За българите на стр. 9 в суплемента пише:
„В някои случаи групи от централноазиатските степи, които са пристигнали в Източна Европа преди аварите и са се заселили главно в понтийските степи, също изглежда са били въвлечени в смесване с жители. Това може да се отнася за хуните, които пристигат през 375/400 г., българите, които се споменават в Долен Дунав отпреди 500 г., и тюркските народи (огури, оногури, кутригури, утигури, сабири), чието пристигане в понтийските/кавказките степи се съобщава за година 463.“
Тук се застъпва твърдо традиционната теза за българите – азиатци.
---
Относно славяните в изследването се посочва:
„Североизточноевропейският произход до голяма степен е отсъствал от Карпатския и Виенския басейн през предишния период (пети до шести век от н.е.) и може да бъде наблюдаван за първи път в голям мащаб в Мьодлинг през седми до осми век от н.е. Съобщените по-рано събития в Източна Централна и Югоизточна Европа са засвидетелствани едва на по-късни дати, което не на последно място се дължи на разпространението на кремационните погребения в Източна Европа от седми до девети век. Подобно потекло се открива през девети век в района на Волга-Ока в Русия и в Поханско в Чехия; присъства и в съвременните популации в Източна Централна Европа. Вероятно е свързано с това, което съвременниците от средата на VI век възприемат като приток на славяни. Това обаче не означава, че хората в Мьодлинг трябва да се считат за славяни. Те са резултат от дълъг процес на смесване, който вероятно включва късноримски и предаварски групи от Карпатския басейн, но и пленници, масово прехвърлени от аварите от римските провинции на Балканския полуостров в Панония.“
Струва ми се, че произходът на южните славяни започва да се изяснява.
---
Изследването разглежда 3 локации – Мьодлинг (MGS) и Ксокограсе (CSK) от една страна и Леоберсдорф (LEO) от друга. В първите две живели генетични европейци, а в третата – хора с произход от Далечния изток.
- Fig1.png (628.57 KiB) Преглеждано 8405 пъти
Европеидите в MGS и CSK са доказано свързани с населението от Хайдунанас („сарматите от Транстиса“ - археологически сармати, генетични европейци).
Монголоидите от LEO са свързани с населението от аварското ядро.
Според досегашните писания на Чобанов и Стамов средновековните, а и съвременните българите са свързани със сарматите от Транстиса. Следователно населението в MGS и CSK е свързано с тях поне косвено.
---
За MGS отбелязват:
„Дисталното моделиране на MGS разкрива сложна смес, която може да се датира грубо от ранната римска имперска епоха (приблизително първи век пр. н. е. до втори век сл. н. е.), в която предшестващо източносредиземноморско потекло (Turkey_Hellenistic/Turkey_IA) се смесва първо с югоизточноевропейско потекло (Slovenia_EIA/ Хърватия_IA) и по-късно със североизточноевропейско потекло (Lithuanian_BA/Pohansko_9c). Малкият компонент на източноазиатското потекло е добавен приблизително 200 години преди MGS, най-правдоподобно при ранното аварско управление“
С две думи има първично смесване на балканци и анатолийци в Римската империя, след което от север идват други хора и се вливат и те. В таблица S2, придружаваща изследването, има за всяка проба съотношението на компонентите.
---
Малко е разочароващо, че са избрали за основен фокус на изследването MGS, а не по-големия обект CSK, от който са секвенирали 83 от 745 гроба. Скромната ми лична база от десетина съвременни българи от различни части на страната показа, че „аварите“ от CSK са много близки до тях. Един от „аварите” – CSK013 – изглежда като чичо на съпругата ми.
---
В суплемента на стр. 9 в прав текст се говори за Чудесата на Св. Димитър и Кубер.
„В хода на над 250-годишното аварско владичество в Карпатския басейн етническият състав на населението, както се възприема в писмените източници, изглежда се е променил. В свидетлствата на византийски, но също и на някои западни източници през 6-ти и 7-ми век групите, споменати под аварско управление, включват кутригури, утигури, българи, славяни, гепиди, лонгобарди и римляни, като последните се споменават като пленници, заселени в аварското ядро площ. Уникално писмено свидетелство за процеси на смесване и промяна на идентичностите в Панония от 7-ми век е запазено в съвременния разказ за чудесата на Свети Димитър Солунски (глава 2,5). При аварските и славянските набези в балканските провинции около 600 г., както обяснява текстът, каганът депортира населението в Панония и го заселва там като свои поданици. Оттогава нататък „те се смесиха с българи, авари и други народи, родиха си деца и станаха многоброен народ; и всяко дете получава от бащата традициите на своята родина. Когато бяха изминали шестдесет и повече години, откакто варварите бяха пленили бащите им, група нови хора се появиха в тези региони и с течение на времето повечето от тях бяха придобили свободата си.“ Тогава каганът им даде водач, българин на име Кувер. Желанието на израсналите в римската традиция да се върнат на римските територии и на българите да избягат от господството на аварите довежда до успешно бягство в района на Солун, който все още е под източноримски контрол. Разказът може да е тематичен по няколко начина, но се основава на информация от бегълци, пристигащи в Солун, чийто разказ за съдбата им звучи правдоподобно.“
За такава възможна хипотеза говорим от доста време.
---
По отношение на това какви сармати са „сарматите от Транстиса“ – по сходен казус тези дни Давидски коментира нова публикация, в която се твърди, че съвременните унгарци са подобни на „унгарските скити“.
https://eurogenes.blogspot.com/2025/01/ ... glund.html
Давидски по най-груб, неколегиален и дори леко вулгарен начин нарича авторите на изследването идиоти, клоуни и т.н.
Според него очевидно става въпрос за скитизирани европейци или за грешка на археолозите.
---
И накрая на този безкраен пост да отбележа, че вчера на своята фейсбук страница Светослав Стамов написа, че около 1000-та български проби ще бъдат достъпни за широката публика тази година. Когато това стане както учените, така и другите любители на материята ще могат да сравнят безспорни прабългари със спорни и безспорни сармати, скити, авари, тракийци и византийци.
