът е решен. Като казах зъбера, гледам, че и той е въпрос на време да се срути.

Е именно де! Всичките усвоители и хрантутници кой ще ги храни с години ако работата може да се свърши за 1 минута с подръчни материали?
Пък те добре се хранят. Пу, да не им е уроки!

[1951]

Започна археологическият сезон на късноантичния и средновековен град Мисионис край Търговище
САДЕТ КЪРОВА
ТЪРГОВИЩЕ,
29.08.2023 17:31
(БТА)

Започна поредният археологически сезон на късноантичния и средновековен град Мисионис край Търговище, съобщиха от Регионалния исторически музей в града.

Проучванията ще бъдат съсредоточени в рамките на северния сектор на крепостта, където традиционно се изследва през последните археологически кампании. В ръководния екип на разкопките са археолози от Регионален исторически музей -Търговище. Научен ръководител е археологът Стефан Иванов, главен уредник, а заместник-ръководител е Мирослав Георгиев, уредник в музея. Научен консултант е доц. д.и.н. Николай Овчаров.

Целите на екипа са проучване на жилищна сграда и отточен канал от периода V – VI век, както и на жилищна сграда от периода XIII – XIV век.

Археологическите разкопки са финансирани от Община Търговище в размер на 50 000 лв. и спонсори. Предвижда се те да продължат до средата на месец октомври.

На "Мисионис" край Търговище е имало живот повече от 150 години. Този извод направиха след приключването на археологическия сезон на древния град през миналата година проф. Николай Овчаров и археологът Стефан Иванов от Регионалния исторически музей в Търговище.

/АКМ/

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/513 ... rad-mision

[Thorn]

Ново археологическо откритие за османското нашествие в Родопите


– Информационна агенция
АВГУСТ 5, 2023 КАТЕГОРИЯ Общество


През миналата седмица в медиите се появи съобщение за важно откритие, направено от екипа на археолога доц. Деян Рабовянов в Източните Родопи. Вече втора година той проучва уникално запазената средновековна крепост край с. Храстово, Крумовградско.



Тя се намира на изключително стратегическо място край река Крумовица по пътя, който някога най-пряко е извеждал от вътрешността на планината към Беломорието и егейското крайбрежие в днешна Гърция.



Доц. Деян Рабовянов по време на разкопките

И днес останките на тази твърдина впечатляват с високо запазените зидове. Хълмът, на който е разположена крепостта, е ограден от трите страни от реката. Природно защитената местност е привлякла още траките, което личи от намираната керамика. Рабовянов смята, че тогава вече е имало някакво примитивно укрепление за укриване на местното население при опасност, но същинската крепост е създадена през втората част на V век след Христа. По това време във Византийската империя се строят много такива укрепени убежища за защита на хората от прииждащите варвари.

Още в онези времена крепостта е имала солидните 8 декара укрепена площ. По-късно твърдината е изоставена, за да бъде обновена тя през XIV век. В епохата на средновековието укреплението при с. Храстово вероятно е било център на провинциално аристократично имение. Доц. Рабовянов вижда негова аналогия в известния замък на византийския император Йоан Кантакузин Питион, намиращ се само на няколко десетки километра на юг в близост до важния средновековен център Димотика, днес в Гърция. За това свидетелстват двете масивни жилищни кули, допълнили облика на старата ранновизантийска крепост през XIV век.

Археологическият екип се натъква на доста интересни артефакти. Сред тях са останки от тежка броня на средновековен воин с пластини, пришивани върху кожена основа. Но най-интересната находка са 12 осквернени и начупени християнски кръста, открити в пласт, показващ следите от голям пожар, в който е загинала крепостта. Християнските реликви са железни и бронзови, като особено интересен е един фрагмент, на който ясно се чете посветителен надпис на гръцки език с името на някой си Драгота. А намерените в опожарения пласт монети със сигурност го отнасят към третата четвърт на XIV век и времето на страшното османско нашествие в Родопите.

Аз поздравявам колегата Рабовянов с важното откритие. Напълно съм съгласен с неговите изводи, че намерените кръстове са били от църквите на околни селища, чиито жители са потърсили защита зад стените на яката крепост при нашествието на османците. След превземането й завоевателите са осквернили християнските реликви, а защитниците са били избити и отведени в робство.

Като дългогодишен изследовател на Източните Родопи искам да посоча на екипа, проучващ твърдината при Храстово, някои любопитни възможности. Работата е там, че разкритата картина има пълен паралел с регистрираната ситуация в някои други родопски крепости. По-точно става дума за Перперикон и замъка Вишеград, намиращ се на 4 км от Кърджали.

Сходството е очевидно с опожарения пласт от втората половина на XIV век, в който се намират десетки осквернени християнски напрестолни и литургийни кръстове. На базата на тях аз съм изказал хипотезата, че става дума за голям османски поход във вътрешността на Източните Родопи.

А кога е проведен този поход сочат сребърните монети на сина на основателя на Османската държава – емира Орхан (1324-1362), които се откриват в този опожарен пласт. По принцип те са изключително редки и от тях на Балканите се срещат единици. Но ето че на Перперикон бяха намерени около 40 такива монети, а сега такъв екземпляр излиза и при разкопките на крепостта при Храстово! А това дава възможност за интересна реконструкция на случилото се преди близо 650 години.

В 1354 г. османците стъпват трайно на Стария континент и започват настъпление в Беломорието. Атаката се води от сина на емира Орхан, Сюлейман, а след неговата смърт – от пълководците Евренос бей и Хаджи Илбеги. Особено важни са боевете за град Димотика, който пада в ръцете на османците между 1359 и 1361 г. Според информацията от написания между 1455 и 1460 г. ръкопис „Менакибнаме” на Халил бен Исмаил тази победа била дело на прославените командири Абд ал-Мумин и Абд ал-Азис със сина му Гази Исраил.

Главнокомандващият Хаджи Илбеги се настанява именно в намиращия се само на 16 км от Димотика родов замък Питион на бившия византийски император Йоан VІ Кантакузин и го превръща в свой команден пункт. Според сведенията от „Менакибнаме” именно оттам той дава заповед на Гази Исраил да предприеме наказателна акция срещу християните в Източните Родопи: „Гази Исраил беше решен да унищожи неверниците в планините. Той се отправи с 300 мъже към една крепост, чийто гарнизон не беше избягал. Сражава се с местния военачалник и го победи. Взе неговото владение и децата му, между, които и неговата дъщеря. Постави в крепостта като гарнизон 80 човека начело с един субаша.”

Очевидно атакуваната твърдина е била голям, богат и важен град. Тя е едно от малкото укрепления, които оказват съпротива въпреки заплахата от тотално разграбване, избиване и заробване на населението при превземане от османците. От думите на Халил бен Исмаил се разбира, че там става обсада и голямо сражение.

Нашите проучвания показаха с голяма степен на сигурност, че тази крепост е Перперикон. През втората половина на XIV век древният град е бил изключително богат административен и духовен център на Източните Родопи, където е пребивавал и епископ. Ето защо той е привлякъл като магнит османските завоеватели, които били слушали легенди за неговите богатства.

Археологическото проучване на Перперикон показва следите от тежка обсада, като боевете се водели още от подножието на градската крепост. След превземането й, защитниците се затворили в якия вътрешен замък, пред чиито стени се откриват стотици парчета от натрошени боздугани, мечове и саби, върхове на копия и стрели. След падането на крепостта оцелелите жители били заробени, което се вижда от робските пранги, открити при разкопките. А в един опис на продадени на остров Крит роби от Балканите се дава името на българката Гюша от Перперикон.

Намерените на различни места из руините на крепостта десетки сребърни монети на емира Орхан, на бейлика Гермиян и други тюркски владения в Мала Азия сочат, че османците са оставили на Перперикон свой гарнизон. Оттук те са атакували и превземали и другите крепости на Източните Родопи. Всичко това се е случвало най-вече през 60-80-те години на XIV век, когато именно са покорявани тези земи. По-късно турците навлизат във вътрешността на Балканския полуостров и поддържането на укрепления в планината става излишно и дори опасно за тях. Така Перперикон и останалите твърдини на Източните Родопи са били изоставени завинаги.

Ето това е картината на османското нашествие в този район. Новите открития в твърдината при с. Храстово допълват нашите знания за драматичните събития, случили се в онези далечни времена. А аз се надявам продължаващите разкопки на интересния и важен обект край Крумовград ще дадат нова информация за този „тъмен“ период от българската история.

https://bulgaria24.top-novini.eu/720650

[1951]

Започват археологическите разкопки в античните бани "Акве калиде" в Бургас
ГАЛЯ ТЕНЕВА
БУРГАС,
31.08.2023 12:28
(БТА)

От 4 септември започват археологическите проучвания в античните бани "Акве калиде", които се намират в бургаския квартал "Ветрен", съобщиха от Регионалния исторически музей (РИМ) в Бургас.

Тази година ще се проучва североизточният ъгъл на банята, в зоната на нейната североизточна кула, северна стена и новооткрит римски басейн.

Разкопките се изпълняват от РИМ-Бургас. За поредна година финансирането им е от местната община.

Планира се след разкопките да се извърши проектиране и изпълнение на консервационно-реставрационните работи на новооткритите архитектурни останки.

БТА припомня, че в района на "Акве калиде" Община Бургас изгради посетителски център, музей и спа-център, в който лечебните процедури се извършват така, както са изпълнявани и в древноримските бани.

От музея обясниха, че в "Акве калиде" е имало обитаване още през халколита - 5-4 век пр.н.е., а впоследствие горещите термални извори са използвани от траки и елини. В края на 1-и век пр.н.е. там са изградени монументални римски бани с площ от 5 декара, преустроени през 6-и век. Горещите извори са използвани за лечение и през средните векове. През 15-и век там е построена нова баня. Тя е дело на ислямизиран византийски аристократ, който е бил един от най-висшите османски сановници през 14-и век.

Баните са били ползвани за лечение от римски, византийски и български владетели и аристократи, от аварския каган Баян и от самия султан Сюлейман Великолепни, който за благодарност ремонтира банята и учредява ежегоден панаир в "Акве калиде".

/АКМ/

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/514 ... e-v-burgas