Увод
Не ми харесва поднасяне на въпроса по такъв начин. За славянското море, дето било заляло и т. н. По-добре да избягваме метафоричните изрази. Особено спорни такива, за които не е недвусмислено какво означават. Разбира се, ако ни интересува истината, а не просто желанието за победа в спора и натриване носа на опонента, защото при такъв маниер на спор често се спори с имаго - приписваш на опонента си тези, които той не е твърдял и после ги разбиваш на пух и прах.
Иначе по въпроса:
Не съм запознат с генетичните данни, освен-най общо, т. е. че като фенотип повечето българи са по-скоро близки до средиземноморците, които винаги са си си живеели на Балканите, отколкото до хората от Севера.
От друга страна, следва да имаме предвид факта, че езиково те са славяни, част от огромна и основно северна спрямо Балканите езиково общност, надеждно фиксирана през 9 век, но очевидно съществуваща от по-рано.
Неизбежният извод, е че това се получило основно чрез асимилиране на местно население, а не чрез изместването му от масова миграция от север.
Поне няколко пъти съм писал за най-вероятния механизъм на това явление, който не противоречи и на изворите.
През 5 век по римските граници северно от Дунав славяните са относително малобройни, но започват регулярни набези на римска територия, които с променяща се интензивност продължават около два века. Около 10 поколения поред това е ежедневната реалност. Археологията показва, че почти всички антични селища в този период прекратяват съществуването си. Има и няколко изключения, но те са именно изключения. Местното население губи изцяло организацията си, привичния си начин на живот, повечето си традиции. Към изхода на периода на Балканите живеят разни славянски племена, които налагат езика си като основен в цялата вътрешност на полуострова. Как става това?
С отвличане на пленници. Всички извори за периода говорят за това. Дойдоха славяните и отвлякоха пленници. Ромейските войски нападнаха славянския отряд и освободиха пленниците. Ромейските войски нападнаха славянския отряд, но не успяха да освободят пленниците. Ромейските войски нападнаха славянския отряд, но славяните избиха пленниците. Подобни съобщения има десетки.
При това са отвличани жени и деца, но също и мъже. И цялото това отвлечено население живее по славянските паланки. Възможно е то да е относително малобройно, спрямо общия брой на обитаващото преди това тези земи антично население, но останалото, неотвлеченото от славяните го няма. Прогонено или избито, селищата му са пусти. Потомство дават отвлечените.
При това нямаме едномоментно или бързо завоевание, подобно на Китай от монголите, когато завоевателите се размазват като тънък управляващ слой върху огромно местно население и бързо се асимилират в него. Не, всичко става постепенно, на порции, при това не като в Китай, където де факто животът си остава същия, само дето военните и висшата аристокрация са монголи, а не китайци. Не, тук на Балканите механизмът е различен.
**************** ********************************** ******************************************
Начало
Нека за момент да се пренесем примерно във втората половина на 6ти век и да си представим едно малко славянско селище, примерно от 30-40 жители. Петима млади войни от селото се присъединяват към готвения набег на ромейска територия (под аварско водачество) и след няколко месеца четиримата оцелели се връщат с богата плячка. Три коня, два вола, 6 крави, кесийка монети, меч за всеки, на двама от тях и шлемове, хубави плащове за всеки, една сребърна чиния и един позлатен кръст. И пленници. Шест млади жени - двама от воините си водят по две, деца - пет момичета и три момчета, и двама мъже, които целите са насинени от бой, единият със счупен нос. Пленниците гледат уплашено.
Минават няколко години. Младите воини са вече най-уважаваните мъже в селото. Старейшината се съобразява с тях и даже малко се бои от тях. Единият - Славун е всепризнат лидер. Взели са си за жени най-хубавите девойки от селото. Всъщност само едната е хубава, другите нищо особено, ама то от такова малко село колко девойки да има, че ида избираш? Нищо, те си имат пленничките. Славун има три жени - славянката, дъщеря на старейшината, една красива черноока пленничка, която тамън е станала на 21 години и едно от отвлечените момичета, което тъкмо е станало на 14 години. Единият от другите войни се е удавил при нещастен случай, другите двама имат по две жени - единият славянка и пленничка, другият само пленнички. От пленените момчета едното, което беше едър хубавец, го накарах да се ожени за сестрата на единия воин, която беше куца и грозна, та никой от славяните не я искаха, а другите ги ожениха за момичета пленнички. Единият мъж умря, другият живееше в малка землянка накрая на селото и беше роб на Славун.
Родиха се деца. Наполовина ромеи, някои изцяло ромеи, но всички живееха в славянското село, научиха езика на господарите си и общо взето живееха техния живот. Оряха, сееха, жънеха, грижеха се за добитъка, живееха в същите землянки. След няколко години всички пленници вече добре говореха езика на славяните. Все пак животът не беше лесен и трудностите ги сплотиха. Всички - и славяни и пленници работеха здраво, даже и Славун, който може и да беше някакъв лидер и го бъзикаха, че е княз на селото, ама какъв княз си , като имаш същата землянка, същите дрехи и ореш и жънеш със съседите?
Минаха десетина години. Аварите пак пратиха вестоносец, че ще има поход. Княз Славун се застяга за бой. Той и двамата му другари със щитове, шлемове и мечове, брат му и двама братовчеди. И робът му, с когото заедно ходиха на лов и заедно убиха мечка. Той с копие.
Върнаха се само Славун, един от войните с когото ходиха преди на поход, другият беше премазан от камък при обсада, брат му и единият братовчед. И робът на Славун.
Водеха като пленници, седем жени, двама мъже и пет деца - две момичета и три момчета. Също крави, кози, овце, дрехи, оръжие. брадви, мотики и малко злато и сребро. На празненството при завръщането Славун обяви, че освобождава роба си и го прави пълноправен член на рода. Той се беше сражавал рамо до рамо с него и му беше спасил живота. Даде му за жена една от пленничките и заедно с цялото село му направиха семейна землянка. Двамата мъже станаха "роби" - живееха в землянка накрая на селото, пасяха свинете. Дадоха им най грозната пленничка за жена и на двамата. Разпределиха останалите между участниците в похода.
Минаха още десет години. Почна нов поход. Славун вече беше всепризнатият лидер. Излезе на кон, с ризница, шлем, меч и копие. С него бяха тримата му синове - единият от славянката, а другите двама от пленничките. С него беше старият вече бивш роб, още едно от пленените преди това мочета, което беше пораснало и станало як мъжага и още няколко от синовете на воините от първоначалния набег - младежи на по около 20 години. Повечето синове на пленничките, чернокоси и чернооки. Вече си беше истински княз, водеше дружина от 10 воини със себе си, та макар и от тях чистокръвни славяни да бяха само трима, другите бивши пленници или техни синове.
Върнаха се с ........ пленници и пленнички. И т. н. и т. н.
.............................................
150 години по-късно. Селото вече е от 60 жители, но два пъти се е разселвало - има още две села - едно нагоре по течението на реката и едно надолу. Повечето от населението са потомци на бивши пленници, но говорят само славянски, живеят като славяните, бият се за славяните и разглеждат роимеите само като обект за плячкосване и врагове.
------------------------------------------------
Наши дни. Археолози намират някои от останките, секвенират ДНК и казват, я, ама тя е почти същата като на ромейското население! А къде са северните пришълци?
Славун умря в първите години на 7 век, но успя да направи още един голям поход, след като Фока изтегли войските си. Доведе още пленници. Изгориха го на огромна погребална клада по обичая на славянските богове и събраха пепелта му в урна. Повечето "чисти" славяни така ги погребваха.
Пленниците и потомците им обикновено ги заравяха в земята като кучета. Накои даже и при спазване на християнски обичаи, но рядко.
Археолозите намериха гробището и го определиха като биритуален некропол. Секвенираха ДНК. Естествено от погребаните, защото от пепел ДНК не се секвенира. Всичките излязоха "балканци".
През 626 г. внукът на Славун - Мирослав, участва в похода на аварите срещу Цариград. Аварите го накараха да се качи на сал и когато имперският флот ги нападна, повечето славяни се издавиха. Мирослав едва се спаси, полуудавен, мокър до кости и загубил цялото си снаряжение.
Добра се до лагера и там каза на кагана какво мисли за умствените му способности. Аварите го хванаха, набиха го с камшиците, конфискуваха му пленничките, и го вързан за едно дърво го накараха да гледа как ги карат да теглят каруца, а аварите ги яхат. Беше предвидено следващия ден да му спретнат погребална клада, но без да е умрял преди това.
През нощта Мирослав успя да избяга и с много премеждия се върна в родното си село. През това време армията на кагана пред Цариград се разпадна. Изпокараха се, изпонапсуваха се, славяните се разбягаха, българите и аварите се изпокараха и още преди да се приберат бяха започнали да се колят.
Колеха се повече от десет години и през това време селото на Мирослав никой не го закачаше. Когато някакъв от претендентите за хаган прати няколко от дружинниците си да съберат продоволствие - т. да отвлекат говедата и да мобилизира част от мирославовата дружина, те се озоваха под големия дъб в центъра на селото, заобиколени от разгневените славяни. Водачът на аварите го набиха на кол, а останалите ги обесиха на клоните на дъба.
Никой не дойде да им отмъщава. Минаха десетилетия. Славяните не се подчиняваха на никого. Някакви аварски банди два- три пъти отвличаха говеда, убиваха пастири, крадоха жени, но никога вече не наложиха власт над селото. Периодично имаше слухове, че аварите ще направят голям поход, но славяните от цялата област - цели седем племена се съюзиха и се оказа, че могат да съберат толкова много воини, че страшните обри все отлагаха да нападнат.
Обаче вече и походите бяха редки и още по-рядко бяха успешни. Наоколо вече почти нямаше имперски области. Племенникът на Мирослав - Мирчо Свирепия му омръзна такъв мирен живот, а и му се искаше и той да има пленнички, кон, крави и червен плащ, та се поддаде на уговорките на едни гъдулкаджии чак от Долната земя и отиде с тях да превземат някакъв град на брега на морето. Нещо като Теслон, Салонки или Солун. Нещо такова. Отведе няколко човек с него, но те се върнаха (и то не всички) с посърнали лица, казаха, че як бой са яли и че някакъв ромей, на име Леон Кроткия бил размазал главата на Мирчо Свирепия с мотика когато Мирчо се опитал да се покатери на стената на Слона ли беше, Солуна ли. За капак някои от съселяните им останали там, че за капак и били минали на служба на императора!
След две години един от тях - Стою, се върна в селото.....
. И дето бил говорил латнски анта, голямо чудо ли е? Може да служел в римската армия, може да е бил роб, може да е бил потомък именно на такива римски пленници. Нищо не означава тоя латински и защо, ще стане ясно като ти отговоря на следващия въпрос.