Никого не са качили явно и стената продължава да пада.
https://trud.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B ... %BA%D0%B8/
Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
https://trud.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B ... %BA%D0%B8/
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Уникална структура откриха археолози в Пловдив
На Голямата могила в м. „Южния некропол на Филипопол“ те се натъкнаха на храм от II-I век преди Христа, който има интересна строителна техника
Откритието на Археологическо лято 2023 в Пловдив представи доц. д-р Костадин Кисьов днес.
Става дума за уникална структура, която той и екипът му са разкрили по време на археологическите проучвания на обекта „Голямата могила“.
Тя е част от местността „Южния некропол на Филипопол“. Намира се на държавен терен, а проучванията са финансирани от Община Пловдив. Тук е имало около 60 могили.
Структурата е дълга 10 метра, с две отделни камери, които имат връзка помежду си, разказа пред директорът на Регионалния археологически музей доц. д-р Костадин Кисьов. По думите му, вероятно става дума за храм от т II-I век преди Христа, който екипът е успял да датира по счупен глинен съд, намерен в едната камера. Това е малко преди римското нашествие в Тракия, напомни Кисьов и обясни, че сградата не е градена по строителните канони на гробниците.
За 4 години община Пловдив е инвестирала 1 250 000 лева за проучване на всички археологически обекти в града. Археологическите проучвания ще продължат и следващата година в северозападната част на обекта, като идеята е да се стигне до 2 метра дълбочина, това съобщи заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов.
Какво говори начинът на градеж, какви тайни още крие Голямата могила, какво е най-интересното в нея и какво бъдеще я очаква – на всички тези въпроси ще дадем отговор заедно с доц. Кисьов в предстоящия епизод на видеоподкаста ни „В Капана“ на Под тепето.
https://podtepeto.com/aktualno/unikalna ... -galeriya/
На Голямата могила в м. „Южния некропол на Филипопол“ те се натъкнаха на храм от II-I век преди Христа, който има интересна строителна техника
Откритието на Археологическо лято 2023 в Пловдив представи доц. д-р Костадин Кисьов днес.
Става дума за уникална структура, която той и екипът му са разкрили по време на археологическите проучвания на обекта „Голямата могила“.
Тя е част от местността „Южния некропол на Филипопол“. Намира се на държавен терен, а проучванията са финансирани от Община Пловдив. Тук е имало около 60 могили.
Структурата е дълга 10 метра, с две отделни камери, които имат връзка помежду си, разказа пред директорът на Регионалния археологически музей доц. д-р Костадин Кисьов. По думите му, вероятно става дума за храм от т II-I век преди Христа, който екипът е успял да датира по счупен глинен съд, намерен в едната камера. Това е малко преди римското нашествие в Тракия, напомни Кисьов и обясни, че сградата не е градена по строителните канони на гробниците.
За 4 години община Пловдив е инвестирала 1 250 000 лева за проучване на всички археологически обекти в града. Археологическите проучвания ще продължат и следващата година в северозападната част на обекта, като идеята е да се стигне до 2 метра дълбочина, това съобщи заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов.
Какво говори начинът на градеж, какви тайни още крие Голямата могила, какво е най-интересното в нея и какво бъдеще я очаква – на всички тези въпроси ще дадем отговор заедно с доц. Кисьов в предстоящия епизод на видеоподкаста ни „В Капана“ на Под тепето.
https://podtepeto.com/aktualno/unikalna ... -galeriya/
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
На мен лично историята на Пловдив по онова време ми е много мътна. Май е бил част от тракийското царство, васално на Рим, но то и неговата история ми е мътна.
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
II - I век пр. н.е. е края на еленистическата епоха в Тракия. Децентрализация на държавността, бум на урбанизацията и търговията. Държавата на одрисите съществува под някаква форма, но изворите са слаби. Пловдив сигурно е под техен контрол или под контрола на някакъв местен сайбия, който им признава властта. Изворите са слаби...
Та, траките се боричкат помежду си, боричкат се с македонците, като се появяват римляните, някои са с тях, някои са против тях, има пазарене, схеми, договори и тн. Да не говорим за цирка около римската гражданска война във втората на I век пр. н.е..
Конкретно за пловдивско:
184/183 г. пр. н.е. Филип V предприема поход срещу одрисите и превзема Пловдив. Няколко години по-късно градът е пак в тракийски ръце.
72 г. пр. н.е. Марк Теренций Варон Лукул (в рамките на т.нар. "Трета Митриданова война") навлиза в Тракия от към устието на Марица и овладява трите важни крепости там - Ускудама (Одрин), Кабиле и Филипополис.
Друго конкретно за Пловдив не се сещам.
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Уникален скитски скиптър на 2500 години откриха археолозите в Солницата край Провадия
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Археолози откриха надгробен надпис на латински иезик, вграден в една о портите на римската колония Деултум. Съдържанието му разкрива възхода на един от първите управници на града - Квинт Касий Модест, съобщи проф. Людмил Вагалински. Той проучва със своя екип късноантичната фортификация на римската колония.
Надписът е най – старият надгробен надпис до сега намиран в некропола на колонията и той датира от края на I век след Христа. Той е много добре запазен, на латински е и дава конкретна информация за управлението на града.
„Съдържанието е твърде интересно и разкрива възхода на един от първите управници на колонията. Модест от секретар в местния сенат се издига до главен жрец на императорския култ. Бил е и главен магистрат. Отговарял е за преброяване на населението и отчитане на имуществото на гражданите, което се е извършвало на 5 години – това е отговорност, смятана за връх на административните длъжности в римските градове. Така той е достигнал до трите най - важни длъжности в града“, разказа проф. Людмил Вагалински.
Археологът коментира, че в тези времена заемането на високи постове носело много рискове и много от хората, предпочитали да живеят спокойно и кротко, а Модест отдал живота си на Деултум. Той служел достойно и всеотдайно на своята общност и спечелил уважение и добро име. Точно това личи от надписа, които управникът поръчал да бъде създаден приживе, воден от гордост и чувство за изпълнен дълг, след като отдал живота си за развитието и благоденствието на колонията.
Според проф. Вагалински местните жители са използвали надгробна плоча в изграждането на портите на колонията, 200 години след времето на Модест, защото са били принудени на бързо да строят нова крепост. Най – вероятно те са бързали да се защитят от варварски нападения.
Работата по разчитане на надписа е на епиграфа д-р Николай Шаранков ( СУ "Св. Климент Охридски ).
Разкопките в Деултум ще продължат до средата на октомври, като екипът на проф. Вагалински работи за поредна година по проучването на фортификацията на римската колония.
Още два екипа очакват финансиране за да продължат с проучванията си в римската колония, която със сигурност може да разщкаже още интересни истории за хора и събития.
https://bnr.bg/burgas/post/101886922/no ... ta-kolonia
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Открита е напълно запазена мраморна плоча с надпис при спасителни разкопки по мащабен проект в сферата на културата и туризма в Хисаря.
Проектът на Общинската администрация е свързан със социализация и експониране на Римските терми, Южната крепостна порта и Североизточната осмоъгълна кула на античния град Диоклецианопол.
По първоначални данни откритата плоча с надпис датира от около 152 година и е посветена на император Цезар Тит Елий Антонин Август и на Марк Аврелий Вер. Надписът е поставен по времето на управителя на провинция Тракия – Галоний Фронтон и е дарение от Елиа Бендида и нейния съпруг за термите в императорското владение при минералните извори.
Откритието потвърждава досегашното твърдение за строителството на термите през средата на II век.
https://podtepeto.com/bulgaria/otkriha- ... v-hisarya/
-
Изчезнал Безследно
- Мнения: 110
- Регистриран на: 15 Яну 2022, 10:58
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Интересно, че имената Фронтон и Елия фигурират и върху саркофага от Никопол, който е преизползван като резервоар на чешма - сютлийката.Thorn написа: ↑17 Окт 2023, 01:02
Открита е напълно запазена мраморна плоча с надпис при спасителни разкопки по мащабен проект в сферата на културата и туризма в Хисаря.
Проектът на Общинската администрация е свързан със социализация и експониране на Римските терми, Южната крепостна порта и Североизточната осмоъгълна кула на античния град Диоклецианопол.
По първоначални данни откритата плоча с надпис датира от около 152 година и е посветена на император Цезар Тит Елий Антонин Август и на Марк Аврелий Вер. Надписът е поставен по времето на управителя на провинция Тракия – Галоний Фронтон и е дарение от Елиа Бендида и нейния съпруг за термите в императорското владение при минералните извори.
Откритието потвърждава досегашното твърдение за строителството на термите през средата на II век.
https://podtepeto.com/bulgaria/otkriha- ... v-hisarya/
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Как се прави от нищо нещо!
При разкопки в крепостта Алмус намерили енколпион!
Велиииииика находка!
https://hristianstvo.bg/%D0%B0%D1%80%D1 ... 0%B0-1100/
При разкопки в крепостта Алмус намерили енколпион!
Велиииииика находка!
https://hristianstvo.bg/%D0%B0%D1%80%D1 ... 0%B0-1100/
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Що да е от нищо нещо. Отишли са журналисти, пита ли са ги и хората са си казали кое е най-интересното нещо. Нито са били тъпана, нито са викнали специална прескоференция, че даже не са казали, че е нещо уникално.Thorn написа: ↑23 Окт 2023, 02:50 Как се прави от нищо нещо!
При разкопки в крепостта Алмус намерили енколпион!
Велиииииика находка!
https://hristianstvo.bg/%D0%B0%D1%80%D1 ... 0%B0-1100/
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Археологическият парк „Късноантичен мавзолей“ до Южния парк от събота вече е отворен за посетители.
https://bulgaria24.top-novini.eu/753850
https://bulgaria24.top-novini.eu/753850
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Медальонът на кан Омуртаг е купен в Цюрих за 32 хил. франка от Митко Станков
e-vestnik 8 ноември 2023
Третият известен екземпляр на медальон на кан Омуртаг, появил се в каталога на аукциона „Nomos” със седалище в Цюрих, Швейцария, с началната цена на 32 хил. швейцарски франка (около 65 хил. лева по курса към момента). Монетата е имитация на византийски владетелски монети. Подобен вид монети ги наричат варваризати.
Вторият появил се екземпляр на медальон на кан Омуртаг беше продаден на аукцион в Цюрих в понеделник, 6 ноември. На началната цена от 32 хил. франка е успял да го купи живеещият във Виена Митко Станков, нумизмат и експерт по антики. Това съобщи самият той на въпрос на e-vestnik.
За медальона е имало подадени няколко писмени оферти, но те са оттеглени по неизвестни причини в дните преди търга вчера. Предполага се, че са направени от българи, които са се уплашили, че ще имат неприятности с българските власти, ако купят рядката монета-медальон, от която има един екземпляр в по-лошо качество в Националния исторически музей.
Причината вероятно е намесата на „Интерпол“, чиито представители са направили проверка за участието на медальона в търга, по искане на българските служби. От аукциона в Цюрих са представили документи, че медальонът има законен произход и е представен от частна колекция. „Интерпол“ не е имал никакви претенции към търга, но слухът се разнесъл сред наддаващите за монетата.
По-рано Митко Станков съобщи малко неясно във Фейсбук, че започва „разпарчетосване“, а българската държава вместо да участва както други държави в търгове на артефакти от историята си, иска да иззема с искания към местните полиции и прокуратура. Така преди повече от 3 години, на търг в САЩ беше продаден първият екземпляр на този медальон за 47,5 хил. долара. Тогава българските власти отправили искане към ФБР и прокуратурата там, че това е изнесено от България и искат да им го предадат. Предметът не е бил спрян от търга, защото излиза законно от частна колекция в Европа. Но искането уплашило повечето участници в търга и те оттеглили офертите си. Така анонимен купувач го е отнесъл за по-ниска цена.
Владетелска шийна златна гривна на хан Омуртаг, украсена с 25 златни медальона (наградни монети). Това е единствената снимка, която собствениците се съгласиха да бъде направена, след двегодишни молби. Един от тези медальони беше продаден на търг в Ню Йорк преди близо две години за 47 500 долара.
Снимка: Снимката е с изключителни авторски права на e-vestnik е който иска да я ползва за публикация, трябва да преговаря с нас
На въпрос към Станков дали под разпарчетосване предполага, че тези два медальона са част от златната шийна гривна (огърлица) на кан Омуртаг, украсена с 25 такива медальони (няколко от тях са на кан Крум, неизвестни още), той отговори:
„Информация няма. Няма данни, не мога да клюкарствам. Но предполагам, че е това. Собствениците ще спрат да говорят се мен. Те са наследници, не ги интересува каква историческа ценност е това за нас. Не чакат, искат да делят наследство. Тяхна си работа. Аз не разполагам с толкова пари да купя целия златен обръч, принадлежал на кан Омуртаг.“
По-рано в коментар на Станков във Фейсбук за аукциона, той казва, че продажбата на медальона ще е „невъзвратна загуба” и представителите на МВР и прокуратурата знаят само да конфискуват, а държавата не иска да изкупува. След намесата на службите Станков е успял да купи медальона на началната цена.
Митко Станков е сертифициран от виенския съд оценител, към когото се обръщат нотариуси и съдии за експертната му оценка при наследства и дела. Така е бил извикан да оцени колекцията на покоен колекционер, за да я разделят наследниците. И в този колекция се оказва златният нагръден обръч с медальоните на кан Омуртаг.
Нумизмати коментират във Фейсбук, че от тази огърлица ще се появяват на търг един по един още медальони и цените им ще паднат. Станков обаче смята, че може повече да не видим нито една от тези монети на търг, а самият златен обръч да отиде в анонимен колекционер. Продажбата на два медальона на търгове в САЩ и Швейцария вероятно е била като тест да се провери цената (виж още по темата тук).
Митко Станков каза още пред e-vestnik, че е готова да представи на български музей, най-добре във Велико Търново, своя екземпляр да бъде изложен временно. Така и специалистите у нас да имат възможност да го изследват. Но той иска гаранции, че ще му го върнат.
Неотдавна Станков е дарил на музея във Велико Търново сребърни монети и средновековен жезъл на български владетел. Пратил ги е по куриер от Виена и е получил грамота за дарение.
От този медальон, наричан още наградна монета, която се сече в малки тиражи не за обръщение, е намерен един екземпляр във Велико Търново през 70-те години и той се съхранява в НИМ.
Сред многото коментари за новопоявилите се образци има и такива, че може да са фалшификат. Но в съвременната нумизматика, особено след цифровизацията, всички матрици, от които са отсечени една или друга рядка или не толкова рядка монета, могат да се анализират. Всяка монета по анализ на изображение се вижда от коя матрица произлиза. Цифров анализ доказва отклонения или съвпадения. Фалшификат не може да излъже с коя матрица е отсечен новопоявил се екземпляр. А има и методи с анализ на метала, ако става дума за непознат въобще екземпляр. През подобна проверка е минал първият екземпляр на медальона на търга на CNG в САЩ, където имат най-съвременната лаборатория за анализ, към която се обръщат от цял свят.
https://e-vestnik.bg/37751/medalyonat-n ... o-stankov/
e-vestnik 8 ноември 2023
Третият известен екземпляр на медальон на кан Омуртаг, появил се в каталога на аукциона „Nomos” със седалище в Цюрих, Швейцария, с началната цена на 32 хил. швейцарски франка (около 65 хил. лева по курса към момента). Монетата е имитация на византийски владетелски монети. Подобен вид монети ги наричат варваризати.
Вторият появил се екземпляр на медальон на кан Омуртаг беше продаден на аукцион в Цюрих в понеделник, 6 ноември. На началната цена от 32 хил. франка е успял да го купи живеещият във Виена Митко Станков, нумизмат и експерт по антики. Това съобщи самият той на въпрос на e-vestnik.
За медальона е имало подадени няколко писмени оферти, но те са оттеглени по неизвестни причини в дните преди търга вчера. Предполага се, че са направени от българи, които са се уплашили, че ще имат неприятности с българските власти, ако купят рядката монета-медальон, от която има един екземпляр в по-лошо качество в Националния исторически музей.
Причината вероятно е намесата на „Интерпол“, чиито представители са направили проверка за участието на медальона в търга, по искане на българските служби. От аукциона в Цюрих са представили документи, че медальонът има законен произход и е представен от частна колекция. „Интерпол“ не е имал никакви претенции към търга, но слухът се разнесъл сред наддаващите за монетата.
По-рано Митко Станков съобщи малко неясно във Фейсбук, че започва „разпарчетосване“, а българската държава вместо да участва както други държави в търгове на артефакти от историята си, иска да иззема с искания към местните полиции и прокуратура. Така преди повече от 3 години, на търг в САЩ беше продаден първият екземпляр на този медальон за 47,5 хил. долара. Тогава българските власти отправили искане към ФБР и прокуратурата там, че това е изнесено от България и искат да им го предадат. Предметът не е бил спрян от търга, защото излиза законно от частна колекция в Европа. Но искането уплашило повечето участници в търга и те оттеглили офертите си. Така анонимен купувач го е отнесъл за по-ниска цена.
Владетелска шийна златна гривна на хан Омуртаг, украсена с 25 златни медальона (наградни монети). Това е единствената снимка, която собствениците се съгласиха да бъде направена, след двегодишни молби. Един от тези медальони беше продаден на търг в Ню Йорк преди близо две години за 47 500 долара.
Снимка: Снимката е с изключителни авторски права на e-vestnik е който иска да я ползва за публикация, трябва да преговаря с нас
На въпрос към Станков дали под разпарчетосване предполага, че тези два медальона са част от златната шийна гривна (огърлица) на кан Омуртаг, украсена с 25 такива медальони (няколко от тях са на кан Крум, неизвестни още), той отговори:
„Информация няма. Няма данни, не мога да клюкарствам. Но предполагам, че е това. Собствениците ще спрат да говорят се мен. Те са наследници, не ги интересува каква историческа ценност е това за нас. Не чакат, искат да делят наследство. Тяхна си работа. Аз не разполагам с толкова пари да купя целия златен обръч, принадлежал на кан Омуртаг.“
По-рано в коментар на Станков във Фейсбук за аукциона, той казва, че продажбата на медальона ще е „невъзвратна загуба” и представителите на МВР и прокуратурата знаят само да конфискуват, а държавата не иска да изкупува. След намесата на службите Станков е успял да купи медальона на началната цена.
Митко Станков е сертифициран от виенския съд оценител, към когото се обръщат нотариуси и съдии за експертната му оценка при наследства и дела. Така е бил извикан да оцени колекцията на покоен колекционер, за да я разделят наследниците. И в този колекция се оказва златният нагръден обръч с медальоните на кан Омуртаг.
Нумизмати коментират във Фейсбук, че от тази огърлица ще се появяват на търг един по един още медальони и цените им ще паднат. Станков обаче смята, че може повече да не видим нито една от тези монети на търг, а самият златен обръч да отиде в анонимен колекционер. Продажбата на два медальона на търгове в САЩ и Швейцария вероятно е била като тест да се провери цената (виж още по темата тук).
Митко Станков каза още пред e-vestnik, че е готова да представи на български музей, най-добре във Велико Търново, своя екземпляр да бъде изложен временно. Така и специалистите у нас да имат възможност да го изследват. Но той иска гаранции, че ще му го върнат.
Неотдавна Станков е дарил на музея във Велико Търново сребърни монети и средновековен жезъл на български владетел. Пратил ги е по куриер от Виена и е получил грамота за дарение.
От този медальон, наричан още наградна монета, която се сече в малки тиражи не за обръщение, е намерен един екземпляр във Велико Търново през 70-те години и той се съхранява в НИМ.
Сред многото коментари за новопоявилите се образци има и такива, че може да са фалшификат. Но в съвременната нумизматика, особено след цифровизацията, всички матрици, от които са отсечени една или друга рядка или не толкова рядка монета, могат да се анализират. Всяка монета по анализ на изображение се вижда от коя матрица произлиза. Цифров анализ доказва отклонения или съвпадения. Фалшификат не може да излъже с коя матрица е отсечен новопоявил се екземпляр. А има и методи с анализ на метала, ако става дума за непознат въобще екземпляр. През подобна проверка е минал първият екземпляр на медальона на търга на CNG в САЩ, където имат най-съвременната лаборатория за анализ, към която се обръщат от цял свят.
https://e-vestnik.bg/37751/medalyonat-n ... o-stankov/
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Митко Станков: Оцених на 10 млн. евро този уникат от българската средновековна история
https://e-vestnik.bg/36488/mitko-stanko ... a-istoria/
https://e-vestnik.bg/36488/mitko-stanko ... a-istoria/
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Кратка статия за приключването на археологическия сезон в Девня, някогашния Марцианопол. Хвалят се с един солид на Теодосий II.
https://impressio.dir.bg/kaleydoskop/s- ... n-v-devnya
https://impressio.dir.bg/kaleydoskop/s- ... n-v-devnya
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Приключиха археологическите проучвания на крепостта „Ковачевско кале“ край Попово
БОРЯНА ДИМИТРОВА
ТЪРГОВИЩЕ,
13.11.2023 13:07
(БТА)
Историческият музей в Попово приключи археологическите проучвания на късноантичната крепост "Ковачевско кале" за тази година. Научен ръководител на проучванията бе доц. д-р Олег Александров от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а заместник ръководител – Симеон Станчев от културната институция в Попово, съобщи директорът на музея Владимир Иванов.
Теренната работа започна от средата август и продължи до октомври като работата бе разделена в два сектора. Проучванията на първия сектор са финансирани от дарение на Милена Георгиева. В тях се включи с безвъзмезден физически труд и екипът на музея, каза той.
Проучен е сектор, който попада почти в централната част на крепостта. Тук през изминалата година е извършено геофизично проучване, което „очертава“ неизвестна до този момент сграда, разположена в близост до проучените през 1998-2000 г. две култови сгради. Изцяло е разкрито помещение с размери 6 х 3,60 м. Западно от него е разположено второ помещение, което е частично проучено.
Вероятно тук става въпрос за сграда със значителни размери и верижно изградени помещения, заграждащи вътрешен двор, поясняват специалистите. В центъра на този двор са позиционирани двете култови сгради, проучени през 1998-2000 г. "В такъв случай разкритият североизточен ъгъл на масивна сграда с изцяло разкритото Помещение 1 и частично Помещение 2 вероятно са част от мащабен храмов комплекс. Имайки предвид разположението на разкрития ъгъл на сградата спрямо двете храмови постройки, може да се предположи, че северната страна на този комплекс е с дължина поне 40 м. Вероятно същата дължина е имала и южната стена, западната и източната остават в по-широки граници от 40-50 м. При това трябва да се добави, че двата разкрити засега успоредни зида, отстоящи на 3.60 м един от друг са с дебелина от 1 м и без проблеми са поддържали най-малко още един етаж, освен приземния. Заградената от тази предполагаема масивна сграда площ е около 1,5-2 дка. Много е вероятно вътрешният двор, в който са разположени двата храма, да е имал размери от около 30 х 35 м. Входът към него трябва да се очаква по средата на източната стена, от която страна, точно от изток, са фасадите на двете храмови сгради", допълват от музейния екип.
Според специалистите на този етап на ограничено проучване все още не може да се изкажат по-смели хипотези за точната планировка и функциониране на комплекса и отделните му помещения.
Вторият сектор е проучен след спечелен проект от музея в Попово и осигурено финансиране от Министерството на културата. Тук е предвидено да се възобнови археологическото проучване на частично разкрития през 2014-2016 г. късноримски хореум (зърнохранилище). Напълно е разкрита дясна страна на късата южна фасада на сградата, която е с дължина от 10,50 м; източният зид на хореума, който е с дебелина от 1,20 м, е със запазена дължина от 15,80 м.; след 15,80 м се регистрира масивно отнемане на строителния материал под нивото на банкета; новорегистрирани през този сезон са два нови контрафорса - втори и трети по ред. Вторият отстои на 4,10 м от крайния и има размери 1,20 х 1,20 м; изграден е от камъни, споени с бледожълт хоросан, а на места се забелязва и отпечатък от тухления пояс, който не е запазен. Следващият контрафорс се намира на 4,50 м северно от предходния втори; има същите размери и техника на изграждане, казват от музея.
Извършена е теренна консервация и на двата сектора, съобщават от музея. Разкритите части и структури са временно консервирани чрез покриването им с геотекстил.
/АКМ/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/568 ... -kale-kray
БОРЯНА ДИМИТРОВА
ТЪРГОВИЩЕ,
13.11.2023 13:07
(БТА)
Историческият музей в Попово приключи археологическите проучвания на късноантичната крепост "Ковачевско кале" за тази година. Научен ръководител на проучванията бе доц. д-р Олег Александров от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а заместник ръководител – Симеон Станчев от културната институция в Попово, съобщи директорът на музея Владимир Иванов.
Теренната работа започна от средата август и продължи до октомври като работата бе разделена в два сектора. Проучванията на първия сектор са финансирани от дарение на Милена Георгиева. В тях се включи с безвъзмезден физически труд и екипът на музея, каза той.
Проучен е сектор, който попада почти в централната част на крепостта. Тук през изминалата година е извършено геофизично проучване, което „очертава“ неизвестна до този момент сграда, разположена в близост до проучените през 1998-2000 г. две култови сгради. Изцяло е разкрито помещение с размери 6 х 3,60 м. Западно от него е разположено второ помещение, което е частично проучено.
Вероятно тук става въпрос за сграда със значителни размери и верижно изградени помещения, заграждащи вътрешен двор, поясняват специалистите. В центъра на този двор са позиционирани двете култови сгради, проучени през 1998-2000 г. "В такъв случай разкритият североизточен ъгъл на масивна сграда с изцяло разкритото Помещение 1 и частично Помещение 2 вероятно са част от мащабен храмов комплекс. Имайки предвид разположението на разкрития ъгъл на сградата спрямо двете храмови постройки, може да се предположи, че северната страна на този комплекс е с дължина поне 40 м. Вероятно същата дължина е имала и южната стена, западната и източната остават в по-широки граници от 40-50 м. При това трябва да се добави, че двата разкрити засега успоредни зида, отстоящи на 3.60 м един от друг са с дебелина от 1 м и без проблеми са поддържали най-малко още един етаж, освен приземния. Заградената от тази предполагаема масивна сграда площ е около 1,5-2 дка. Много е вероятно вътрешният двор, в който са разположени двата храма, да е имал размери от около 30 х 35 м. Входът към него трябва да се очаква по средата на източната стена, от която страна, точно от изток, са фасадите на двете храмови сгради", допълват от музейния екип.
Според специалистите на този етап на ограничено проучване все още не може да се изкажат по-смели хипотези за точната планировка и функциониране на комплекса и отделните му помещения.
Вторият сектор е проучен след спечелен проект от музея в Попово и осигурено финансиране от Министерството на културата. Тук е предвидено да се възобнови археологическото проучване на частично разкрития през 2014-2016 г. късноримски хореум (зърнохранилище). Напълно е разкрита дясна страна на късата южна фасада на сградата, която е с дължина от 10,50 м; източният зид на хореума, който е с дебелина от 1,20 м, е със запазена дължина от 15,80 м.; след 15,80 м се регистрира масивно отнемане на строителния материал под нивото на банкета; новорегистрирани през този сезон са два нови контрафорса - втори и трети по ред. Вторият отстои на 4,10 м от крайния и има размери 1,20 х 1,20 м; изграден е от камъни, споени с бледожълт хоросан, а на места се забелязва и отпечатък от тухления пояс, който не е запазен. Следващият контрафорс се намира на 4,50 м северно от предходния втори; има същите размери и техника на изграждане, казват от музея.
Извършена е теренна консервация и на двата сектора, съобщават от музея. Разкритите части и структури са временно консервирани чрез покриването им с геотекстил.
/АКМ/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/568 ... -kale-kray
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Подновиха археологическите проучвания в пещера „Магурата“
РОСЕН МЛАДЕНОВ
БЕЛОГРАДЧИК,
13.11.2023 18:33
(БТА)
Подновиха археологическите проучвания в пещера "Магурата" край село Рабиша. Спорадични проучвания са правени през 1961, 1971, 1975, 1994, 2011 и 2012 г. Сега се копае в северната част на галерия "Подмола", каза за БТА ръководителят на отдел "Археология" в Регионалния исторически музей - Видин (РИМ) д-р Ваня Ставрева.
В екипа, който работи тази година, са включени четирима специалисти - Ивайло Крумов от Историческия музей в Белоградчик и трима археолози от РИМ – Видин, уточни д-р Ставрева.
„Правим сондаж върху малка площ. Целта е този сезон да поставим началото на систематични ежегодни археологически проучвания. Искаме да съберем нов емпиричен материал за прецизиране на хронологията на обитаването на пещерата. В момента работим в най-горния културен пласт от холоцена. Разкрили сме запазени археологически структури от ранната бронзова епоха, имаме керамични, костени и кремъчни находки. Голямата ни цел е да направим опит за възстановка на палеосредата и взаимодействието между нея и човешката популация, но за това са необходими дългосрочни проучвания“, обясни д-р Ставрева.
Разкопките се извършват в участък, който не е проучван досега. Взети са проби за радиовъглеродно датиране, което ще бъде направено в чужбина. Събрани са материали за палеоботаническо и палеозооложко изследване. По-интересните находки ще бъдат експонирани в Историческия музей в Белоградчик, допълни археологът.
/ХТ/
https://www.bta.bg/bg/news/568476-podno ... -magurata-
РОСЕН МЛАДЕНОВ
БЕЛОГРАДЧИК,
13.11.2023 18:33
(БТА)
Подновиха археологическите проучвания в пещера "Магурата" край село Рабиша. Спорадични проучвания са правени през 1961, 1971, 1975, 1994, 2011 и 2012 г. Сега се копае в северната част на галерия "Подмола", каза за БТА ръководителят на отдел "Археология" в Регионалния исторически музей - Видин (РИМ) д-р Ваня Ставрева.
В екипа, който работи тази година, са включени четирима специалисти - Ивайло Крумов от Историческия музей в Белоградчик и трима археолози от РИМ – Видин, уточни д-р Ставрева.
„Правим сондаж върху малка площ. Целта е този сезон да поставим началото на систематични ежегодни археологически проучвания. Искаме да съберем нов емпиричен материал за прецизиране на хронологията на обитаването на пещерата. В момента работим в най-горния културен пласт от холоцена. Разкрили сме запазени археологически структури от ранната бронзова епоха, имаме керамични, костени и кремъчни находки. Голямата ни цел е да направим опит за възстановка на палеосредата и взаимодействието между нея и човешката популация, но за това са необходими дългосрочни проучвания“, обясни д-р Ставрева.
Разкопките се извършват в участък, който не е проучван досега. Взети са проби за радиовъглеродно датиране, което ще бъде направено в чужбина. Събрани са материали за палеоботаническо и палеозооложко изследване. По-интересните находки ще бъдат експонирани в Историческия музей в Белоградчик, допълни археологът.
/ХТ/
https://www.bta.bg/bg/news/568476-podno ... -magurata-
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Проф. Николай Овчаров и Стефан Иванов представиха нови археологически находки от Средновековния Мисионис край Търговище
СТАНИМИР САВОВ
ШУМЕН ,
15.11.2023 16:28
(БТА)
През 14-и век, при управлението на царете Иван Александър и Иван Шишман, Мисионис или Косово, както се нарича древното селище край Търговище, преживява един изключителен разцвет, отбеляза проф. Овчаров. За това и за високия статус на хората, които са живели на това място, свидетелстват и археологическите находки, посочи Иванов от Регионалния исторически музей в Търговище, който от 20 години участва в археологическите проучвания на обекта.
На пресконференцията той показа открит викингски накрайник на ножница от меч. „Само още два подобни има в България, но този е най-добре запазеният и цял екземпляр. Характерен е за северните народи, от 10-и до първата половина на 11-и век. Той е двустранен, с изображение на човешко лице и се свързва с група наемници по нашите земи по това време“, каза Иванов. Той показа и византийска монета от 12-и век, сребърни обеци от 10-и - 11-и век, които по думите му свидетелстват за високия статус на жената, която ги е носила, а проф. Овчаров представи част от епископско огърлие, изработено от сребро, с двама светци, от 11-и - 12-и век, носено до началото на 13-и век.
В сграда от края на 12-и и началото на 13-и век, след въстанието на Асен и Петър, открихме над 100 предмета. Едно от помещенията е използвано за работилница за производство на рибарски мрежи. Открити са и останки от дреха с масивни сребърни копчета, както и два сребърни наушника с позлата. "В близост, вероятно в представителна сграда, но от 14-и век, попаднахме на най-красивите неща до този момент. Сред тях е сребърен наушник с позлата. Откритите наушници на тази малка територия досега надхвърлят 20. Толкова много са открити само в Търново, т.е. статуса на хората, които са живели на това място, е много висок. За това говори и открита апликация от колан, с формата на двойна лилия. С такава украса и големина в България се намира за първи път“, каза още Иванов. Той показа и златен наушник, открит през миналата година, и уточни, че състоянието на находките е много добро, тъй като основната част от накитите са укрити по време на обсадата на селището от османските турци.
„Обектът е привлекателен и добро място за посещение на туристи. Около два часа е цялата разходка на разкритите обекти. Проучената площ допреди четири-пет години беше пет процента, а вече е малко над 10. Това ни позволи с точност да определим времевите периоди на обитаване на това място, което започва през 70-те и 80-те години на пети век. Селището достига огромни мащаби и е едно от най-големите на територията на България, на дължина е около два километра, като откриваме останки от това време на около 700 декара. Обобщавайки откритите предмети може да кажем, че те надхвърлят 4000. Краят на това късно антично селище е в първото десетилетие на седми век. Животът в него е възстановен в края на девети век, най-вероятно след преместването на столицата в Преслав, когато се настанява християнско население. Находките от това време ни позволяват да кажем, че селището е тясно свързано със столицата Преслав, находките са почти идентични, особено като керамика и предмети“, допълни Стефан Иванов и припомни, че средновековното селище е превзето и разрушено от османските турци през 14-и век след битка.
/ХТ/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/569 ... i-nahodki-
СТАНИМИР САВОВ
ШУМЕН ,
15.11.2023 16:28
(БТА)
През 14-и век, при управлението на царете Иван Александър и Иван Шишман, Мисионис или Косово, както се нарича древното селище край Търговище, преживява един изключителен разцвет, отбеляза проф. Овчаров. За това и за високия статус на хората, които са живели на това място, свидетелстват и археологическите находки, посочи Иванов от Регионалния исторически музей в Търговище, който от 20 години участва в археологическите проучвания на обекта.
На пресконференцията той показа открит викингски накрайник на ножница от меч. „Само още два подобни има в България, но този е най-добре запазеният и цял екземпляр. Характерен е за северните народи, от 10-и до първата половина на 11-и век. Той е двустранен, с изображение на човешко лице и се свързва с група наемници по нашите земи по това време“, каза Иванов. Той показа и византийска монета от 12-и век, сребърни обеци от 10-и - 11-и век, които по думите му свидетелстват за високия статус на жената, която ги е носила, а проф. Овчаров представи част от епископско огърлие, изработено от сребро, с двама светци, от 11-и - 12-и век, носено до началото на 13-и век.
В сграда от края на 12-и и началото на 13-и век, след въстанието на Асен и Петър, открихме над 100 предмета. Едно от помещенията е използвано за работилница за производство на рибарски мрежи. Открити са и останки от дреха с масивни сребърни копчета, както и два сребърни наушника с позлата. "В близост, вероятно в представителна сграда, но от 14-и век, попаднахме на най-красивите неща до този момент. Сред тях е сребърен наушник с позлата. Откритите наушници на тази малка територия досега надхвърлят 20. Толкова много са открити само в Търново, т.е. статуса на хората, които са живели на това място, е много висок. За това говори и открита апликация от колан, с формата на двойна лилия. С такава украса и големина в България се намира за първи път“, каза още Иванов. Той показа и златен наушник, открит през миналата година, и уточни, че състоянието на находките е много добро, тъй като основната част от накитите са укрити по време на обсадата на селището от османските турци.
„Обектът е привлекателен и добро място за посещение на туристи. Около два часа е цялата разходка на разкритите обекти. Проучената площ допреди четири-пет години беше пет процента, а вече е малко над 10. Това ни позволи с точност да определим времевите периоди на обитаване на това място, което започва през 70-те и 80-те години на пети век. Селището достига огромни мащаби и е едно от най-големите на територията на България, на дължина е около два километра, като откриваме останки от това време на около 700 декара. Обобщавайки откритите предмети може да кажем, че те надхвърлят 4000. Краят на това късно антично селище е в първото десетилетие на седми век. Животът в него е възстановен в края на девети век, най-вероятно след преместването на столицата в Преслав, когато се настанява християнско население. Находките от това време ни позволяват да кажем, че селището е тясно свързано със столицата Преслав, находките са почти идентични, особено като керамика и предмети“, допълни Стефан Иванов и припомни, че средновековното селище е превзето и разрушено от османските турци през 14-и век след битка.
/ХТ/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/569 ... i-nahodki-
Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Археолози откриха останки на потънал кораб от Османския период и други находки до устието на река Камчия в Черно море
СОФИЯ,
15.11.2023 18:51
(БТА)
Подводните издирвания са осъществени северно от устието на Камчия, на два етапа през месеците септември и ноември 2023 г. Екипът е ръководен от заместник-директора на НИМ проф. д-р Иван Христов.
Археолозите са локализирали останките на потънал кораб от Османския период. От него на морското дъно лежи отлично запазен дървен кил. Водолазите са извадили две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Корабът е потънал вероятно при лошо време, търсейки защита в малкия залив на нос Иланджик, смятат археолозите. Предполага се, че се е разбил върху трудно забележимите при буря плитко стърчащи морски рифове.
Оловният слитък е достигнал водите на Черно море от римските мини в района на Корнуол, казва ръководителят на проучванията. Има паралели на открити слитъци в Римска Британия, а предметът е с датировка 2-и - 4-и век.
Корнуол и Девън доминират на европейския пазар за калай едва от късните римски времена, започвайки около трети век, тъй като много испански калаени мини са изчерпани, разказват историците. По думите им Корнуол запазва значението си като източник на калай през Средновековието и през съвременния период.
Това е първата находка в български териториални води от такъв характер и датировка. Тежи 5,35 кг и според извършените лабораторни изследвания в НИМ, включва 98% чист калай. Слитък от Черно море е бил подготвен за доставка за някоя раблотилница на сушата за изработка на бронзови предмети или монети.
Друг рядък предмет е ритуален съд, изработен от камък, наречен от древните гърци перирантерий, съобщават от НИМ. Перирантерият е древногръцки съд, използван в езическите култове като резервоар за светена вода. Изработена е от дялан камък, мрамор и по-рядко от печена глина. Откриван е в различни светилища. Предметът е първият подобен, излязъл под вода по нашето Черноморие, изключително рядък е и на сушата посочват от музея.
Проектът е свързан с провеждането и на геофизични изследвания между устието на река Камчия и нос Палеца, водени от инж. Кирил Велковски, сътрудник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА). Използвайки странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот са локализирани границите на привидно изчезнал тайнствен остров в близост до самото устие на реката. От получените данни може да се заключи, че е възможно в миналото рифът да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал, казват от НИМ.
По думите им този остров е отбелязан върху множество западноевропейски карти в периода 1452 г. – 1750 г. „В голяма част от картите в този период впечатление правят изображенията на острови, които днес не съществуват или са с по-малки площи от картираните тогава“, пишат от НИМ. Островът представлява риф с леко издължена форма в посока север-юг, с ширина приблизително 520 м и дължина 870 метра.
Научни консултанти на изследванията са д-р Драгомир Гърбов (Федерално министерство на климатичните промени, околната среда, енергията и водите Камбера, Австралия) и доц. д-р Крум Бъчваров (университет „Кънектикът“, департамент „Антропология“). В екипа участват още Тодор Димитров – водолаз и фотограф на НИМ, инж. Тотьо Ангелов - картограф и геодезист, Тенчо Тенев – управител на Общинския водолазен център в Созопол, Радостин Пенев (ЦПА), професионални водолази и приятели на музея.
Специалистите от Националният исторически музей посочват, че акваторията между Черни нос и нос Галата при Варна е сред най-слабо изследваните под вода зони на северното българско Черноморие.
/ ГН
/ХТ/
На линка има още снимки:
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/569 ... i-nahodki-
СОФИЯ,
15.11.2023 18:51
(БТА)
Подводните издирвания са осъществени северно от устието на Камчия, на два етапа през месеците септември и ноември 2023 г. Екипът е ръководен от заместник-директора на НИМ проф. д-р Иван Христов.
Археолозите са локализирали останките на потънал кораб от Османския период. От него на морското дъно лежи отлично запазен дървен кил. Водолазите са извадили две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Корабът е потънал вероятно при лошо време, търсейки защита в малкия залив на нос Иланджик, смятат археолозите. Предполага се, че се е разбил върху трудно забележимите при буря плитко стърчащи морски рифове.
Оловният слитък е достигнал водите на Черно море от римските мини в района на Корнуол, казва ръководителят на проучванията. Има паралели на открити слитъци в Римска Британия, а предметът е с датировка 2-и - 4-и век.
Корнуол и Девън доминират на европейския пазар за калай едва от късните римски времена, започвайки около трети век, тъй като много испански калаени мини са изчерпани, разказват историците. По думите им Корнуол запазва значението си като източник на калай през Средновековието и през съвременния период.
Това е първата находка в български териториални води от такъв характер и датировка. Тежи 5,35 кг и според извършените лабораторни изследвания в НИМ, включва 98% чист калай. Слитък от Черно море е бил подготвен за доставка за някоя раблотилница на сушата за изработка на бронзови предмети или монети.
Друг рядък предмет е ритуален съд, изработен от камък, наречен от древните гърци перирантерий, съобщават от НИМ. Перирантерият е древногръцки съд, използван в езическите култове като резервоар за светена вода. Изработена е от дялан камък, мрамор и по-рядко от печена глина. Откриван е в различни светилища. Предметът е първият подобен, излязъл под вода по нашето Черноморие, изключително рядък е и на сушата посочват от музея.
Проектът е свързан с провеждането и на геофизични изследвания между устието на река Камчия и нос Палеца, водени от инж. Кирил Велковски, сътрудник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА). Използвайки странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот са локализирани границите на привидно изчезнал тайнствен остров в близост до самото устие на реката. От получените данни може да се заключи, че е възможно в миналото рифът да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал, казват от НИМ.
По думите им този остров е отбелязан върху множество западноевропейски карти в периода 1452 г. – 1750 г. „В голяма част от картите в този период впечатление правят изображенията на острови, които днес не съществуват или са с по-малки площи от картираните тогава“, пишат от НИМ. Островът представлява риф с леко издължена форма в посока север-юг, с ширина приблизително 520 м и дължина 870 метра.
Научни консултанти на изследванията са д-р Драгомир Гърбов (Федерално министерство на климатичните промени, околната среда, енергията и водите Камбера, Австралия) и доц. д-р Крум Бъчваров (университет „Кънектикът“, департамент „Антропология“). В екипа участват още Тодор Димитров – водолаз и фотограф на НИМ, инж. Тотьо Ангелов - картограф и геодезист, Тенчо Тенев – управител на Общинския водолазен център в Созопол, Радостин Пенев (ЦПА), професионални водолази и приятели на музея.
Специалистите от Националният исторически музей посочват, че акваторията между Черни нос и нос Галата при Варна е сред най-слабо изследваните под вода зони на северното българско Черноморие.
/ ГН
/ХТ/
На линка има още снимки:
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/569 ... i-nahodki-Re: Археологически разкопки и открития по нашите земи (в миналото и сега)
Доц. д-р Здравко Димитров представи резултатите от археологическите разкопки на Рациария, Антична Бонония и Кастра Мартис през настоящия сезон
РОСЕН МЛАДЕНОВ
ВИДИН,
17.11.2023 15:56
(БТА)
Ръководителят на археологическите разкопки на Рациария, Антична Бонония и Кастра Мартис доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей - БАН представи резултатите от работата на обектите през сезон 2023 на пресконференция в Националния пресклуб на БТА във Видин.
Представянето пред обществеността какво археолозите като обществена професия сме свършили през тази година е важно, защото освен националните финансирания от държавния бюджет през Министерство на културата (МК) вече от много години се отпускат средства и от общините, каза в началото на пресконференцията доц. д-р Димитров.
Кастра Мартис е третия най-голям античен център след Рациария и Бонония от системата на лимеса на Римската империя в Северозападна България. Крепостта се намира в идеалния център на настоящия град Кула и е проучвана от Йорданка Атанасова от Регионалния исторически музей (РИМ) във Видин през 1972 г. След 50 години община Кула е отделила средства, за да продължи проучването, уточни доц. д-р Димитров. Катра Мартис се състои от две крепости като по-малката - квадрибурга, е почти напълно изследвана. По-голямата - кастела, се намира под съвременните сгради като неговата площ от около 12 дка не е изследвана. Целта на тазгодишните разкопки е била да се изследва вътрешността на кастела, да се установи неговата хронология и стратиграфия. Направени са четири пълни сондажа, които са показали, че под Кастра Мартис има по-ранно селище – от I, II и III век. Намерени са керамика и културни пластове, които датират от началото на Римската империя. Кастела е изграден през IV век и функционира до средата на V век. Не са открити никакви доказателства за продължаване на живота в тази крепост след хунските нашествия, разказа доц. д-р Димитров.
Антична Бонония е римската крепост Бонония, която се намира под квартал „Калето“ в центъра на съвременния град Видин. През 2023 година са осъществени най-сериозните и най-продължителните разкопки в цялата история на проучването на този обект. Община Видин е отпуснала 60 000 лв, а одобрения проект на МК е финансиран с 46 500 лв. Благодарение на това финансиране археолозите са работили почти четири месеца през това лято. Напълно е завършено проучването на зоната на кула № 10, която е открита преди две години, почти цялата западна част на крепостната стена и пластовете от средновековната и османската история на Видин. Антична Бонония е най-сложния археологически обект във Видинско, защото има натрупана история от 20 века. След достигането на стерилния слой напластяванията там са почти шест метра. Стратиграфията показва над 20 отделни културни пласта – от Ранно римската епоха до наши дни. В РИМ – Видин само тази година са постъпили около 1 200 находки – голяма част са монети, но и всякакви други предмети на бита от Античността, Средновековието и Османския период. Зад крепостната стена са установени и проучени четири землянки от времето на Първото българско царство, които са първия изследван обект от този период във Видинско. В кула № 10 е открито още едно вкопано жилище от времето на Видинския цар Йоан Срацимир, където са намерени и много негови монети. След изследване на нумизматичния материал от проф. Константин Дочев отново възниква идеята, че е възможно Видинското царство да не престава да съществува през 1396 година, а да е останало да съществува още няколко години след края на XIV век, уточни доц. д-р Димитров.
По неговите думи след проучванията в продължение на няколко години напълно оправдано следва решението на въпроса относно реставрацията, социализацията и експонирането на тази част на Антична Бонония.
Финансирането от 59 500 лв. от МК е било достатъчно за работа в археологическия обект Рациария в рамките на един месец. През този сезон е продължило проучването на римските императорски терми, които са най-големите в цяла България и покриват площ от девет декара. Завършено е проучването на двете най-източни помещения на термите. Това е вероятната съблекалня. Достигнато е нивото на пода, който е изпълнен стабилно с каменни блокове, слепени с хоросан, и постлано с тухлени плочи. Голяма част от тях са унищожени през Късната античност, когато банята е била преобразувана в раннохристиянска църква. Дебелината на стените е три метра, дълбочинната на достигнатия културен пласт е 4,50 м. Предстои в южна посока да бъдат разкрити басейните за студена, топла и гореща вода. Близо две седмици са извършвани и необходимите консервационни мерки, за да се запазят разкритите конструкции. Необходимо е обаче заедно с община Димово да се разработи проект за временна консервация в по-сериозни мащаби, допълни доц. д-р Димитров.
В пресконференцията със свои въпроси участваха и ученици от Гимназията с преподаване на чужди езици „Йордан Радичков“ във Видин, водени от преподавателя Валентина Александрова.
/РБ/
https://www.bta.bg/bg/news/571210-dots- ... razkopki-n
РОСЕН МЛАДЕНОВ
ВИДИН,
17.11.2023 15:56
(БТА)
Ръководителят на археологическите разкопки на Рациария, Антична Бонония и Кастра Мартис доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей - БАН представи резултатите от работата на обектите през сезон 2023 на пресконференция в Националния пресклуб на БТА във Видин.
Представянето пред обществеността какво археолозите като обществена професия сме свършили през тази година е важно, защото освен националните финансирания от държавния бюджет през Министерство на културата (МК) вече от много години се отпускат средства и от общините, каза в началото на пресконференцията доц. д-р Димитров.
Кастра Мартис е третия най-голям античен център след Рациария и Бонония от системата на лимеса на Римската империя в Северозападна България. Крепостта се намира в идеалния център на настоящия град Кула и е проучвана от Йорданка Атанасова от Регионалния исторически музей (РИМ) във Видин през 1972 г. След 50 години община Кула е отделила средства, за да продължи проучването, уточни доц. д-р Димитров. Катра Мартис се състои от две крепости като по-малката - квадрибурга, е почти напълно изследвана. По-голямата - кастела, се намира под съвременните сгради като неговата площ от около 12 дка не е изследвана. Целта на тазгодишните разкопки е била да се изследва вътрешността на кастела, да се установи неговата хронология и стратиграфия. Направени са четири пълни сондажа, които са показали, че под Кастра Мартис има по-ранно селище – от I, II и III век. Намерени са керамика и културни пластове, които датират от началото на Римската империя. Кастела е изграден през IV век и функционира до средата на V век. Не са открити никакви доказателства за продължаване на живота в тази крепост след хунските нашествия, разказа доц. д-р Димитров.
Антична Бонония е римската крепост Бонония, която се намира под квартал „Калето“ в центъра на съвременния град Видин. През 2023 година са осъществени най-сериозните и най-продължителните разкопки в цялата история на проучването на този обект. Община Видин е отпуснала 60 000 лв, а одобрения проект на МК е финансиран с 46 500 лв. Благодарение на това финансиране археолозите са работили почти четири месеца през това лято. Напълно е завършено проучването на зоната на кула № 10, която е открита преди две години, почти цялата западна част на крепостната стена и пластовете от средновековната и османската история на Видин. Антична Бонония е най-сложния археологически обект във Видинско, защото има натрупана история от 20 века. След достигането на стерилния слой напластяванията там са почти шест метра. Стратиграфията показва над 20 отделни културни пласта – от Ранно римската епоха до наши дни. В РИМ – Видин само тази година са постъпили около 1 200 находки – голяма част са монети, но и всякакви други предмети на бита от Античността, Средновековието и Османския период. Зад крепостната стена са установени и проучени четири землянки от времето на Първото българско царство, които са първия изследван обект от този период във Видинско. В кула № 10 е открито още едно вкопано жилище от времето на Видинския цар Йоан Срацимир, където са намерени и много негови монети. След изследване на нумизматичния материал от проф. Константин Дочев отново възниква идеята, че е възможно Видинското царство да не престава да съществува през 1396 година, а да е останало да съществува още няколко години след края на XIV век, уточни доц. д-р Димитров.
По неговите думи след проучванията в продължение на няколко години напълно оправдано следва решението на въпроса относно реставрацията, социализацията и експонирането на тази част на Антична Бонония.
Финансирането от 59 500 лв. от МК е било достатъчно за работа в археологическия обект Рациария в рамките на един месец. През този сезон е продължило проучването на римските императорски терми, които са най-големите в цяла България и покриват площ от девет декара. Завършено е проучването на двете най-източни помещения на термите. Това е вероятната съблекалня. Достигнато е нивото на пода, който е изпълнен стабилно с каменни блокове, слепени с хоросан, и постлано с тухлени плочи. Голяма част от тях са унищожени през Късната античност, когато банята е била преобразувана в раннохристиянска църква. Дебелината на стените е три метра, дълбочинната на достигнатия културен пласт е 4,50 м. Предстои в южна посока да бъдат разкрити басейните за студена, топла и гореща вода. Близо две седмици са извършвани и необходимите консервационни мерки, за да се запазят разкритите конструкции. Необходимо е обаче заедно с община Димово да се разработи проект за временна консервация в по-сериозни мащаби, допълни доц. д-р Димитров.
В пресконференцията със свои въпроси участваха и ученици от Гимназията с преподаване на чужди езици „Йордан Радичков“ във Видин, водени от преподавателя Валентина Александрова.
/РБ/
https://www.bta.bg/bg/news/571210-dots- ... razkopki-n