
https://www.science.org/doi/10.1126/sciadv.ads6284



Ами, знам толкова колкото пише в съобщението, не видях да има публикация. Пише фрактури, размествания и прегрупиране на сталагмити, за да се образуват организирани структури. Поне така го превежда google, не знам испански. Мултидисциплинарно проучване вече било в ход. Явно тепърва ще го датират и проучват.
Има по-лесна техника на изгаряне с огън.
Мен винаги повече ме е вълнувала мотивацията при такива древни миграции по море, а не техническите способи, които са ползвали. Дали с канута, дали с някакви салове - не че не е интересно, ама ... По-неясно е какво ги е карало да тръгват в неизвестното, често без дори да го виждат и без да са наясно докъде ще стигнат. Ако изобщо стигнат до нещо, а не умрат от глад и жажда насред океана. Да тръгнеш на такова пътуване, хем при това с жени, деца, с животинки в някои случаи - според мен си трябва много сериозна причина. А каква може да е тая причина? Да им е отеснял Sunda и затова да са хукнали към Sahul, например? Пренаселеност или нещо такова? Едва ли, предвид размера на тогавашните популации. Имало е достатъчно място и ресурси да се изхранват. Особено преди 20-30-40 000 г. когато флората и фауната са били много по-щедри. Тогава какво? Някаква опасност? Например зли хищници, които да са ги изтребвали? И какво, ще тръгнеш да бягаш на друг остров, дето не знаеш дали няма още повече и по-зли хищници? Като те тормози тигъра - не е ли по-логично и по-лесно да измислиш начин да го неутрализираш, вместо да измисляш начин да сглобиш сал и да бягаш в неизвестното?
Ще те цитирам: А докази няма.
Ти сериозно ли? Дори да имаш предвид само северноамериканските винетута, а не високо развитите цивилизации от Мезо и Латинска Америка - сравняваш общности от 18-19 в. с развита племенна структура, йерархия, икономика, търговски мрежи, религия, а в някои случаи и аграрни с Homo sapiens отпреди 30-40 000 г. из джунглите по островите на Азия? Няма да питам примери за геноцид м/у индианци ще посочиш ли. Не за друго, ми да не продължаваш да се излагаш. Май пак си чел ... как беше ... а-а-а, да - "едни книги"?
------Според по-старите ескимоси, с които Бърч разговарял, се оказва, че крайната цел на бойните действия сред коренното население на Аляска преди XX век е била ни повече, ни по-малко тоталното унищожение на опонентите — военнопленници не се вземали, освен ако целта е била да бъдат измъчвани и после задължително убивани; жените и децата също не можели да се надяват на пощада. Бърч не е в състояние да изчисли процента на населението, загинало при този тип бойни действия, но съществуват физически доказателства (включително масови гробове), че масовите кланета не са били необичайни.
---------Внезапно чух викове: врагът, врагът! Мъжете бяха хукнали напред, за да посрещнат врага. (Мъжете от групата са победени и побягват, а жените и децата се разпръскват, за да избегнат плен.) Вече не можехме да бягаме. Караветари (врагът) бяха прекалено близо. (Групата на жените и децата е обкръжена и всички са пленени.) После мъжете започнаха да избиват децата — малки, големи, всички. Децата се опитаха да избягат, обаче ги хващаха, хвърляха ги на земята и ги пробождаха със стрели, които преминаваха през телата им и ги приковаваха към земята. Най-малките хващаха за краката, а после замахваха и ги удряха в близко дърво или скала. Очите на децата потрепваха… Избиха толкова много…
Пленник на племето яномамо, 1930 г.
Ако противникът изглежда почти толкова многоброен, колкото и твоят съюз, тогава всички се прибират по домовете си и забравят за станалото. Но от време на време една от страните намалява драстично поради дезертьорство и накрая става ясно, че другата има числено предимство. На този етап нещата търпят сериозен обрат и режисираните дневни битки се превръщат в нощни нападения или атаки по изгрев слънце, целящи изтреблението на цялата противникова група. В този смисъл бойните действия въобще не могат да се определят като нерешителни. Всеки век изчезват около 30% от независимите социални групи, с други думи — селата. Това се дължи или на факта, че са били изтребени до последния човек (а жените — пленени от победителите), или че изтощението ги е довело до момент, в който окончателно са загубили поредната битка, след което оцелелите са побягнали при свои далечни роднини и са изоставили териториите си.
--------------------------------------------------В интерес на истината, повече от 5% от погребаните неандерталци подсказват за насилие от един или друг вид, а тъй като много от видовете ненавременна смърт не винаги оставя знаци по скелетите, може да се заключи, че военните действия са били точно толкова изключително важна част от живота на неандерталците, колкото и на по-близките до нас групи на ловците събирачи. Очевидно за този период имаме своите основания за някои подозрения, но с достигане периода на хомо сапиенс доказателствата стават вече поразителни.[
---------------------------------------Светът никога не е бил пуст, а храната винаги е била ограничена, фактът, че праисторическият човек, подобно на другите хищници, е живял при изключително ниска гъстота на населението в сравнение с плътно събраните земеделци от по-късни времена, въобще не означава, че за всички групи е имало достатъчно пространство, за да се ширят и да избегнат съревнованието за набавяне на храна. От време на време действително са се случвали по няколко поколения с късмет, които са водили мирно съвместно съществуване. Това е ставало веднага, след като хората са се премествали в нови и непознати до момента територии. Но мирът не е продължавал достатъчно дълго. Територията скоро се е изпълвала с хора, живеещи при максималната гъстота, която би могла да се поддържа с оглед на наличните ресурси. И старата реалност пак се е завръщала.
-------------------------------------------От друга страна статистиката е буквално ужасяваща: 24% от мъжете от племето яномамо и 7% от жените са убити на война, а ако съберем цифрите от двата пола, се получава страховитата цифра от 15% смъртност за всяко поколение. От австралийския народ мурнгин 25% от мъжете са убити по време на бойни действия. В битките на планинците от Нова Гвинея 25% от мъжете и 5% от жените са загинали, а всяко столетие е ставало свидетел на унищожението на една трета от всички съществуващи независими групи. (Без да броим 30% смъртност сред мъжките шимпанзета, причинена от военни конфликти.) Дори всичко това да не е „истинска“ война, то със сигурност е изключително неприятен тип война.