Оловен печат, две монети и бронзово писало са открити от екипа, работещ на археологически обект № 41 във Външния град на Плиска
Кореспондент на БТА в Шумен Антоний Димов
Шумен
27.08.2024 12:47
(БТА)
Оловен печат и две монети са открити от екипа, работещ този сезон на археологически обект № 41 във Външния град на Плиска, съобщи доц. Константин Константинов от Шуменския университет, ръководител на разкопките.
Печатът е изцяло запазен, в кръгов надпис от едната му страна се чете "Господи, помагай на Петър“. Става въпрос за печат от края на IX, първата половина на X век, каза доц. Константинов.
"Става въпрос за аристократ с името Петър, който е водил кореспонденция с централната власт с Плиска. Този Петър си е писал със собственика на имението. От задната страна на печата имаме изображение на Богородица с младенеца, с текст "Богородице помагай“. Лошото е, че печатът от задната страна е ударен леко накриво и не се чете на кого помага Богородица. Интересното е, че младенецът е представен като възрастен индивид, с брада и мустаци, не е младо изображение на Христос. Търсим аналогии, не познаваме такова изображение на младенеца. Печатът най-вероятно е български", коментира доц. Константинов. На печета има кръстче и звездичка, които разделят началото и края на текста, допълни той.
При разкопките тази година са открити още изцяло запазено бронзово писало, оловни прешлени, две монети, които са по-ранни. Във външния град на Плиска се откриват такива монети с датировка III-IV век от новата ера, добави доц. Константинов.
Той обяви, че разкопките ще продължат още една седмица. По думите му се работи се с финансиране от Министерството на културата. На обекта са още Ивайло Кънев от Националния исторически музей, докторанти, студенти и около 15 работници.
"Копаем в западната част на обекта. Миналата година според нас засякохме оградния зид на комплекса. Виждаме верижни помещения, които се развиват покрай източното лице на този западен ограден зид. От вътрешната страна има пещ, гнезда за колове със стълбова конструкция. Това имение не е било на случаен аристократ, а на такъв, който е водил кореспонденция с централната власт в Плиска“, коментира доц. Константинов и добави, че "тази година резултатите потвърждават тези наши предположения“.
"Този тип имения са търговско-занаятчийски комплекси, които съществуват в края на столичния и продължават след столичния период на Плиска. Тези имения Борис раздава на своите приближени боляри, а те продължават да ги обитават и след като градът вече не е столица", обобщи доц. Консантинов.
Нашите разкопки показаха, че под основите на зидовете имаме жилища, полуземлянки, които собствениците са напуснали и може би са дошли да обитават този комплекс. Целият комплекс е разположен на около 12 декара, съобщи археологът. Комплексът се намира на около 3 километра по права линия от вътрешния град на Плиска, каза той.
Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, коментира, че откритият при разкопките оловен печат е с ясна датировка и е открит в конкретна археологическа среда. Надписът върху печата е на гръцки, допълни той. Не трябва да изключваме варианта и печатът да е византийски, но е малко вероятно, подчерта той. "Този печат е нещо уникално", обобщи Кънев.
Археологически обект 41 се проучва от 1983 г. Тогава Павлина Павлова от РИМ – Шумен по метода на аероархеологията прави снимки и по тях се очертават границите на зидове и фотографиите се използват за първите археологически проучвания. Около 25 сезона продължават разкопките с прекъсвания, поясни доц. Константинов.
Както БТА съобщи, Националният историко-археологически резерват „Плиска“ има 23 750 посетители за първите 7 месеца от тази година.
Към 31 декември 2023 г. в област Шумен функционират четири музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство. Те са посетени за 2023 г. от 170 400 посетители, като 10 200 от тях са чужденци, а 23 600 от посещенията са осъществени в дните със свободен вход. В сравнение с 2022 г. общият брой посетители се е увеличил със 17.6%. Регистрирано е и увеличение на чуждестранните посетители с 25.9%.
/РБ/
https://www.bta.bg/bg/news/732094-olove ... esht-na-ar
____________________________________
Златни монети от времето на Юстиниан Велики са открити при археологически разкопки в троянското село Дебнево
Кореспондент на БТА в Троян Преслава Иванова
Троян,
27.08.2024 10:50
(БТА)
Пет златни монети от времето на Юстиниан Велики са открити при археологически разкопки в троянското село Дебнево. Монетите са били разпилени по пода на опожарено жилище от по-късен период. Това съобщи за БТА доц. д-р Стилиян Иванов от Националния исторически институт с музей към Българска академия на науките, който ръководи археологическата експедиция, проучваща крепостта „Калето“ над селото.
За шеста поредна година доц. Иванов и помощниците му Доротея Иванова и специалистът от Чипровския музей Мирослав Марков правят разкопки на археологическия обект „Калето“ над село Дебнево. Част от екипа са и млади археолози от Великотърновския университет.
„През тази година най-интересната археологическа ситуация е едно ранносредновековно жилище, което е опожарено. В други случаи подобни жилища се откриват без останки от вътрешната конструкция, докато тук имаме рядката възможност да видим дървената облицовка на жилището, която, макар и в овъглен вид, е ясно различима. То трябва да се отнесе някъде към 10-и век, към времето на управление на българските царе Симеон и Петър“, разказа доцентът.
Собствениците са изоставили целия инвентар в жилището - два железни сърпа, железни инструменти, тока за колан, три бронзови пръстена, различни по размер керамични съдове, от които може да се съди, че са се занимавали със земеделие, добави той.
„Най-интересната находка от жилището е откриването на пет разпилени по пода златни монети. Две от тях са силно пострадали от пожар. Интересното при тях е, че те са доста по-ранни от съществуването на това ранносредновековно жилище. Те са от 6-и век, от времето на император Юстиниан I. Най-вероятно са открити от тези, които са изграждали жилището и които в последствие са ги съхранили. Макар че не са били в обръщение, тези монети са били достатъчно ценни, поради това че са от злато – материал, който е доста ценен и през Средновековието“, разказа археологът.
Проучванията на крепостта „Калето“ над Дебнево започват през далечната 1974 г. и след няколко археологически сезона са преустановени за десетилетия. През 2019 г. са възстановени отново благодарение на финансиране от Министерство на културата и Община Троян.
Според доц. Иванов площта на крепостта е 18 декара, като част от крепостните стени са добре запазени, а друга са пострадали, тъй като материал от тях е използван при строежа на близкото селище.
Крепостта се намира на естествено укрепен хълм, близо до реката и до обработваеми земи. Това са предпоставки тя да бъде населявана през различни исторически периоди. Има няколко укрепления едно върху друго и жилища от близо десет археологически хоризонта, насложени един върху друг, обясни доцентът.
Той разказа, че са открити следи от голямо тракийско селище от 4-3-ти век пр. Хр., три фази на обитаване от късната Античност (4 – 6-и век), Първото българско царство, некропол от Второто българско царство и Османския период. Според работни хипотези хълмът активно е бил обитаван и през 18-и век заради кърджалийските вълнения по това време.
Проучванията ще продължат до края на месец август, след което ще се предприемат действия по теренна консервация на разкритите през сезона археологически структури.
/РБ/
Много снимки на линка:
https://www.bta.bg/bg/news/731955-zlatn ... heski-razk
