Кореспондент на БТА във Варна Валентина Добринчева
Варна,
10.01.2025 12:29
(БТА)
Археолозите се надяват през тази година да завършат разкопките на раннохристиянската базилика край село Звездица до Варна. Това съобщи за БТА ръководителят на обекта д-р Васил Тенекеджиев от Регионалния исторически музей.
През 2024-та за трета поредна година се проведе проучване на обекта и то отново бе реализирано с финансиране от Община Варна, отбеляза той и припомни, че процедурите за държавна подкрепа на археологията през миналата година са били забавени и на практика редовните разкопки във Варненско, които години наред са печелили средства на конкурсен принцип, не успяха да се проведат. „На фона на този хаос нашата работа в Звездица е факт и този обект се очертава като общинско финансиран. Преди дни получихме информация, че средства са заложени и в бюджета за 2025 г.“, съобщи археологът и уточни, че те са в размер на 35 хиляди лева, което е достатъчно за ефективната работа на екипа. Той изрази надежда, че ако бюджетът бъде приет, проучването ще бъде приключено тази година и цялата сграда на храма ще бъде разкрита, въпреки че при разкопки винаги може да има изненади.
„След миналогодишната ни дейност базиликата се очерта един чудесен обект. Тя е с размер, който е среден към голям в сравнение с други подобни обекти от същия период на територията на днешна България. Доказва се, че като градеж това е била скъпа сграда. Предполагаме, че е спонсорирана от големец от античния Одесос или дори от централната власт, но аз залагам по-скоро на местен богаташ. Базиликата се намира в манастирски комплекс, който е извън познатите ни селища, но е на пътищата между тях, в близост до Одесос и малки селища в района. Природните дадености на района са прекрасни“, разказа Тенекеджиев.
По думите му църквата е била трикорабна, с параклис от едната страна и кръщелня от другата. През 2024 г. е разкрита централната част, където са открити останки от амвон, който представлява платформа с три стъпала към нея. Там са се качвали свещенослужители, които са чели откъси от Евангелието и са проповядвали или пели химни. Амвонът, за съжаление, е разрушен, но са запазени части от конструкцията и основата. Оформен е с мраморни плочи, с украси.
Археолозите са открили и доста фрагменти от мраморни плочи с релефни украси по тях, които оформят както олтарното пространство, така и заграждат отделни части на храма, предназначени за различните социални групи в християнското общество, тъй като в миналото в църквата се е спазвала сериозна йерархия и ред, посочи ръководителят на обекта.
По думите му украсите са типични за времето си и за най-големия имперски център за Източното Средиземноморие в производството на мраморни детайли за архитектурна украса, намирал се на остров Мармара. По нашето Черноморие вносът на материала е бил почти сто процента от тези кариери. Украсата в храма край Звездица е с релефни кръстове, стилизирани растителни орнаменти, розети с вплетени кръст и монограма на Христос. Има и животински изображения с дълбока символика като пауни и гълъби. Малък фрагмент с тяло на птица са намерили археолозите и според Тенекеджиев той показва, че украсата на храма е била доста пищна.
Той подчерта, че разкопките няма как да бъдат реализирани без постоянната подкрепа на кметство Звездица и жителите на селото. „Очевидно този обект е важен за местната общност. Надявам се, когато приключим, да се направи в района парк, който, освен с природна красота, да радва и с археологическия паметник като част от културния пейзаж на Звездица“, посочи ученият.
В момента обектът е с временна консервация с геотекстил и пясък. Осъществено е и укрепване. Планът е, когато се разкрие цялата сграда, да се пристъпи към трайна консервация, която да направи базиликата достъпна за публиката и защитена от вандалски прояви и времето. За нея ще се вземе експертното мнение на лицензирани реставратори и ще се търсят допълнителни средства чрез проект, който ще бъде разработен от специалисти, за да се превърне мястото в музеен обект на открито, обясни Тенекеджиев.
Както БТА писа, през 2023 г. бе разкрит олтарът на базиликата край Звездица, който разполага с две помощни помещения - самостоятелен параклис и баптистерий (кръщелня), в която има басейн. Под пода на олтара е имало крипта, в която се предполага, че са съхранявани мощи на светец, но най-вероятно те са били отнесени от християните при напускането на манастирския комплекс. Обектът е датиран от VI век.
/ВБ/
https://www.bta.bg/bg/news/812352-arheo ... istiyanska
