"Хуманизацията" на войната

[Thorn]

Армиите са си организирани тълпи, тръгнали да убиват, така си е и до ден днешен, но все пак от някакъв период се появяват едни правила, които гледат все пак картинката да не е чак така маниашко-апокалиптична.

Та по този повод - кога е изчезнал обичаят официално да се разграбват превзетите градове (три дни на произвола на армията)? Кога е станало незаконно да се разстрелват заложници? Кога е станало проява на лош вкус да се убиват пленниците.

Превземане на град с разграбване и избиване на мирното население се е случвало и се случва, но кога са престанали официално да поощряват това?

Аз лично попаднах на някакво твърдение, че специално в руската армия "древният обичай превзетият град да се отдава за тридневен грабеж на войската" е отменен от император Павел. Доста ново време. Значи ли, че примерно ако не беше случило тогава, можеше руснаците да устроят тридневно разграбване на Париж през 1814 г.?

[Кало]

Изключително интересна, и вероятно - много богата на опит и факти тема.
Според повечето историци правила за военните действия, включително такива, които пазят насрещната страна и цивилното население, съществуват от древността. Да, от наша гледна точка далеч не са съвършени, а още по-малко пък са се спазвали, но в някаква степен ги е имало - най-вече във вид на обичаи и традиции. Все базирани на принципа - не прави това, което не искаш да ти се случи и на теб.
Иначе - първият опит за въвеждане на хуманитарни правила във войната е от средата на 19-ти век - в земите на днешна Италия и по време на Гражданската война в САЩ.

[1951]

Тъй като пишеш за това, кога нещо е станало незаконно, значи трябва да се търси момента, в който имаме някакво международно право.

По отношение на войната - Хагските конвенции от 1899 и 1907 г. Стъпка към "хуманизация" на войната е и Женевската конвенция от 1864 г. с всичките си поправки. Някъде там са и Парижката декларация от 1856 г., която слага край на каперството и Декларацията от Санкт Петербург от 1868 г., която забранява експлозивните куршуми. Има и други.

Прочее, супер интересно е, че опитите на католическата църква да налага някакви правила във войните между християни са практически неуспешни - нито забраняват арбалета, нито някой им се връзва на определенията, че огнестрелното оръжие е творение на дявола.

[Thorn]

Е, не е само конвенциите, макар те да са важни жалони. Но те са дошли след като някои неща са станали морално неприемливи. Преди някой да забрани нещо, трябва да е има осъзнаване, че това нещо е "лошо".

С две думи - май е добре да се започне още от маймуните.

[Thorn]

И така - почвам от маймуните:

Както и при други видове, и при приматите има остра вътрешновидова агресия, често водеща и до смъртни случаи. Може да се каже и убийства. Когато тя е насочена не вътре в тясната група, а се случва между различни, обикновено конкуриращи се групи, очевидно това е някакъв аналог или праобраз на явлението наречено "война".

Войни има при най-близките до хората примати - шимпанзетата. Джейн Гудол и дуги изследователи наблюдават дългогодишни схватки между две групи шимпанзета, мисля че беше в Уганда или Конго, не ми се гугли в момента, но случаят е доста известен, която завършва с това, че всички възрастни мъжки от едната група са избити и част от територията ѝ е заета. Това са съвременни събития, но по аналогия може да се заключи, че подобни "войни" е имало още при маймунските видове - предшественици на хората и още повече при ранните хоминиди. И наистина още при видовете преди хомо сапиенс се откриват следи от избиване на цели групи и канбализъм към тях. При това се изяждат и жените и децата, без преференции. Въпреки, че ако пак се обърнем към аналогиите с шимпанзетата, там е достатъчно разпространено присъединяването на женски към чужди групи, така че това е било вероятно и при изкопаемите човешки видове.

Както знаем, преди около 30 хил. години на планетата остава само един човешки вид - хомо сапиенс. Хипотезата, че изчезването на останалите е пряка последица от сблъсъка им със сапиенсите, макар и не напълно общоприета, но е една от водещите. Накратко - нашите предци с голяма вероятност са избили и възможно изяли разните му неандерталци, денисовци и късни еректуси.

[Thorn]

Не че нямаме данни за схватки и насилие през палеолита, но през мезолита и особено през неолита вече е пълно с археологически свидетелства. Масови гробове на безразборно избити мъже, жени и деца са откривани на толкова различни места като Хърватия ( https://naked-science.ru/article/histor ... -odnogo-iz )




и Судан (Джебел Сахаба).




При това в тях има и жени и деца. Неолитна и халколитна Европа въобще не е миролюбивата идилия от хипотезите на Мория Гимбутас, насилието в нея е било достатъчно разпространено. По същото време свидетeлства за войни имаме вече и в изкуството:



Сражение на стрелци с лък, скална рисунка, Испания

[Thorn]

Положението става още по-зле през бронзовата епоха. В Европа примерно се наблюдава изчезване на повечето по-стари Y-хромозомни групи, т. е. мъжете, техни носители, не са оставили потомци. Най-вероятно - избити.

Но това може да се води и като първо свидетелство за някаква хуманизация. Мъжете се избиват, но жените оцеляват, макар и вероятно като робини. Това става новата парадигма за бронзовата епоха. Омир описва такива отношения. Прочутите пленнички Бризеида и Хрисеида, около които се върти сюжета на Илиада стават такива след като нападателите избиват мъжете и братята им.

Реално това става, защото вече икономиката е по-развита и има достатъмно храна, че да изхранят още една група жени. Мъжете все още избягват да вземат в робство и по-често ги убиват или примерно принасят в жертва. Една от причините - ако ги оставят и "впрегнат" в работа, инструментите, които те биха имали по своите възможности не са се отличавали чак толкова от тогавашните оръжия и подчинението им би било под въпрос.

[Thorn]

Апогей на "ужасите на войната" за мен е Древният Изток. Асирийските царе използват терора като стратегия, враговете им следва да бъдат така ужасени, че да не помислят за съпротива. Те се гордеят със своята бруталност. Действия, които в по-късна епоха щяха да са тежки военни престъпления, за тях са повод за гордост.





Избих младежите, изгорих децата, одрах кожата на пленниците и я овесих на градските стени,



набих ги на кол,



накарах водачите им да носят главите на избитите като огърлици, направих кула от отрязани глави, унищожих града, прокопах канали и сега на негово място има блато - това са само част от текстове, с които асирийските царе гордо се хвалят.

[Thorn]

Впрочем нравите на техните съвременници са били не по малко кръвожадни:








Воините, изобразени на съвременната на асирийския цар Асархадон ваза от гръцкия остров Миконос изглеждат не по малко горди, убивайки деца.

[Thorn]

На фона на тези чудовищни изстъпления, единствената светлинка е някакво уважение към религиозните храмове. Поне за онези, които имат една и съща или поне сходна религия. Още за времената на Троянската война гърците смятат, че епидемията, която ги е сполетяла е отмъщение на бог Аполон за разоряването на храма му, така че освобождават пленената дъщеря на жреца и пращат дарове. Така, че дали от почит или просто от страх пред силата на бога, но едно разбиране, че да рушиш и обираш храм не е хубаво нещо, вече е имало. Вероятно на тази основа се появява право на убежище в храм при война. Дъщерята на троянския цар при падането на града търси убежище в храма на богиня Атина. Аякс я изнасилва в него, но това се смята за толкова кощунствено деяние, че сънародниците му унизително го изкупват цели хиляда години.

Изобщо разрушаването и ограбването на храмове се счита за светотатство. За защита на големите храмове, като този в Делфи или Дидима държавите сключват специални съюзи "амфиктионии", в които се включват даже враждуващи иначе държави и племена.

[Thorn]

За делфийската амфиктиония уикипедия пише, че:

Възприетата доктрина постановява, че по време на война не се допуска унищожение на цялото население на даден участник в амфиктионията, както и че не може да бъде отрязан достъпът на населението до вода, дори и при военни действия.

Т. е. имаме праобраз на бъдещите конвенции за правилата на войната. Впрочем те се отнасят само до участниците. За враговете, особено в Свещените войни се е предполагало даже точно обратното - тотално унищожение.

[Thorn]

Възниква и някакво уважение към културно-исторически ценности. Когато Александър, още не Велики разрушил Тива, освен храмовете бил пощаден и домът на поета Пиндар. А когато през 86 г. пр. н.е. Сула превзел Атина, той пощадил оцелелите заради предците им. Като се има предвид, че римската армия се е прочула с тоталните унищожавания на процъфтяващи градове като Картаген и Коринт.

[Thorn]

Следваща хуманизация едва с християнството. Остава правото на убежище, и на неприкосновеност на храмовете. Разбира се, нарушавали са и едното и другото, но когато примерно през 5 век вандалите превземат Рим, не докосват църквите и укрилите се в тях.

За целия мрачен ужас на ранното средновековие няма какво да говоря. Езическите нашественици са изтривали от лицето на земята цели градове и села като след тях местата са оставали необитаеми с векове, поробвали са и са принасяли хора в жертви на боговете. Но постепенно се християнизират и една от последиците е, че постепенно запада робството. Защото в някакъв момент, но не знам точно кога става забранено да се продават християни в робство.

[Thorn]

Доколкото си спомням, нещо такова има и в исляма. Даже, че робинята, която е родила син се освобождава, защото е майка на мюсюлманин. Но това го пиша само по спомен, не съм ровил дали точно така.

[Thorn]

Та стигаме до обичая от средните векове. Не е прието да продадеш в робство жителите на града, който е от твоята религия. Което не значи, че не можеш да избиеш цялото му население, но на това се е гледало като варварство.

[vassiln]

Извинявай, че връщам темата назад във времето, но преди няколко години мой познат арменец ми разправяше, че по време на древните персийско - арменски войни персите имали обичай да одират живи пленниците, да ги оставят да измрат, а от кожите им правели чучела, пълнени със слама, които закачали по клоните на дърветата за страх на своите врагове. Арменците пък, когато пленели перси, питали пленниците дали сред тях има такива "майстори дерачи". И ги оставяли живи, ако се съгласят да направят същата процедура на своите другари.
Не съм търсил исторически източници по въпроса,честно казано.