Халколитната култура на Балканите

[1951]

Супер интересно развитие на темата, жалко че нямам никакво време да се включа.

Ето и споменатата таблица на Бояджиев от 1995 г., която към момента не е особено актуална:

Ето я таблицата му от последната му книга от 2022 г. Има известни разлики:

Untitled44.jpg (158.7 KiB) Преглеждано 3299 пъти

[sarkel]

Оказа се, че съм излъгал за дендрохронологията, от Созопол Кунихолм е описал 224 годишна дендро-крива, дали става за целите на калибрацията нямам представа.

3.
SUBMERGED COASTAL SITES IN
BULGARIA—ENEOLITHIC SOZOPOL
We have a second collection of timber pilings, mostly oak, retrieved in
1988 by Aleksandar Durman and Hristina Angelova from an Eneolithic site
(Quadrant D) about ten meters under water in Sozopol harbor. Again, we have
not seen copies of the plans. The Sozopol oak forms a 224-year tree-ring
chronology, and radiocarbon determinations made at the AMS facility at the
University of Arizona place the end-date at 4140 BC±19 (calibrated). There is
no phasing as we saw at Kiten. But again, it is worth noting that as of the mid-
42nd century BC—or 14 centuries before Kiten—people were building and
living next to a Black Sea that was much lower than it is today.
Our intuitive feeling is that although we are now looking at a salty
replacement for what was once a freshwater lake (the kind of lake in which the
Tigris trout’s ancestors might have swum), the change did not come as a single
enormous splash, thereby filling the Black Sea with salt water up to its present
brim. The last ten meters of sea-level change took place some time between 2700
BC and today. We leave to the geologists the explanation and estimation of what
part of this is due to absolute sea-level change and what part to land movement.

[sarkel]

Супер интересно развитие на темата, жалко че нямам никакво време да се включа.

Ето и споменатата таблица на Бояджиев от 1995 г., която към момента не е особено актуална:

Ето я таблицата му от последната му книга от 2022 г. Има известни разлики:

Untitled44.jpg

Не знам защо изтегля края на късния халколит чак до 3800 ВС. Може би включва терминологически вътре и финалния енеолит. За всеки случай виж датите от прословутия последен халколитен хоризонт на Юнаците (с избитите и едвам погребани жени и деца), не се доближават много до 4-то хилядолетие.

[sarkel]

Оказа се, че и за Провадия съм излъгал, че се отнася към КГКVI. В. Петрова приема, че става въпрос за смесен/междинен вариант между Варна и КГКVI, ето нейна карта с нанесени основните селища:

Varna Sidlungen.jpeg (138.86 KiB) Преглеждано 3266 пъти

Статията е относително стара, та е възможно ситуацията да се е променила след разкопките от последните сезони. Интересно би било да се види ситуацията с некропола на Провадия, например колко погребани по гръб ще открият. Не знам, дали няма публикувани междинни резултати.

Ето и една таблица, онагледяваща разликите в керамиката между двете култури, пак от същата статия:

Varna Keramik.png (348.46 KiB) Преглеждано 3266 пъти

[Thorn]

За мен твърдението, че Провадия е КГК VI и е много различна от Варна беше изненадващо. Винаги, не знам защо съм смятал, че те са очевидно свързани и че именно солниците са дали богатството, показано във варненските некрополи. Може би към го чел в някое журналистическо писание.

П. П. 1951 спомена за металографски изследвания на медните изделия. А няма ли данни откъде идва варненското злато? Не са ми известни златни находища непосредтвено във варненско.

[Thorn]

Има ли връзка между праисторическите солници край Провадия и най-старото обработено злато в света?

публикувано на 08.12.09 в 09:04


От няколко години екип под ръководството на археолога проф. Васил Николов проучва праисторическите солници при Провадия. Именно там е открито най-ранното известно досега производство на сол в Европа – от втората половина на шестото хилядолетие преди Христа. През изминалото лято археолозите започнаха проучването на по-късен център за добив на сол – от халколита. Той е работил преди около 4500 години преди новата ера. Има ли връзка между него и намиращия се пак в този край Варненски халколитен некропол, в който през 1972 година е намерено най-старото обработено злато в света? И защо в него са положени няколко хиляди златни предмета, при положение, че наблизо няма златни залежи?

„Във Варненския некропол има не само злато, но и много медни предмети – разказва проф. Николов. – Те са изключително ценни за времето си, също са белег на престиж, както и украшенията, изработени от черупките на егейски миди. Т. е. - всичко, което е положено в гробовете на Варненския некропол, е изключително скъпо за онази епоха. Срещу какво тази общност от хора край Варненското езеро е могла да съсредоточи в ръцете си такова огромно богатство? Хипотезата, която не за първи път споделям, но през тази година получи много сериозно потвърждение, е, че това е ставало срещу солта от Провадия. Провадия се намира на 37 километра от некропола и по онова време принадлежи на същата тази общност от хора, които са оставили и Варненския некропол.”
Всъщност солта, която се е добивала в средата на Пето хилядолетие преди Христа, е била в промишлени за онази епоха количества. Преди това водата от изключително солените местни извори е била наливана в големи паници, с диаметър около половин метър. Съдовете са били поставяни в пещи с висока температура, за да се изпари водата. Така са се получавали пити сол – удобна стока за търгуване, при това – много скъпа за времето. Около 4500 години преди Христа обаче способът на производство се сменя. Разсолът се налива в огромни съдове – с височина до 80 сантиметра и диаметър до 60 сантиметра. А те се нареждат в големи ями, в които се поддържа огън. Ето какво разкриват резултатите от едно неотдавнашно изследване:

„Съдовете са били покрити с каолин, за да не прониква соленият разтвор в стените им и да може водата да се изпарява само от гърлото на съда. Така са получавани големи солени тела, които са използвани за размяна. Т. е. - това са били тогавашните „пари”. Колкото до солта, много пъти съм казвал, че без нея човешкият организъм не може да съществува, това се отнася и за животните. Затова именно срещу солта от Провадия е било възможно получаването на тези престижни предмети, намерени във Варненския некропол. През тази година проучихме една от огромните ями за производство на сол. Само по време на разкопките открихме около 20 кубически метра фрагменти от огромните керамични съдове, в които солта се е втвърдявала. Става дума за нещо, което за първи път в света се открива. То беше потвърдено и от водещи специалисти, които ни гостуваха от други страни. Така че вече има обяснение каква е причината златото да бъде във Варненския некропол. А проектът, който ръководи професор Перницка, трябва да даде отговор откъде идва това злато. Така ще знаем как се е извършвала търговията със сол, докъде е стигал този скъп продукт, откъде се е връщало в замяна злато. Дали солта е пътувала до северна Мала Азия или до южните зони на Балканския полуостров, това все още не можем да кажем.”

Проф. Ернст Перницка от Германия, споменат от Васил Николов, е учен със световна известност в областта на древната металургия. Проектът за изследване на златните предмети, открити край Варненското езеро, ще стартира през следващата година. Освен произхода на златото, той си поставя за цел да проучи и как в онази ранна епоха са били създадени тези великолепни предмети.

По публикацията работи: Венета Павлова

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/10022 ... to-v-sveta

[avtohton.org]

Наскоро слушах ново интервю с акад. Васил Николов:

[sarkel]

За мен твърдението, че Провадия е КГК VI и е много различна от Варна беше изненадващо. Винаги, не знам защо съм смятал, че те са очевидно свързани и че именно солниците са дали богатството, показано във варненските некрополи. Може би към го чел в някое журналистическо писание.

Това е тезата на В. Николов, "солта е злато". Това обаче не обяснява, защо Варненският некропол (и евентуалното селище към него) е на брега на езерото, а не около презюмирания (единствен и уникален) източник на богатството в лицето на солната мина.
Иначе да, свързани са, няма как, все пак са на доста близко разстояние. Какъв обаче е бил характерът на тази връзка - власт и подчинение, търговия, етнически произход? А това, че са географски близко, не решава въпроса за културната принадлежност на Провадия (все някъде трябва да е минавала границата между Варна и КГКVI). Освен това икономичекси връзки (например имортна керамика, още по-малко скъпи неща като медни брадви и златни накити) далеч не означава признак за културна принадлежност. Виж например архитектурата - като изключим масивните крепостни стени (които са по-скоро уникални), жилищата приличат по-скоро на такива от могила във вътрешността, отколкото на Дуранкулашките. С керамиката (на мен поне) не ми е ясна работата, явно ще има доста варненски съдове, но в какво съотношение, в Провадия ли са правени или са импорти, има ли "хибридни" съдове например варненска форма с типична за КГКVI украса и обратно?
Все пак си мисля, че резултаите от некропола ще дадат по-категоричен отговор на въпроса.

[sarkel]

П. П. 1951 спомена за металографски изследвания на медните изделия. А няма ли данни откъде идва варненското злато? Не са ми известни златни находища непосредтвено във варненско.

Златото е алувиално, даже май бяха идентифицирали източниците - Източна Стара планина и Странджа. Ще се опитам довечера да изровя статията на Перницка и екипа му.

[Thorn]

Перницка този ли е , който е копал в Троя?

viewtopic.php?p=58#p58

[sarkel]

Перницка този ли е , който е копал в Троя?

viewtopic.php?p=58#p58

Перницка е един от най-големите авторитети в областта на археометалургията, химически и изотопен анализ на древни метали. Ръководи водещия център в областта. За Троя не знам да е ръководил разкопките, по скоро може би е бил част от екипа по металургичната част.

[Thorn]

Ръководил бил експедицията на Тюбингенския университет след смъртта на Манфред Корфман.

[Thorn]

https://www.academia.edu/80041446/On_th ... Creativity

Абе аз намерих тази статия, но още не съм успял да я прочета. Но започва впечатляващо:

The gold finds from the Varna I cemetery in Bulgaria(4550–4450 cal. bc : Chapman et al. 2006; Higham et al. 2007; or c. 4390 cal. bc: Krauß et al.
2014) are still often considered as the first gold of mankind (Elu`ere 1989).The site belongs to the Kodˇzadermen-Gumelnit¸a-Karanovo VI complex (KGK VI)

Какво излиза - че според авторите варненският некропол принадлещи към КГК VI!

Не признават самостоятелна култура Варна?

[sarkel]

https://www.academia.edu/80041446/On_th ... Creativity

Абе аз намерих тази статия, но още не съм успял да я прочета. Но започва впечатляващо:

The gold finds from the Varna I cemetery in Bulgaria(4550–4450 cal. bc : Chapman et al. 2006; Higham et al. 2007; or c. 4390 cal. bc: Krauß et al.
2014) are still often considered as the first gold of mankind (Elu`ere 1989).The site belongs to the Kodˇzadermen-Gumelnit¸a-Karanovo VI complex (KGK VI)

Какво излиза - че според авторите варенеският некропол принадлещи към КГК VI!

Не признават самостоятелна култура Варна?

Не съм убеден, че това им е била точно идеята. Не съм срещал някой в България да отрича съществуването на култура Варна.

бтв ето тази статия относно социалното значение на "богатите" гробове също ми се струва интересна:

https://www.academia.edu/32395179/Rich_ ... one_Press_

[Thorn]

zemed.png (458.74 KiB) Преглеждано 3187 пъти

[Thorn]

Винча направо изглежда по-интересна, а аз за нея практически нищо не знам, даже как и кога е изчезнала. И там ли има хиатус?

[sarkel]

Винча направо изглежда по-интересна, а аз за нея практически нищо не знам, даже как и кога е изчезнала. И там ли има хиатус?

С Винча съм запознат само отгоре-отгоре. Хронологически тя трябва да приключва, когато тук започва партито (средния енеолит), а късния енеолит в Сърбия го свързвам с Бубаня-Хум (или както се произнася правилно), която е прикрепена/синхронна към Криводол-Сълкуца. Бубаня-Хум обаче заема по-скоро територии в Източна Сърбия, а не в централна, където е сърцето на Винча. В тази статия пък пишат, че Винча имала и късноенеолитни селища, само че не били по могилите и съответно е по-лесно да бъдат проопуснати археологически.

Given that, on current evidence,
the mid-5th millennium BC onwards in the central
Balkans frequently sees the construction of new, single
phased settlements primarily being founded away
from existing Vinča culture sites, as demonstrated in
the area of Mačva in western Serbia (Tripković and
Penezić 2017), it is easy to see how the shift towards
a less archaeologically visible settlement activity could
be incorrectly interpreted as abandonment or collapse.

Интересно какво представлява материалната култира на тези селища.

Ето я статията, както и една обобщена схема на класическата периодизация на Внча:
https://www.researchgate.net/publicatio ... n_overview

винча бело бърдо.png (521.63 KiB) Преглеждано 3176 пъти

Иначе за преходния период в Сърбия не съм информиран, но предполагам и там има.

Теб какво точно те впечатли във Винча?

[Thorn]

Впечатли ме разбира се "писмеността" и това, че май тяхната медна металургия е още по-ранна или поне толкова ранна.

[Thorn]

Така. Да направя отново кратка рекапитулация до сега.

Мезолит в България почти не е отбелязан, има само някакви находки около Побитите камъни до Варна. За сметка на това в Сърбия има забележителен мезолит - Лепенски вир - селища на брега на Дунава на уседнали риболовци. Защо в България няма находки - не се знае. Може просто да не са още открити.

През втората половина на 7 хил. пр. н. е. от Мала Азия идват вълни от неолитни предноазиатски земеделци с характерния си комплекс - животни - говеда, овце, кози, свини, отглеждат някакви ранни подвидове пшеница, нахут, не знам още какво, имат керамика, умеят да тъкат (какво тъкат - вълна? Имат ли лен?).

Откъде точно идват - не е ясно, излиза, че по-скоро от юг. Но Мала Азия е на юг, възможно и нормално е да са заселили първо Eгеида и после да са тръгнали на север. Неолитните фермери заселват територията на Балканите, като почти или напълно изместват или унищожават по-старото население и основават множество селища, някои от които и укрепени, което означава, че дори по това време е имало междуобщностни конфликти. До ден днешен техните гени са съществена част от генофонда на Балканите, макар и ограничено по мъжка линия.

В края на 6 хил. в западната част на Балканите е културата Винча - днешна Сърбия, Македония, Западна България, в Румъния - Банат и Трансилвания. В Източната част на Балканите се развиват куллтури, които са наречени по пластовете на неолитната селищна могила Караново около Нова Загора. По това време е Караново V.

А на черноморското крайбрежие северно от Стара планина - Хаманджия.

Някъде около 5000 години всички тези култури достигат един относително висок етап на развитие. Появяват се укрепени селища с палисади, ровове и даже понякога каменни стени, появава се медна металургия - не е ясно първо в културата Караново или във Винча. В източна Сърбия има ранни рудници около Рудна Глава и тигели за леене на мед около Плочник. По същото време медни рудници се появяват и в Източна България, където по това време на смяна на Караново V, идва Караново VI или Коджадермен-Гумелница-Караново VI (КГК VI).

През следващите столетия в културата Винча се появяват предмети с графични символи, които е възможно, но доста малко вероятно да представляват някаква протописменост. Аргументацията, че не е такава е сериозна е ще я преразкажа по-късно, за мен е убедителна. Но предмети с такива знаци се откриват по цялата територия на Винча - от Румъния до Гърция и са доста многобройни. "Глинен печат" с подобни знаци е открит и в Караново VI.

По същото време Хаманджия прераства в култура Варна с основни паметници Варненските халколитни некрополи, селището в Дуранкулак и някои лошо проучени селища на дъното на варненските езера. Впрочем има и доста други селища, някои, като това да село Аврен са и укрепени, но като цяло въпреки огромното си значение, културата Варна е изненадващо за мен недостатъчно проучена археологически.

А огромното ѝ значение, е че в тези некрополи се откриват невероятно богати находки. Мидени черупки от миди Спондилус от Средиземноморието, голямо количество медни изделия, като медта за тях идва от старозагорско и бургаско и най-забележителното накрая - гробове с килограми златни изделия в тях.

Обикновено те се определят като най-старото обработено злато в света, което е възможно и да не е най-точното, защото златни изделия са открити и в Дуранкулак, и в по-стария "Варненски некропол II", а едно мънисто и в т.нар. "град на птиците", т. е. селищна могила Юнаците до Пазаржик, която е част от КГК VI.

[Thorn]

Тези златни изделия се определят от откривателите им като по-стари от тези във Варенски некропол I, но във всички случаи датировките са много проблемни. Датите определени с С14 варират с много - с няколко века. Има някакъв проблем с въглеродното датиране от тази епоха, някакъв неясен поне на мен "резервоарен ефект" като явно още няма убедителна скала за поправки. Като цяло, забелязвам тенденция по-новите датировки да дават по-древна възраст на изследваните обекти, датирайки много от тях в средния енеолит, а не в късния. Т.е. - някъде около 4500 г. пр. н. е. и даже по-стари.

Както и да е - златообработката се е развила именно в тази епоха и именно в този кръг от близки култури, макар и да не може все още да се конкретизира с голяма сигурност.

При всички положения, Някъде около 4500 г. плус минус век-два, Балканският полуостров е може би технологично най-развитата област в света. Медта не е неизвестна в Близкия Изток, но мащабите на производство и употреба тук са несъпоставими. За златото въобще да не говорим - реално златните находки от тази епоха са концентрирани именно във Варна и още няколко балкански обекта.

Всичко това е наречено "Балканска металургична провинция" и медни изделия, направени от балканска мед и вероятно от балкански майстори се разпространяват дълбоко на север в Източна и Централна Европа.