Thorn написа: ↑21 Юни 2026, 17:16
Имало е готи, гепиди, алани, тюринги. Гети, даки и особено пък мизи по това време - нъц.
Според догмите на Златарски са измрели, ама в летописите си стоят.
1. Клавдий Клавдиан (370-405): „когато огромната Мизия се тъпчеше от гетски коли и руси пълчища покриваха бистонските поля (вероятно през 391г.), ... 17.Бесите копаят злато в Тракия.“ (ЛИБИ 1, стр.199)
2. Евсевий Хиероним (347-420) - "Червеникавата и русата войска на гетите заобикаля палатките на църквите;" (ЛИБИ 1, стр.219)
3. Комес Марцелин за 530г. "федератът Мундо пръв от всички римски военачалници нападнал гетите, които отдавна кръстосвали Илирик и ги прогонил, като избил твърде много от тях."
За даките не се наемам да споря в детайли, въпреки че скоро бях до Букурещ, Има дори въпроси траки ли са. Имали са определено език като на гетите и докато римляните са ги наричали даки, гърците са ги наричали гети.
Мизо-гети, гети ... все говорим за траки.
Procopius of Caesarea (500–554г) в трета книга на History of the Wars казва: "Готите включваха много народи преди, както и
сега, като най-великите и важни между тях са гетите, вандалите, визиготите и гепидите". После се ражда Златарски който по-добре е знаел как са се случили нещата през 5-6 век.
Ето списък и на още много летописци, които освен Прокопий наричат готите гети и дори настояват, че им е известно, че готите преди са
били наричани гети.
- Aelius Spartianus е написал още около 300A.D. по времето на Диоклециан "Gotti Getae dicerentur" или "готите бяха наричани тогава гети"
и "Geticus quasi Gotticus" или "Geticus, които сега бихме нарекли Gotticus." (Life of Antoninus Caracallus 10:стр.419 и 427). Това е
изключително ценен източник, тъй като Spartianus е живял почти по времето, когато на гетите е започнато да се казва масово и готи.
- Свети Йероним (331-420г) пише "И разбира се Готите в миналото всички учени хора имаха навика да наричат по-скоро Гети, отколкото
Гог и Магог".
- Phylostorgius (368-433г.), „ ...по това време Урфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавските скити, наричани
някога гети, а сега готи.”
- Ausonius (310–395), роден в Бордо, пише за готите следното "Quaeque GETIS fociis lstrum adsultabat Alanus"
- Епископът Доротей (Dorotei Episcopi), преводач в Абдия (Abdiam), е считал Гога и Магога за скити, т.е. гети:
“Dictum hoc superficie tenus est contra Scythas hoc est contra Gog et Magog“
- Claudius Claudianus (370-404г) твърди, че визиготите са също "гети" както и като съвременник на вестготския крал Аларих I съобщава,
че Аларих начело на гетите е нападнал Италия. Той нарича навсякъде готите гети и озаглавява поемата си за една от готските войни
"De Bello Getico".
- Prudentius (348-413), поет, роден в северна Испания, нарича готите на крал Аларих "тираничните Geticus"
- Paulus Orosius (375-418г.) казва в lib.I. c.6. "Getae qui et nune Gothi" или „гетите, които сега наричат и готи"
- Sidonius Apollinaris (430-485г.), роден в Лион и кмет на Рим, също нарича често в поемите си готите Getae, а остроготите нарича
Massagetae (масагети).
- Касиодор (487-578), според него гетския крал Витиг(ес) наричал готския народ "geticus populus." Касиодор пише и за писмо
от 527 на Атанарих – готът Атанарих нарича р. Дунав „праотечествен”
- Исидор Севилски (560-636) „Несъмнено племето на готите е древно, някои извеждат неговият произход от Магок, син на Яфет.
Учените, напротив, са привикнали да ги назовават гети.
- Псевдо-Кесарий пише през 6в., че Дунава е наричан "Истър от гърците, Данувий - от римляните, и Дунав(ис) - от готите.“ (ГИБИ 1,
стр. 193), а Йоан Лидийски пише "Траките го нарекли така [Дунав]" (ГИБИ 2, стр.101). Или реката Дунав е наречена така, от поне от
част от траките, каквито са гетите, които са наричани и готи.
- Император Максимин трак (235–238г.) е роден в Долна Мизия по поречието на Дунава около 173г., т.е. не е роден в провинция Тракия,
а определено е тракиец по етнос. Според "Historia Augusta, Life of Maximinus 1:6", баща му е гот, а майка му е аланка. Какъв може да
бъде баща му тогава, освен гет?
- Енодий (473-521) пише в похвалното си слово за Тедорих - царя на готите: "Nam illud quo ore celebrandum est quod GETICI instrumenta
roboris, dum provides ne interpellentur tia nostra, custodis?"
- Към списъка трябва да прибавим и най-признати по-късни летописци като Теофилакт Симоката, Marcellinus Comes, Йоан Лидийски, Сидон
Аполинарий и т.н, от чиито книги нашите историци вземат много материал за скалъпване на панславянски тези, но точно на тези места
тази армия от летописци трябвало да бъдат "четени изключително критично". Тук трябва да прибавим и много автори, които наричат и готите
и гетите "скити", като ни показват връзката между тях. Всъщност, нямаме нито един древен автор, който да е твърдял, че гети и готи е
нещо съвсем различно. Възможно е само, към готите по-късно да са причислени и други племена, както твърди Прокопий. Най-вероятно
източногерманските племена са причислени към готите на по-късен етап, но това нито ги е накарало да сменят обичаите и езика си, нито да
дойдат да се заселят около долното течение на Дунава.
- Може би знаем дори и кога и защо гетите получават новото си име "готи". Римският император Каракала (186-218) убил през 212г. по-
младия си брат и съимператор Гета. Той убива и Хелвий Пертинакс, син на бившия император Пертинакс, който си прави шега пред него с
името Гета. Дион Касий (155-235) казва, че след убийството на Гета “ако някой се осмеляваше да напише името на Гета или само да го
прошепне, веднага го осъждаха на смърт”. Затова и летопсците започнали да използват името “готи”.
Думата "готи" започва да се използва масово в света от древните автори за събитие случило се у нас. Това е битката при Абритус през 251г,
състояла се точно на 17км от Разград, която е световноизвестна и при която готите побеждават ромеите. След това навлизат много навътре,
като превземат дори Стара Загора и Пловдив. Въпреки че битката е на българска земя, тя се изучава мимоходом у нас. Като познаващи добре
географията си може да добавим обаче нещо много ценно. Готите преминават по римски мост при Гигена, което е по-западно и от паралела
при Плевен. Те не продължават обаче направо или примерно към София, а правят рязък завой наляво. Защо? Защото при Разград от незапомнени
времена е било „царството на гетите“ и най-вероятно там са ги очаквали техните братя за да се включат заедно с тях в битката срещу поробителя.
Освен световноизвестната война на готите през 251г, за живота им у нас по-скоро се потулват и други интересни факти:
- Улфила (311-383) е превел Библията на готски в дн.с.Никюп, до Велико Търново и е наречен от Епископът на Константинопол, Евсевий
Никомидийски „Епископ на християните в готската земя“ заради проповядване на християнството на юг от Долни Дунав.
- До 488 г. Остроготския крал Теодорих Велики (Теодорих Амал) е имал нещо като столица в Нове (Свищов) в Мизия, откъдето тръгва с
20,000 армия за Италия и след като я превзема, основава остготското си кралство със столица в Равена. От там започва да изгражда
обща държава за остроготи и визиготи. Дали е говорел гетски докато е живял в Нове? Не знаем, но е възможно да е така и когато е отишъл
в Италия, с хората си да са започнали да използват латински. След това там отиват и германските племена лангорбарди, баварци и франки
и езикът се изменя. Нормално би било, при това положение и библията на Улфила да бъде преведена на тамошния език, като днешните запазени
откъси от нея да не са копия от нея на оригиналния й език, а преводи.
- съвсем наскоро, чрез археология бе доказано, че племето у нас "севери" са готи и е населявало Добруджа и Лудогорието, точно където
е било преди "Царството на гетите". Според фантазьора Теофан вожда им се е казвал Славун и е бил заловен от император Константин V
Копроним в Тракия около 767г. Интересно е как Славун би се задържал с племето си до тази година у нас, ако не бе и гет, говорещ език
близък до българския, а е говорил език близък до германския.
Типична автохтонска логика 